Скъпи колеги,

Отново сме в конгресна година и започва шестнадесетият редовен конгрес на Българската Асоциация по Радиология (БАР). Асоциацията обхваща всички специалисти, ангажирани на широкото поле на образната диагностика. Това са  специалистите по образна диагностика, инвазивните рентгенолози, специалистите по нуклеарна медицина, лъчетерапевтите, радиобиолозите и др.

Всички нас ни обединява началото, поставено през 1895 г. от Вилхелм Конрад Рьонтген, който, откривайки Х-лъчите (наречени по-късно рентгенови), за пръв път прави възможно „да се погледне вътре в човешкото тяло, без да се нарушава целостта му”.

През последващите 120 години образната диагностика направи грандиозен скок напред. Днес освен класическите рентгенови методи, дял от които са инвазивната рентгенология (ИР) и компютърната томография (КТ), за получаване на образи използваме и ултразвук (УЗ), и магнитно-резонансна томография (МР), и позитронна емисионна томография (РЕТ), и др. С навлизането на тези методики ние – образните диагностици, станахме все „по-виждащи” и все по-прецизни в поставянето на диагнозите, вече дори на хистологично ниво. Развитието на ИР ни позволи освен в диагностиката да се намесим и в лечението на болните, и то по един щадящ, минималноинвазивен и добре поносим от тях начин. В момента като сме свидетели и на „бум” в т.нар. хибридни технологии като РЕТ/КТ и РЕТ/МР, които издигат диагностиката до нови висоти, комбинирайки функционалната с анатомичната прецизност.

За съжаление този напредък има и своя сенчеста страна. Нарастващите диагностични и терапевтични възможности на образната диагностика породиха и т.нар. „turf battles” –

битки за поле на действие

с другите специалности. Ако се погледне исторически, първата такава битка се е случила още през 1895 г., защото първите рентгенографии са проведени от В. К. Рьонтген, който е бил физик, а не рентгенолог, дори не и лекар. В днешно време все повече лекари  клиницисти от други специалности претендират да прилагат образно-диагностични и терапевтични процедури. През годините нашата специалност понесе тежки загуби на терен – въпреки че са измислени от рентгенолози, практически ние вече нямаме достъп до сърдечната катетъризация, сърдечната ангиопластика, ехокардиографията и др. В борбата за поле на дейност с кардиолозите днес се очертава нова битка – тази за контрола на сърдечната КТ и МР с оглед развитието на тези методики и възможността с тях да се спестява провеждането на катетърни коронарографии. Известно е още, че търговците на МР- и КТ-апаратура са готови да продават на по-голям пазар, който включва и двете групи специалисти. Подобен конфликт за поле на действие назрява и с други специалности. Все повече гастроентеролози прилагат образнодиагностични методики, особено интервенционални – стентирания на ГИТ, перкутанни дренажи на жлъчните пътища и др. Те са въвели УЗ на коремните органи като част от своята специалност. С развитието на инвазивната неврорентгенология (поставяне на емболизационни спирали в аневризмите, стентиране на каротидни артерии, емболизация на АV малформациите и др.) все повече невролози и неврохирурзи искат да провеждат тези процедури без участието на квалифициран инвазивен рентгенолог, т.е. искат да ни изместят от това поле на действие.

Затова пред нас стои нелеката задача да водим борба, да победим и да отстоим нашата специалност. За тази цел трябва да подобрим управлението на своите структури. Трябва да осигурим високо качество и постоянство в провеждането на образнодиагностичните и терапевтичните процедури съгласно действащия стандарт по образна диагностика 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. И трябва да даваме все по-високо качество на описанията, да насочваме към поставяне на диагнозата, да предлагаме на клиницистите диференциалнодиагностични възможности, а не само да описваме находките. Трябва да разработим ефективни програми за осигуряване на качеството, за да се гарантира безопасността на пациентите. Ключът е да бъдем проактивни в тези области.  От нас зависи бързото въвеждане на новостите във високите технологии. Ние трябва да  увеличим производителността си, като реагираме бързо на исканията за изследвания за хоспитализирани пациенти. По този начин ще намалим продължителността на престоя, което от своя страна може да увеличи приходите на лечебното заведение. За последното ще помогне и въвеждането на телерентгенологията, която ще намали нуждата от специалисти при запазване на високото качество и възможността за бързи консултации. Също така, в колаборация с образнодиагностичните структури за доболнична помощ, в болниците трябва да се разработят програми за обслужване на извънболничните пациенти за повишаване на обема дейност и на приходите.

Проблемът в нашата специалност се поражда от това, че нашите структури генерират големи разходи, а приходите от пациентите се връщат към клиницистите, а не към нас. Ето защо развитието на амбулаторната дейност е един от начините да компенсираме това. Ако администрацията на здравната структура е доволна от нас, тя няма да фрагментира структурата по образната диагностика, като купуват ново оборудване, за да го инсталира в други клиники и  катедри.

Много важно е и

повишаването на експертизата

на персонала в образнодиагностичните структури. Това става чрез обучението, за да се отговори на всички изисквания на съвременната медицина, особено при спешните състояния. А с развитието на субспециализация можем да предоставим отговор на високо равнище на всички очаквания на клиницистите. Наложително е във всяка наша структура да има по двама субспециализиращи образни диагностици, съобразени със специалностите, представени в лечебното заведение. Освен високото ниво на компетентност на образните диагностици, много важно е те да станат „по-видими” в здравните структури. И то не само пред пациентите, но и преди всичко пред другите специалисти. Трябва да разбием стереотипа за образния диагностик като „поседнал лежерно в климатизиран кабинет пред монитор, пишещ в мрака някакво заключение, безличен и непознат като лекар“.

Много важни са навсякъде, но особено в по-големите болници, личните контакти с пациентите и с другите специалисти. Важно е нашето участие в клинико-рентгенологични срещи на всякакви нива. Този личен контакт ще позволи да покажем на съответните специалисти, че нашата експертиза е много по-висока, отколкото те биха разбрали само като четат нашите заключения. Ние трябва да знаем за образодиагностичните находки повече от тях, за да покажем, особено на младите клиницисти, че нашата експертиза допринася за по-точна диагноза, че ние помагаме, за да се изготви по-добра стратегия за диагностика и лечение на пациентите. Проведени са изследвания в Европа, които за съжаление са демонстрирали, че специалистите и специализантите в нашата специалност са показали по-ниско ниво на компетентност при разчитането на изображенията от съответните клиницисти. Ние не трябва да допускаме това. За да бъдем по-добри, трябва да бъдем информирани и в крак с времето  както за основите на нашата специалност, така и за най-новите постижения в нововъзникващите технологии в рамките на медицинските изображения. За това спомага активното включване на образните диагностици и в клиничните проучвания, както и насърчаването на научните изследвания в програмата за обучение по образна диагностика. Да не забравяме, че „днешното изследване е утрешната клинична практика“. Идеално би било ние да работим „ръка за ръка” с клиницистите, особено с онези от тях, които нямат желание да се включат в битката срещу нас.

Извън на работните места ние трябва да развиваме своята дейност на регионално, национално и на европейско равнище, особено за да насърчим студентите по медицина, знаещите и можещите, да изберат образната диагностика за своя професия. Защото единственият шанс ние, образните диагностици, да запазим контрола върху модерните и съвременните технологии и нашето място в медицината е да осигурим пълноценна  качествена експертиза при нашите процедури с пълната клинична, академична и технологична подредба – подобна или още по-добра от тази на съответните клиницисти от другите специалности.  Защото единственият шанс пред нашата специалност е да се превърнем от „предекранни устройства” в клиницисти, активно участващи в диагностично-терапевтичния процес. Това ще доведе до нашата „видимост” и до съответната оценка на нашия труд от клиницистите и пациентите.