Съобщението – ръководството на МЗ взе решение за ликвидация на Специализираната болница по пневмо-фтизиатрични заболявания – Радунци ЕООД и за освобождаване на управителя по негова молба.
Пациентите ще бъдат преместени в заведения със същия профил във Велинград, Трявна, Искрец и Роман.
От МЗ съобщават още, че настоящият екип на МЗ е заварил лечебното заведение в Радунци в състояние, в което дружеството практически няма финансиране по НЗОК и не работи по клинични пътеки. То не е плащало ток от 2013 г. досега, а тъй като не са изплащани и осигуровки на работещите там, НАП запорира сметките.
Пресцентърът на МЗ разпространи и допълнителна информация по случая, в която се казва:
„Ръководството на МЗ е информирано периодично за състоянието на дружеството:
- с доклади с изх.№МЗ-264/03.12.2014 г. и №75-21-78/21.04.2015 г. е информирано настоящото ръководство на МЗ за състоянието на „СБДПЛПФЗР-Радунци“ ЕООД;
- взето е решение от ръководството за прекратяване на дружеството чрез ликвидация – протокол-решение на ръководството от 09.12.2014 г.;
- изпратено писмо от МЗ на 12.03.2015 г. до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с искане за даване на разрешение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация;
- получено е писмо от 07.04.2015 г., с което агенцията изисква допълнителни документи, касаещи собствеността и финансовото състояние на дружеството;
- с писмо от 17.04.2015 г. е изискано представянето на тези документи от „СБДПЛПФЗР-Радунци“ ЕООД, като същите са представени от лечебното заведение частично с писмо на 20.05.2015 г.;
- проблемът на дружеството с ЕВН-България датира от 2013 г., като една от посочените причини от управителя на дружеството е тази, че на общ електромер на лечебното заведение се отчита и изразходваната ел. енергия на всички апартаменти, които притежава дружеството /6 жилищни блока/, които се ползват от наематели и съществуват съмнения за злоупотреби при ползването на ел. енергия. С писма на МЗ от 05.08.2013 г., от 08.09.2014 г., от 24.04.2015 г., от 04.05.2015 г., от 27.05.2015 г. МЗ е давало многократно указания на управителя на дружеството да предприеме действия по уреждане на отношенията с ЕВН-България, включително чрез сключване на споразумение за разсрочено плащане на задълженията, с оглед на факта, че МЗ няма основание да предоставя средства за погасяване на просрочени задължения на дружеството за ел. енергия, тъй като няма предвидени средства в бюджета за такива плащания.
С Решение на Министерския съвет № 788 от 28 ноември 2014 г. за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори се предвижда плащанията по договори от разпоредители с бюджет, които са платци по тях, да бъдат извършвани само след потвърждение от Националната агенция за приходите и агенция „Митници“, че получателите на плащанията нямат публични задължения, а в случаите, когато лицата имат такива – че за съответните публични задължения са наложени обезпечителни мерки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В резултат на това лечебното заведение в Радунци не е получавало по-голямата част от средствата си по договор за субсидиране, сключен с МЗ“, се казва в заключение на информацията от пресцентъра на МЗ.
Радунци – най-чистият въздух на Балканите
Болницата в Радунци е най-голямата болница за лечение на костно-ставна туберкулоза на Балканите. Лечебното заведение е предназначено за долекуване на туберкулоза и други тежки белодробни заболявания.
Болницата за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания и рехабилитация в Радунци е разположена сред зелените склонове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина.
Историята на някогашния противотуберкулозен санаториум е написана през 1965 г. от проф. Руси Радков – бивш председател на Висшия медицински съвет и главен директор на Народното здраве в периода 1930 – 1939 година. През 1935 г. Висшият медицински съвет назначава комисия, в чийто състав влизат – проф. Васил Моллов, проф. Тошко Петров, проф. Руси Радков и инж. Печигаргов, която да предприеме обиколка из страната за търсене на подходящо място за нов санаториум, изхождайки от климатично-метеорологичните условия на местността. Проучванията продължават 20 месеца. С указ на Негово Величество Борис III се определят 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия (Държавен вестник, брой 187/1936 г.), а през 1937 г. се издава втора Наредба – Закон за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци (ДВ, бр.188/1937 г.). През същата 1937 г. се изработва и конкурсна програма за идейна скица, конкурса спечелва архитект Ангелова, немска възпитаничка. Строителството започва през пролетта на 1939 г., но Втората световна война “замразява” строежа през 1940 г. до вече издигнатата четириетажна сграда. След 9 септември 1944 г. продължава строежът на санаториума, без да има съмнение в целесъобразността на започнатото строителство, като се изхожда от заболяемостта и смъртността от тази коварна болест и пораженията, които е нанасяла туберкулозата на българското население.
Откриването на санаториума става на 1 ноември 1955 г. През март с. г. чрез отдел “Народно здраве” се назначава първата група служители: 4 лекари, 1 диспечер, 1 сестра и 3 санитарки. Първите болни са приети на 1 ноември 1955 г. – 50 души с костно-ставна туберкулоза, преди още да бъдат разкрити диагностични звена, без рентгенов апарат и лаборатория. Легловата база през 1960 г. нараства на 500 легла, а заедно с това расте и броят на служителите. През 1962 г. са открити 600 легла, а през 1963-1964 г. болницата е оборудвана с модерна съвременна апаратура – бронхологичен кабинет, отделение с 50 легла и кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за изследване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и отделение за очна туберкулоза, единствено в страната. Така постепенно понятието “санаториум” изгубва смисъл и с Решение на МНЗСГ от 1964 г. лечебното заведение е категоризирано като туберкулозна болница. През 1967 г. легловата база расте – разкрити са 645 легла, а заедно с това е преустроен и модерно обзаведен рехабилитационен комплекс. През 1968 г. е разкрита школа за квалификация и преквалификация с организиране на курсове по машинопис, ремонт на електродомакински уреди, хладилно дело, часовникарство, шивачество и плетачество за болните. През септември 2000 г. Държавната белодробна болница е преобразувана в Търговско дружество – “Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци” ЕООД с 300 легла.
В историята на болницата ще останат завинаги записани имената на нейните ръководители: д-р Галентин Грозев – гл. лекар през 1955-1956 г., д-р Киро Киров – гл. лекар от 1956 до 1957 г., д-р Минчо Димов – гл. лекар от 1957 до 1961 г., д-р Онуфри Владков – гл. лекар от 1961 до 1991 г.
Бележка на редакцията
Колко му е да се ликвидира
И то болница, и то лечебно място с 60-годишна история, и то сред чудна природа, с много сгради и с голям терен.
Информацията за движението на едни писма от МЗ до Радунци, от Радунци до МЗ, от МЗ до агенцията по приватизация и обратно …е потресаващо доказателство как се е управлявала – та до днес – българската здравна система. Ходил ли е някой на живо (както навремето са отишли проф. Моллов и проф. Петров), опитал ли е някой нещичко да спаси, днес не знаем. Както вероятно никога не ще узнаем отговора на въпроса, колко са виновните, които са отчитали постепенната разруха, но нищо не са сторили да я спрат. Остава да видим след време кой точно ще притежава това райско кътче от България.
Този текст за миналото всъщност е текст за бъдещето. Защото няма нищо по-тъжно от затворена болница. Защото няма нищо по-страшно от ликвидация на лечебница…
Днес в Радунци, а утре?
