Вие сте в: Начало // Всички публикации // Болничната реформа превключи на скорост

Болничната реформа превключи на скорост

Въвеждане на задължителна Национална здравна карта, селективно договаряне с лечебните заведения, комплексно обслужване по групи заболявания и свободен режим за сливане на болници и диспансери. Това са реформите, които народните представители окончателно приеха при второто четене на промените в Закона за лечебните заведения на 9 септември т.г. От проекта окончателно отпаднаха приватизацията, задължителната акредитация и подписването на национално споразумение между здравната каса и фарма индустрията за ограничаване на преразхода за лекарства.

Истинската реформа в сектора на практика ще започне с въвеждането на

задължителна Национална здравна карта

Идеята на картата е да ограничи роенето на лечебни заведения, като създаде ясни правила за финансирането на нови структури и дейности. За целта внимателно ще бъдат определени потребностите на населението от медицинска помощ, персонал и високотехнологична апаратура. Колко и какви да бъдат конкретните здравни грижи по места ще се определя на териториален принцип и ще бъде подробно описано в областни здравни карти. За изготвянето им пък ще бъдат назначени областни комисии. В районите, които не се нуждаят от допълнителни легла и здравни услуги, органите ще издават отрицателно становище за разкриване на нови структури, а Националната здравноосигурителна каса ще има право да отказва публично финансиране. Критериите за подбор ще бъдат разписани в наредба на Министерския съвет.

Комисиите по изготвяне на картата ще работят по специална методика, разработена от министъра на здравеопазването, но няма да имат право да предлагат преструктуриране на лечебни заведения. В състава им ще влизат по двама представители на Регионалната здравна инспекция, Районната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, заедно с по един представител на зъболекарите, медицинските сестри, пациентите и на всяка от общините в областта. Председател на комисията ще бъде областният управител.

Според приетите текстове областните карти ще съдържат информация за демографската структура и заболяемостта на населението, заедно с броя на приетите в болница пациенти по възраст и диагнози, вида и разпределението на съществуващите лечебни заведения, минималния брой на лекарите, денталните лекарите и медицинските сестри, нужни в областта, съпоставен с броя на реално практикуващите, както и броя на леглата в здравните заведения, вида на предлаганите медицински дейности и наличната високотехнологична апаратура.

Националната здравна карта от своя страна ще включва областните карти, конкретните потребности от персонал и легла за активно лечение, данни за съществуващите болници и високотехнологични центрове, анализ на състоянието в областите, заедно с видовете медицински дейности, които се планират на регионално ниво, както и карта на всички центрове за спешна помощ.

Предвижда се картата да се актуализира, но как и кога ще решава Министерството на здравеопазването по специално изработена за целта методика. Правилата трябва да бъдат готови до един месец след обнародването на промените в „Държавен вестник“, а Националната здравна карта, заедно с областните карти – до два месеца след това или най-късно до края на тази година. Необходимо е сроковете да бъдат спазени съвсем точно, за да може здравната каса да започне подписването на договорите с лечебните заведения от 1 януари 2016 година.

Друга ключова реформа касае

обединяването на болнични структури

Депутатите категорично отхвърлиха идеята на министър Москов сливането на болници за осигуряването на комплексно лечение да бъде задължително условие за подписване на договор със здравната каса и въведоха по-либерален режим. След множество критики от всички парламентарни групи текстът бе редактиран и вече позволява на лечебните заведения сами да преценяват дали да се сливат с други структури.

Правилото няма да важи единствено за диагнозите, които са включени в основния пакет с медицински дейности и не могат да бъдат лекувани без комплексни услуги. Клиниките, които не могат да ги pharmacy technician pay осигурят, няма да работят със здравната каса, предложи в последния момент председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова.

„За определени заболявания от основния пакет НЗОК трябва да изисква tadalis brand sx online гаранция от болниците или техните обединения, че разполагат със съответната кадрова, апаратурна и инфраструктурна обезпеченост, за да предоставят комплексна терапия. Текстът беше променен, за да бъде още по-ясен, да не бъде двусмислен и да бъде наистина работещ“, уточни впоследствие министър Москов.

Според приетата от парламента дефиниция под комплексно лечение се разбира „осигуряване на всяка една отделна част от цялостния процес на лечение“. Болниците и обединенията, които могат да гарантират този процес, ще могат да формират обединения и да подписват договор с Националната здравноосигурителна каса. Структурите, които не желаят да се сливат, ще продължат да работят както досега.

Отпадането на задължителното сливане се наложи заради идеята на здравния министър Петър Москов кожните, онкологичните и психодиспансерите да станат част от областните многопрофилни болници, за да не се налага пациентите да обикалят цели райони, за да получат адекватна здравна помощ. Занапред решението за евентуално вливане ще се взима от ръководствата на съответните специализирани центрове. Комисиите по изготвяне на областните здравни карти ще дават само становище, при това след подробен анализ за потребностите на населението от определени медицински услуги и възможностите за осигуряване на комплексна услуга.

В тази връзка здравният министър ще трябва да редактира медицинските стандарти за качеството на дейността в новите обединения и да ги приведе в съответствие с критериите за различните нива на компетентност на клиниките и отделенията до един месец след влизането в сила на закона. Проучването на самите възможности за сливане на структури пък се очаква да започне през следващата година.

Въпреки промените обаче договарянето между болниците и касата се очаква да мине безпрепятствано, защото парламентът остави

стария режим на акредитация

Москов настояваше тя да е задължителна tegretol dosage за всички лечебни заведения и да бъде условие за подписване на договор със здравната каса, но идеята му не получи подкрепа. Законотворците прецениха, че клиниките са длъжни да отговарят на достатъчно критерии и не е необходимо да бъдат обременявани с още тромави административни процедури. По тяхна воля акредитацията остава задължителна за кръвните и спешни центрове, за домовете за медико-социални грижи за деца с увреждания и хронични заболявания, както и за университетските болници, обучаващи студенти. Министерството на здравеопазването ще води публичен регистър на акредитираните лечебни заведения, а Министерският съвет ще има право да дава или отнема акредитациите.

Накрая депутатите изпълниха обещанието си и

оттеглиха текстовете за приватизацията

на болниците. Внасянето им без публично обсъждане и последвалото абдикиране от тях под натиска на обществото беше окачествено от ДПС като тежък политически гаф на министър Москов. А Емил Райнов от БСП предположи, че отказът от приватизация е само привиден, защото принципалът е намерил друг начин да се отърве от държавната си собственост (а именно – Националната здравна карта, която ще решава кои лечебни заведения да се финансират с публични средства). Въпреки всичко депутатите се съгласиха, че приватизацията е тема с продължение и не изключиха възможността да се върнат на нея, след като видят ефекта от въвеждането на задължителната здравна карта.

Окончателно бяха отхвърлени и всички текстове, свързани с

фармацевтичния „Пакт за стабилност“

за регулиране на преразхода за лекарства в бюджета на НЗОК. Текстовете предвиждаха представителите на фармацевтичната индустрия у нас да се обединят около общ рамков договор, да възстановяват преразхода на солидарен приницип и да предоставят отстъпки от цената на продуктите си, за да ги включат в позитивния лекарствен списък. Промяната, която първо беше разписана в поправките на Закона за здравното осигуряване, а след това се появи в преходните и заключителни разпоредби на проектопромените в Закона за лечебните заведения, предизвика небивал конфликт между производителите на оригинални и генерични медикаменти и в крайна сметка беше отхвърлена.

„Искам наистина да кажа, че днешното гласуване беше ясна демонстрация, че всъщност управляващото мнозинство съществува. Защото то гласува днес точно така, както гласува за правителството преди осем месеца”, благодари на депутатите министър Москов.

С това гласуване Народното събрание окончателно прие стъпките за болнична реформа и даде ход на buy aldactone планираното преструктуриране в сектора.

24 hour pharmacy

Слава АНАЧКОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.