Дни преди 21 януари – празникът на родилната помощ, на който се отдава почит на хората, допринесли за развитието на родилната помощ у нас, доц. Иванка Стамболова – ръководител на Катедрата по здравни грижи към Факултета по обществено здраве на МУ в София и зам.-председател на Националния съвет по качество на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), коментира организацията на обучението на акушерките у нас, както и ролята и мястото на тези професионалисти по здравни грижи в българската здравна система.
Добре подготвена, но недостатъчно оценена
Известно е, че преди приемането на страната ни в Европейския съюз акушерките се обучаваха в медицинските колежи. След 2007 г. заради нормативните изисквания за регулираните професии база за квалифициране както на акушерки, така и на медицински сестри станаха медицинските университети и факултети. Поради острата необходимост от тези кадри през последните няколко години такива специалности бяха разкрити и в други университети – например в Русе и в Бургас.
В Софийския медицински университет акушерките се обучават в катедра „Здравни грижи“ при Факултета по обществено здраве. План-приемът за всеки университет се определя от Националната агенция по оценяване и акредитация съобразно възможностите на учебното заведение. Годишно ние приемаме 30 акушерки, които се обучават в 4-годишен срок за образователно-квалификационна степен бакалавър по професионално направление здравни грижи. В кампанията през тази учебна година за едно място се бориха 2,5 души. Общият хорариум за целия период на обучение е 5448 академични часа. Програмите са съобразени със съвременните изисквания за качествено обучение. И ако до преди време най-големият недостатък на нашата система бе малкият обем на практическото обучение, то днес съотношението практика към теория е 5 към 1. Така например последните два семестъра са предвидени само за държавен стаж. Практическото обучение се извършва във водещи акушер-гинекологични болници и структури в София. Бази за обучение са УБ „Майчин дом“, I АГ болница „Св. София“, II АГ болница „Шейново“, акушер-гинекологичното отделение във II МБАЛ и други.
Днес голяма част от работещите акушерки са в предпенсионна възраст и много се радват, когато при тях постъпят млади последователи в професията. По време на практическото обучение акушерките с богат опит и дългогодишен стаж предават своите познания на студентите.
Но понякога с течение на годините и поради ниското заплащане акушерките са изключително изнервени и отчаяни от професията си. Налице е т.нар. синдром на изпепеляването, който понякога е негативен пример за нашите студенти, които се обезверяват много бързо.
Когато става въпрос за обучение на акушерките, трябва да се спомене и начинът на подбор на кадрите, който през годините също претърпя значителни промени. Преди кандидат-студентите полагаха изпит по биология. От няколко години бе въведен изпит, който включва устна и писмена част. Провежда се мотивационно интервю, което дава отговор на въпросите защо кандидатите искат да работят тази професия и с какво тя им харесва. Част от изпита е и етичен казус, тъй като колегите, работещи в тази сфера, трябва да притежават качества като висок морал, човечност, милосърдие. Прави впечатление, че възрастовата граница на кандидат-студентите се повиши – те не са на 18-19 години, току-що завършили гимназия, а повечето са станали родители на едно или пък повече деца. Като родители те имат реални впечатления от грижата на акушерката в родилния дом и биха желали да практикуват същата професия. По време на събеседването те често споделят каква подкрепа им е оказана по време на раждането от акушерката. Естествено, други са станали свидетели на негативни примери и желаят да дадат на други родилки това, което не са получили. Именно затова са мотивирани да работят тази професия. През учебната година за пръв път в специалността бе приет и мъж, който е бил до жена си по време на раждането на детето им. Може би тези професии изискват по-голяма зрелост, осмислено желание и добра преценка на отговорностите. Разбира се, част от студентите идват в годината, в която са завършили средното си образование. Те нямат впечатления от бременността, от майчинството, от самото раждане – понякога те ги плашат. Въпреки това те бързо навлизат в професията и остават удовлетворени от наученото.
Годишната такса за обучение на акушерките в размер на 700 лв. в началото изглеждаше доста висока. С течение на времето обаче условията се промениха, животът поскъпна и бих казала, че таксата е приемлива. Трябва да се има предвид, че практическите занятия изискват консумативи и специални мулажи (един мулаж струва над 20 хиляди лева). Голяма част от завършилите студенти започват работа в страните от Европейския съюз или в Турция, където получават много добро заплащане. А пък българските такси за обучение са буквално нищожни в сравнение с цената на обучението в тези страни. За нас е радостно, че към специалността акушерка има интерес. Но от друга страна, тъжно е, че кадрите, които подготвяме, намират професионална реализация в чужбина – освен заради заплащането и заради уважението, което трябва да получава тази професия от обществото и от лекарите. През последните години у нас много се промениха отношенията между акушер-гинеколозите и акушерките. Ние, представителите на асоциацията на професионалистите по здравни грижи, водихме дълга и упорита борба, за да включим в самостоятелните дейности на акушерката по Наредба №1 воденето на нормалното раждане, извършването на елементарни изследвания като цитонамазка, която има изключително значение за профилактиката. В крайна сметка не бе намерен механизъм, по който акушерките да изпълняват тези дейности самостоятелно и да получават заплащане за това.
В момента българската акушерка е зле заплатена и е силно потисната от отношението на лекарите, въпреки че тя е специалист с добра подготовка както за самостоятелна работа, така и за асистент на акушер-гинеколога. Имиджът на акушерката в обществото не е този, който тя заслужава.
През последната година у нас се заговори за въвеждане на т.нар. дула – лице без специално образование, което извършва психологическа подкрепа на бременната и раждаща жена. У нас разполагаме с добре обучени акушерки, които имат знания и опит за оказване както на психологическа, така и на медицинска подкрепа. Затова смятам, че не е удачно да въвеждаме тази нова модерна длъжност. Разбирам и младите майки, които искат да раждат в дома си. Понякога това е продиктувано от финансови съображения (смятат, че ако не си платят, няма да им обърнат внимание). Влияние оказаха и инцидентите с родилките, на които станахме свидетели през последните месеци. Именно в такива провокативни за нашето здравеопазване моменти по отношение на майчиното здраве трябва да се използват знанията и опитът на акушерките.
Особено важно е да подчертая, че липсата на адекватна помощ, която се оказваше в женската консултация, също носи своите негативни ефекти. Не всички бременни са обхванати и проследени, при проблемни ситуации не се взимат навреме мерки. А женската и детската консултация бяха сигурни гаранти за женското и детското здраве.Днес женската консултация се води от акушер-гинеколозите, а според мен би било редно да се води от акушерката.
Регламентът на Наредба №1 дава правото на акушерката да води женската консултация, но това не може да стане, тъй като не е уреден въпросът с плащането. Би било редно НЗОК да сключва договори с акушерките, за да могат те да получават съответното възнаграждение за извършената от тях дейност.
Както е известно, българските акушерки са обединени в БАПЗГ. Към асоциацията функционира етична комисия, която може да контролира дейността и професионалните качества на акушерките. Не виждам какъв е проблемът с тях директно да се сключва договор за изпълнение на определени дейности. Според мен нашата здравна система губи много от своята ефективност, тъй като не използва ресурса на акушерките и сестрите.
Така например акушерката може да направи много по въпроса с профилактиката и половата хигиена на младите хора. А знаем, че младите хора у нас започват много рано полов живот, първенци сме и по броя на невръстните родилки. Високо е нивото на разпространение на полово предавани болести, а е известно, че това е една от причините за безплодие. Държавата отделя много средства за лечение на безплодието и ин витро процедури, а би било много по-ефективно акушерките да провеждат профилактика по отношение на репродуктивното здраве.
В опитите си да създадат частни практики с училища за родители и проследяване на бременността акушерките срещат големи затруднения. Причината е, че тези услуги са платени, а голяма част от семействата нямат възможност да си платят. Освен това в родилните отделения акушерките имат много работа и отговорности. В нашите болници вече съществуват модерни родилни зали, оборудвани със скъпа апаратура и ергономични легла, но често за няколко родилки трябва да се грижи една акушерка. А в този велик момент всяка от раждащите жени има нужда от акушерка до леглото си, а не от идеална техника и мониторен контрол. Оказаната от акушерката подкрепа не може да се замени от никаква машина.
И в този ред на мисли искам да кажа няколко думи за многократно дискутираните изисквания за броя на акушерките в една структура. Голямата грешка у нас според мен е, че както на акушерките, така и на сестрите не трябва да се гледа като на обслужващи болнично легло или на лекар, а като на грижещи се за пациента. Ето защо техният брой в едно болнично звено трябва да се определя от броя на пациентите и обема на грижите, който е необходим.
В заключение искам да кажа, че българските акушерки са чудесно подготвени и имат потенциал да работят на по-високо ниво. Красноречив пример за това е фактът, че тези от тях, които работят в европейските страни, са добре приети и оценени. Смятам, че и у нас трябва да им се даде свободата и автономността да бъдат по-близо до бременните, до майките, до гинекологично болните жени. И ако грижата за хората и тяхното здраве е държавен приоритет, то трябва да се уреди въпросът с реализация на тези кадри у нас – да получат адекватно заплащане за обема свършена работа и заслуженото уважение, което им дължи нашето общество.
