Създаването на дежурни кабинети, които да осигуряват медицинска помощ на здравноосигурените лица между 20 часа вечерта и 8 часа сутринта и денонощно през почивните и празничните дни, бе регламентирано с промяна в Наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, влязла в сила от 1 януари т.г. За финансиране на тези структури Министерство на здравеопазването регламентира по 11 ст. на месец за всеки здравноосигурен пациент.
Още в средата на декември миналата година, когато бе представена тази наредба, от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари се обявиха против идеята, а аргументите бяха, че не са ясни правилата, по които ще функционират новите структури. И въпреки този скептицизъм постепенно из цялата страна бяха разкрити такива звена.
Един от първите дежурни кабинети за неотложна помощ бе открит в Кюстендил на 1 февруари т.г. Потърсихме д-р Пламен Симеонов – ръководител на дежурния кабинет в града, и д-р Румен Алексов – председател на регионалното Сдружение на общопрактикуващите лекари в Кюстендил, за да ни разкажат какви са актуалните проблеми в организирането на дейността, както и дали общопрактикуващите лекари в района виждат полза от организацията на 24-часовото обслужване.
Д-р Пламен Симеонов – ръководител на дежурния кабинет в Кюстендил и председател на Районната колегия на БЛС:
Преодоляваме проблемите в движение
- От 1 февруари т.г. в нашия град функционира дежурен кабинет, в който през делничните дни от 20 часа вечерта до 8 сутринта и денонощно през почивните и празничните дни всеки може да потърси медицинска помощ. Скоро след като излезе наредбата на МЗ за разкриване на тези звена, успяхме да създадем структурата. От 1 февруари т.г. досега в кабинета е оказана медицинска помощ на 3100 души. Всеки месец преминават около 600 души.
Почти всички общопрактикуващи лекари подписаха договор с кабинета. В община Кюстендил имат разкрити практики около 43 лични лекари, а в областта общият им брой е 97. Сред причините някои общопрактикуващи лекари да не сключат договор с дежурен кабинет е отдалечеността на практиката от такова звено.
В нашия град кабинетът е разположен на територията на бившата общинска поликлиника. В началото аз, както и други колеги, които бяха ангажирани в създаването, искахме кабинетът да бъде разположен в болницата, за да бъдем по-близо до спешната помощ, но това не се осъществи. Като предимство отчитам, че срещу кабинета работи денонощна аптека, което дава възможност по всяко време пациентите да могат да си закупят медикаменти, както и да осигурим необходимите, но изчерпани консумативи за кабинета. Общината прояви разбиране към нашата дейност и осигурява охрана на кабинета. Освен това инсталирахме и паник бутон. Така лекарите са спокойни и сигурни по всяко време от своето дежурство. Винаги има вероятност да дойде по-агресивен или подпийнал болен. За щастие досега не се е налагало охраната да се намесва във взаимоотношенията между лекар и пациент. Успяхме да набавим необходимата апаратура и консумативи.
Кабинетът е създаден, за да облекчи работата на общопрактикуващите лекари, като реши проблема с 24-часовото разположение. Дежурствата се поемат от общопрактикуващи лекари и от лекари от спешния център в екип с медицинска сестра или фелдшер.
Както е известно, кабинетът се финансира чрез отпусканите по 11 ст. месечно на всеки здравноосигурен пациент, вписан в листата на лекарите, сключили договор с кабинета. Практиките на общопрактикуващите лекари, които са сключили договор, обслужват около 45 хиляди здравноосигурени лица. Със средствата, които постъпват, успяхме да осигурим цена от 46 лв. за едно нощно 12-часово дежурство. За дневните дежурства – в събота и неделя и през празничните дни, когато кабинетът е изключително натоварен, заплащането е малко по-високо – 55 лв. Искам да уточня, че през деня дежурствата се поемат предимно от колеги със специалност педиатрия, като по този начин приоритизираме осигуряването на качествена медицинска помощ за децата.
Ще допълня още, че 1 лв. от потребителската такса, която заплащат здравноосигурените лица за преглед, също се добавя към възнаграждението на дежурния лекар. Останалата част от таксата в размер на 1,4 лв. се изразходва за разходите на кабинета. При обслужване на здравнонеосигурен пациент, който заплаща стойността на прегледа по определен ценоразпис, на дежурния лекар се разпределя част от тази стойност.
Фелдшерите и медицинските сестри получават 27 лв. на дежурство, които след приспадането на данъци и осигуровки, са около 20 лв., както и половината от сумите при извършени манипулации.
Оказа се, че не всички спорни проблеми около дейността на подобни структури са уредени нормативно. Ето защо решаваме възникналите казуси в движение. Например служители на полицията, следствието и гранична полиция ни ангажираха за преглед на задържани лица. Голяма част от тях не са здравноосигурени, а и немалко са чуждестранни граждани. Подобни задължения не са в предмета на дейност на кабинета. След среща с директора на областната болница д-р Александър Величков УС на лечебното заведение взе решение тези лица да получат експертна оценка на здравето в спешното отделение на болницата. Така преодоляхме проблема.
Друг казус бе с констатирането на смъртните случаи през нощта и в съботно-неделните и празнични дни. Няма как дежурният лекар да напусне кабинета и да отиде да констатира смърт. Организирахме така дейността, че близките да си заплатят за посещението на друг лекар. Ако в дежурния екип на смяна е фелдшер, той също има право да установи смърт.
Според мен нормативно трябва да бъде регламентирана и възможност в тези кабинети да бъде извършвана експертиза на работоспособността. В периодите, в които се съберат 3-4 почивни дни, при нас идват пациенти, които са на работа, но здравословното им състояние е такова, че те се нуждаят от болнични. На този етап лекарите в дежурните кабинети нямат право да издават болнични листове.
В добри колаборативни отношения сме с колегите от спешния център. Както вече отбелязох, някои от тях дават дежурства в кабинета, а създаването на тези кабинети значително облекчи работата в спешния център.
За съжаление не във всички райони бяха разкрити такива кабинети. В някои от тях причината бе невъзможността да се издържа кабинет със средствата, които постъпват за всяко здравноосигурено лице. На други места пък няма достатъчно кадри, които да обезпечат дежурствата. Ето защо смятам, че трябва да бъде направен задълбочен анализ, който да оцени спецификите на отделните райони. Там, където пациентите са по-малко – например населени места с около 20 хил. жители, да бъдат осигурени повече средства за функционирането на дежурните кабинети.
Д-р Румен Алексов – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Кюстендил:
Осигурихме спокойствие
- Създаването на дежурен кабинет в града костваше много усилия на мен, на д-р Симеонов, както и на други колеги, участващи в организацията. Но резултатът е налице – успяхме да създадем структура, която да улесни общопрактикуващите лекари. Реализирахме идеята благодарение на факта, че се включиха всички лични лекари. Ако част от тях бяха отказали да подпишат договор, нямаше да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането. Трябва да подчертая, че когато създавахме кабинета, едно от условията, които поставих на д-р Симеонов, бе общопрактикуващите лекари, които желаят да дават дежурства, да бъдат включвани в графика с предимство. Това предложение бе уважено.
Дежурният кабинет осигури спокойствие през нощите и през почивните и празнични дни, но все още има какво да се желае в организирането на дейността. Ясно бе, че със създаването на такива кабинети Министерство на здравеопазването иска да осигури на населението непрекъснат достъп до медицинска помощ. Като член на УС на НСОПЛБ обаче ще напомня, че от сдружението още през декември миналата година обсъдихме възможностите за създаване на дежурни кабинети и изпратихме до МЗ писмо с вижданията си и с конкретни решения на някои проблеми.
Едно от предложенията бе за начина на финансиране на кабинетите. Сега парите се превеждат на общопрактикуващите лекари, които пък се разплащат с кабинетите. Според мен е напълно безсмислено тези средства да преминават и през общопрактикуващите лекари. Ето защо в писмото бе предложено финансирането на кабинетите да бъде директно към структурата, която изпълнява тази дейност. Така би се решил и проблемът със забавяне на плащанията от страна на общопрактикуващите лекари към кабинетите.
Второто предложение бе да се даде възможност дейността по осигуряване на медицинска консултация, която не търпи отлагане до следващия работен ден, да бъде изпълнявана и от центрове по спешна медицинска помощ и техните филиали. В малките населени места и до ден днешен филиалите оказват такава здравна услуга. А с подобна промяна филиалите ще могат да си осигурят повече средства, с които да наемат още специалисти. Ще дам един пример – в община Бобошево работят двама общопрактикуващи лекари, които са сключили договор с дежурния кабинет в Дупница. Ако имаше възможност личните лекари от Бобошево да сключат договор с филиала за спешна медицинска помощ в града, хората можеха да получат 24-часова медицинска помощ в своята община.
Другото предложение бе за регламентиране на пакета от дейности, които ще се извършват в дежурните кабинети, и неговото популяризиране сред обществеността.
За съжаление предложенията ни не бяха взети под внимание. Смятам, че ако те бяха реализирани, нещата щяха да бъдат много по-лесни.
Трябва да отбележа, че на 15 април т.г. в сайта на МЗ бе публикуван проект за изменение и допълнение на Наредба №40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. На практика по сегашната наредба аз мога да сключа договор с дежурен кабинет и в София, което със сигурност не улеснява пациентите. Този проект предвижда дежурният кабинет да се намира на не повече от 20 км от месторазположението на практиката на общопрактикуващия лекар. Но какво се случва, ако дадена практика е разположена на 22 км например? Така някои по-отдалечени практики в нашата област няма да могат да сключат договор с дежурния кабинет. Става въпрос за места с една или две практики, които няма как да се групират помежду си и да покриват графика в дежурен кабинет. Ето защо смятам, че такава промяна е недомислена. Наистина от министерството търсят решение на реални проблеми, но така – променяйки наредби и закони – се създава още по-голям хаос. И вместо да постигнем улесняване на достъпа на хората до медицинска помощ, стигаме сериозен дисбаланс.
Друг проблем относно осъществяване на дейността в дежурните кабинети е, че те не разполагат с регулативен стандарт за медико-диагностични изследвания. Ако се наложи провеждане на лабораторно изследване на пациента и съответно има клинична лаборатория, която работи 24 часа, не е ясно кой ще заплати за тази медицинска услуга. В такъв случай здравноосигуреният пациент с право би попитал защо трябва да заплати от джоба си при условие, че си плаща осигуровките. Ето защо смятам, че дежурните кабинети трябва да сключват договор с НЗОК за определен пакет от дейности.
За съжаление понякога от спешния център препращат пациенти към нашия кабинет, без да са ги прегледали и преценили дали състоянието им позволява да бъдат прегледани в кабинета или са за спешния център. Така някои от пациентите идват от спешния център в кабинета, но се оказва, че състоянието им е спешно и ние отново трябва да ги препратим в спешния център.
В заключение бих казал, че дежурният кабинет осигури спокойствие на общопрактикуващите лекари. Пациентите продължават да ни търсят и през нощта и в почивните дни, но вече има накъде да ги насочим, като сме спокойни, че ще им бъде предоставена необходимата медицинска помощ.
Да спечелиш доверие
Няколко часа след срещата с д-р Пл. Симеонов и д-р Р. Алексов имах възможност да се запозная на практика с работата в дежурния кабинет. Както всяка вечер, половин час преди 20 часа д-р Симеонов е в кабинета, за да провери дали са налични всички необходими за дежурството консумативи и лекарства. Прави впечатление, че на вратата е поставена табела с името на дежурния лекар, която се сменя за всяко дежурство. Това е идея на д-р Симеонов и е провокирана от желанието пациентът да бъде информиран кой ще го посрещне.
Вечерта на 21 юни т.г. на смяна са д-р Васил Младенов и фелдшерът Снежана Стоилова. Посрещат ме в приветлив и просторен кабинет, оборудван с всичко необходимо за оказване на неотложна медицинска помощ. В първите минути след 20 часа в кабинета идва и първият пациент – мъж, ухапан от кърлеж. Пострадалият идва за пръв път и е насочен от спешния център. Както се процедира при обичаен преглед в първичната извънболнична практика, лекарят попълва амбулаторния лист на пациента, снема анамнеза и описва проведените манипулации.
Малко по-късно се появява следващият пациент – мъж с хронични заболявания и преживян инфаркт. Той редовно идва в кабинета, когато почувства дискомфорт. Медицинският екип преслушва пациента, измерва кръвното и прави електрокардиограма. След като лекарят се убеждава, че няма нищо тревожно, дава няколко съвета на пациента и го изпраща.
Д-р Младенов разказва, че дава 2-3 дежурства в месеца. По негови наблюдения най-често в кабинета идват пациенти с остри вирусни инфекции, както и със стомашно-чревни разстройства в зависимост от сезона. Дневните смени са много динамични – медицинска помощ търсят над 80 души. През нощта е доста по-спокойно – около 10-15 души на дежурство.
Според д-р Младенов основен проблем е комуникацията с центъра за спешна помощ. Специалистът твърди, че понякога санитарките изпращат пациенти към дежурния кабинет, без да ги е консултирал лекар – факт, за който съобщи и д-р Алексов. В подкрепа на тези констатации се оказа, че по-голямата част от пациентите, прегледани от д-р Младенов, научаваха за пръв път за кабинета и бяха насочени от спешния център. Въпреки това обаче всеки, потърсил помощ, получава не само необходимата медицинска консултация, но едно топло и човешко отношение. Ето защо болните се връщат отново, когато се наложи. Видяното и чутото доказва, че това професионално, но и високо морално поведение печели доверието на болните…