На 13 октомври т. г. бе проведена Третата национална конференция „Заедно за повече здраве“ с участието на представители на основните политически партии и на здравните власти. Дискусията бе организирана от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват БЛС, БФС и ARPharM
Модераторът на дискусията Деян Денев, изп. директор на ARPharM, обясни, че целта на форума е да се обсъдят възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазване и тяхната ефективност, за да може в условията на продължаваща пандемия да се осигури навременно и адекватно лечение както на пациентите с COVID-19, така и на хронично болните в България.
Той заяви, че публичните инвестиции в здравеопазване у нас изостават от средните за Европа и, за да се намали разликата спрямо средните показатели за ЕС, средствата за здраве трябва да се увеличат до 10% от БВП. Така ще се намали доплащането от пациентите до по-малко от 20%. Създаването на специален фонд пък може да гарантира ранен достъп до иновативни терапии за пациентите.
Според Денев има четири стратегически здравни приоритета: инвестиране в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболничната помощ и внедряване на дигиталното здравеопазване.
- Пандемията разстрои функ-
ционирането на здравната система, отне и продължава да отнема човешки живот. Жизненоважно е през следващата година да се даде приоритет на здравеопазването и да се направят смели стъпки за увеличаване на публичните инвестиции и за реализиране на нужните промени в системата, за да се запази нейната устойчивост и да се засили способността за справяне с бъдещи кризи.
Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“ представи данни от национално представително социологическо проучване „Влиянието на пандемията от COVID-19 върху здравеопазването и здравните услуги“, проведено през юли 2021 г. Според резултатите близо 40% от пациентите, страдащи от хронични заболявания, са имали проблеми с достъпа до диагностика и лечение в резултат на пандемията – забавяне или прекъсване на лечението и забавяне на диагностиката (проучването не отчита недиагностицираните заболявания, тъй като респондентите няма как да знаят за тях).
Също така 22% от респондентите са отменили медицински преглед, 16% – посещение в болница, 12% са прекратили или забавили терапия, а 20% са имали проблеми с достъпа до ОПЛ. Данните показват, че 32% от анкетираните определят достъпа си до здравни услуги по време на пандемията като проблемен.
На въпрос „Според Вас лично трябва или не трябва бюджетът за здравеопазване за следващата година (2022 г.) да бъде увеличен?“ 2/3 от респондентите отговарят положително.
Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика представи анализ “Ефекти от отложеното търсене на здравни услуги вследствие на COVID-19 пандемията”. По данни на СЗО 60% от държавите в Европа докладват за преустановяване или нарушаване на заложените скринингови програми за незаразни заболявания. 53% от държавите в проучването съобщават за пълни или частични прекъсвания на дейностите, свързани с регулиране на хипертонията, а също и тези за регулиране на диабета и диабетните усложнения (49%). За частични или пълни прекъсвания на дейностите, свързани с лечението на спешни сърдечно-съдови заболявания, съобщават 17% от държавите с високи доходи, а 26% – за дейностите, свързани с лечението на онкологични заболявания. Най-много са засегнати рехабилитационните процедури – 79% от държавите в Европа докладват за частичното или напълното им преустановяване.
Аркади Шарков представи данни и за влиянието на COVID-19 пандемията у нас. Експертите отчитат 20% спад на хоспитализациите през 2020 и 2021 г., предполагащ натрупване на недиагностицирани и съответно нелекувани случаи на незаразни хронични заболявания.
Приблизително 2300 са не-
диагностицираните случаи на заболели от злокачествени образувания, като подобни тенденции се очакват и при сърдечно-съдовите, респираторните и ендокринните заболявания. Може да се очаква ръст или наваксване на броя заболели през 2022 г., като част от тях е вероятно да преминат в сферата на спешната помощ.
Д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, отбеляза, че за следващата година е от съществено значение да има нов, стабилен бюджет на НЗОК, който да гарантира финансовата сигурност на лечебните заведения, за да могат те да посрещнат увеличените разходи, свързани с нарастващата инфлация.
- Приоритет на държавата трябва да бъде инвестирането и стимулирането на младите ко-
леги. Не на последно място са необходими спешни мерки и политики за финансиране на икономически изостаналите региони в страната.
Проф. Асена Сербезова, председател на УС на БФС, заяви, че трябва да работят заедно за устойчива здравна система, която пълноценно и цялостно се управлява и която е пациент центрирана, при баланс на интересите на всички засегнати страни. Необходимо е да имаме цялостен холистичен подход в управлението на здравеопазването, каза тя.
Министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров коментира, че здравната система е в изключително лошо състояние още преди появата на COVID-19 и призова бъдещите народни представители да се съсредоточат върху решаването на проблемите.
- Следващите управляващи в България са изправени пред големи предизвикателства в здравеопазването извън COVID пандемията.
Бъдещото правителство и следващият парламент трябва да се фокусират върху проблемите на здравната система отвъд коронавируса и да дадат отговор на въпросите за модела на здравното осигуряване, за собствеността на болниците, доплащането, дисбалансите на различни нива.
Голямото предизвикателство не е COVID, вероятно тази поредна вълна ще се окаже последна и COVID-19 ще се превърне в сезонно заболяване.
Д-р Кацаров подчерта, че имаме разрушен и компрометиран модел на здравно осигуряване, 2 млн. души плащат здравни вноски, един милион пък въобще не се осигуряват за здраве: – Ако така вървим, какъв е този модел? Ако не се върнем към основата на здравноосигурителния модел – плащаш вноски и срещу тях получаваш услуга, моделът остава само на хартия. Все повече се връщаме към бюджетно финансиране на здравната система. Сега почти всичко се контролира от държавата – лимити, субсидиране на лечебните заведения, плащане на заплати за работещите в лечебните заведения и т. н.  Моделът трябва да бъде незабавно коригиран. Не е правилно здравната система да се разглежда като държавен разход, като администрация или някаква форма на социално подпомагане, тя е икономическа дейност, която носи приход на държавния бюджет. Огромните дисбаланси се виждат и при лекарствата, и в болничната помощ. Всичко направено досега по въпроса са палиативни мерки.
Голям проблем е и свръхрегулацията на здравната система. Системата трябва да може да реагира бързо и да се адаптира към търсенето и потребностите на хората. Затова е и този феномен – имаме болнични легла, но изпитваме недостиг на легла за COVID болни…
Дисбалансите са големи – на регионално ниво, меж-
ду отделните медицински специалности, между лекарите и медицинските сестри, между болнична и извънболнична помощ и пр., каза в заключение министър Кацаров.
Проф. Петко Салчев, управител на НЗОК, призова политиците преди да вземат решение за законодателни промени, да разгледат съществуващите за-
кони, тъй като те често не си кореспондират. Друг проблем, който той очерта, е липсата на разработена система на контрол от страна на НЗОК.
Проф. Георги Михайлов от БСП заяви, че е необходимо в краткосрочен аспект да се направи промяна: в условията за специализациите; в заплащането на медицинските специалисти; да се осигури баланс между болнична и доболнична помощ; да се осигури подкрепа за лечебните заведения в труднодостъпните райони.
- Нека не си въобразяваме, че COVID е проблемът на XXI век. Крайно време е да се освободим от този товар, каза проф. Михайлов и добави, че е нужно да се проведе национална кампания за насърчаване на имунизацията срещу вируса.
Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ смята, че приоритетите на здравеопазването трябва да бъдат: максимално ускорена дигитализация, фокусиране върху профилактиката и превенцията, развитие на кадрите.
- Трябва да се надмогнат политическите пристрастия и да се работи за преодоляването на проблемите на експертно ниво, каза Симидчиев.
Доц. Силви Кирилов от „Има такъв народ“ обясни, че здравеопазването е специфична система и всяко действие върху нея трябва да бъде прецизно и обосновано, защото нашата здравна система е изключително дебалансирана.
Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ заяви, че здравеопазването се нуждае от спешни мерки не само заради кризата с COVID-19. Той изтъкна, че няма достатъчно инвестиции в здравеопазването, но преди да се осигурят те, нужно е да се засили контролът по изразходването им. Друг проблем, който той посочи, е пренатовареността на болниците с дейности, които могат да се прехвърлят в доболничната помощ и при общопрактикуващите ле-
кари.
Пенка Георгиева от „Изправи се БГ! Ние идваме“ коментира, че здравеопазването няма цвят, а потърпевшите са пациентите.
- Ето защо е нужно всички политически сили да се обединят около конкретни ре-шения: осигуряване в пълен и реален размер на държавните служители, за които в момента се плащат само 4%; намаляване на доплащанията от пациента; намаляване на доплащанията за лекарства и премахване на ДДС върху лекарствата, заплащани от НЗОК; увеличаване на медицинските дейности, които се извършват без хоспитализиране; премахване на лимитите в болничните заведения.