„Очи в очи“ – така организаторите бяха нарекли открита дискусия за младите в здравеопазването, преминала вълнуващо на 16 юни т.г. Близо 70 на сто от младите български лекари искат да заминат на работа в чужбина, почти 90 на сто от новозавършилите пък смятат, че новата наредба 1 на Министерството на здравеопазването за специализациите не решава в достатъчна степен проблемите. Това са резултати от проведена през март – май т.г. анкета сред 1000 студенти и специализанти по медицина, представени на дискусията. Специализантите настояват за стартова заплата от 1500 лв., премахване на месечната такса от 180 лв., осъвременени обучителни програми и коректни договори с болниците.
Не може да се отрече, че младите огласиха открито и позицията си как без цялостна реформа в здравеопазването не може да се очаква промяна в нагласите и мотивацията им, не може да се разчита, че ще изчезнат пречките и бариерите, които системата поставя пред тях.
- Не искаме преподавателите непрекъснато да ни питат дали учим чужди езици, а да видим, че институциите се интересуват от нас. Не ни трябва много – само една протегната ръка, каза Диана Бележанска от Асоциацията на студентите медици (АСМ) в София. Според изказванията на д-р Радислав Наков и д-р Деян Попов от Асоциацията за развитие на медицинската общност (АМРО) една от целите е да отпадне месечната такса от 180 лв., която в момента заплащат специализантите в заварено положение, започнали обучението си при условията на отменената Наредба 34 на МЗ. Изтъкнато бе, че близо 1770 специализанти са се озовали на предела между двете наредби. Сега те очакват болниците да ги назначат според наредба 1, но очакването се проточва във времето.
Очи в очи с представителите на МЗ, със свои преподаватели и ментори младите формулираха категорични предложения:
- да бъде увеличен броят на местата за специализация в университетските болници;
- да се контролира коректното и законосъобразно договаряне между лечебните заведения и специализантите;
- трудът на лекаря специализант да се признава от НЗОК;
- да бъде подобрено качеството на програмите за специализация и те да бъдат редовно осъвременявани;
- да бъдат намалени големите финансови различия между отделните специалности;
- да бъде повишено възнаграждението за медицинския труд в България;
- да бъде регулирана специализацията в денталната медицина;
- да бъде създадена работеща национална програма за продължителното медицинско образование.
Като изслуша внимателно исканията и аргументите за тях, зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков изтъкна:
- Министерството на здравеопазването е готово да заплаща таксите за обучение на 250 специализанти от най-дефицитните за страната специалности – анестезиология и реанимация, педиатрия, неонатология, обща и клинична патология, инфекциозни болести, съдебна медицина, спешна медицина. Това са възможностите засега.
Той коментира видимото нежелание на повечето болници да приемат млади лекари за специализация със съществуващата съпротива от страна на лекари, които са навършили пенсионна възраст. Много болнични ръководства са подложени на такъв натиск. Д-р Пенков обаче подчерта, че от общо 734 бройки за специализанти през тази година засега са заети 520. Незаетите подсказват, че ръководствата на болниците, увлечени в делника, не мислят за бъдещето.
- Не може да не ни притеснява фактът, че средната възраст на лекарите у нас е 50 години. Опитваме се да открием и други начини, за да осигурим по-добри условия за реализация на специализиращите. Предстои да разработим стандарти за брой легла и съответстващ фиксиран брой лекари и друг медицински персонал, да разширим мрежата от лечебни заведения, в които желаещите да специализират, обобщи д-р Пенков.
- Големите болници също са изправени пред затруднения, защото не могат да осигурят финансов ресурс и да гарантират заплащане на специализантите си, коментира на дискусията проф. Евгения Христакиева, ръководител на Катедрата по кожни и венерически заболявания в МФ на Тракийския университет в Стара Загора. Тя изтъкна някои разлики между специалностите, определи значението на субективния фактор за връзката между специализант и ментор, което е важна предпоставка за постигане на приемственост. Не на последно място проф. Христакиева се пошегува, че и на нея й допада поисканата от специализантите стартова месечна сума за възнаграждение.
Специализантите и представителите на лечебни заведения не се разбраха и по темата за т. нар. обвързващи договори с болниците. Д-р Явор Дренски – председател на Националното сдружение на частните болници, не отрече, че на желаещите да специализират в Токуда болница се предлагат договори с клауза да останат на работа в лечебното заведение за определен срок от време, след като вземат специалност. Такъв вид обвързване обаче, оказа се, не се нрави на повечето специализанти – тази проблемна ситуация вероятно ще бъде обект и на следващи дискусии.
Отделно внимание заслужава и аргументираното, конкретно и задълбочено изказване на д-р Николай Шарков за трудностите в специализацията на денталните лекари, за ролята на зъболекарския съюз в тяхна подкрепа и др.
Лично на мен – проследила дискусията от началото до края – не ми се понрави единствено натрапваната като мантра теза – решете проблемите ни, защото иначе ще отидем в чужбина. Мисля си, че който е решил да замине, ще го стори, независимо какви са проблемите у нас.
Мисля си също, че новозавършилите, специализантите и младите медици, дентални лекари, професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти имат основания да изискват – повече правила, повече бърза реакция, когато нещо в наредбите не сработва, повече контрол как болниците се отнасят към специализантите, повече гъвкавост за осигуряване на достойно заплащане за труда.
Те затова са млади – да искат по много и от всичко. Но не бива да ни заплашват, а да заложат на силата на позитивни аргументи. Защото хиляди могат да бъдат поводите човек да живее „там, дето е пораснал и първо мляко засукал“. Това, мили деца, го е казал един български поет.
