Вие сте в: Начало // Всички публикации // Храм на българската медицина

Храм на българската медицина

Булевард “Георги Софийски” в столицата е известен и емблематичен адрес не само за България, а и в чужбина. На № 1 се е ширнала на 258 декара Александровската болница, създадена на 1 май 1879 г. като “Софийска Първоразредна болница”, а през 1918 г. станала клинична база на новооснования Медицински факултет. По-късно е Висш медицински институт, после Медицинска академия. На „Георги Софийски“ са завършили висшето си образование по медицина повечето от българските лекари и са запомнили за цял живот този адрес. А на № 3 е построена импозантната сграда на Военномедицинската академия – “Светая светих” за лекарите под пагон.

Не е излишен въпросът „Кой е патронът на този красив и обвеян с такива символи столичен булевард?”. Отговорът не е толкова лесен, дори за общинските служители от район “Триадица”, в чиито граници се намира медицинската “Алма матер”. В българското православие има четирима светци с името Георги, на които са отредени светли празници в църковния календар:

- Св. вмчк Георги Победоносец (275-303 г.) – 6 май;

- Св. мчк Георги Софийски Стари (1407-1437 г.) – 26 март;

- Св. мчк Георги Софийски Нови (1497-1515 г.) – 11 февруари;

- Св. мчк Георги Софийски Най-нови (1505-1530 г.) – 26 май.

Сътрудници от Музея на София също не са категорични на чие име е кръстена знаковата софийска улица. Приема се, че названието е събирателно и визира три исторически личности, живели в първите десетилетия на османотурското иго през XV и XVI век по времето на султаните Селим Първи, Селим Втори Великолепния и Сюлейман Законодателя. Тогава са издадени закони за задължителната ислямизация на българите християни и за превръщането на християнските храмове в джамии. Отказът е бил наказван с чудовищни изтезания и със смърт чрез обесване или изгаряне.

Нека прелистим житията на светите мъченици и отдадем заслуженото за тяхното канонизиране.

За Георги Софийски Стари до нас е достигнал само гръцки препис на съчинение от неизвестен автор, според което той е роден в София през 1407 г. В християнската вяра и благочестие бил възпитан от родителите си, които пазели свято българското самосъзнание. По онова време в турската армия били приемани и друговерци, ако са силни, умни и способни. Юначният Георги постъпил на войнишка служба и по примера на своя съименник и закрилник Свети Георги Победоносец изпълнявал достойно военните си задължения, за което получил висок чин и знак на голямо отличие. Когато навършил 30 години, се озовал по служба в Одрин, за който в житиеписа се казвало, че „някога бил блажен град, защото имал християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблудени нечестни заселници”. Там турчин оръжейник похулил християнската вяра на софиянеца, който безстрашно се защитил, но бил повален и жестоко измъчван. Мъченическият му подвиг станал известен в родния му град, обявили го за светец и бил съчинен тропар, в който се пеело: “…при своето страдание той прие /от Тебе, нашия Бог,/ нетленен венец/ и съкруши на демоните/ безсилната дързост…”.

Георги Софийски Нови е роден през 1497 г. в градеца Кратово, Македония. Благочестивите му родители българите – Димитър и Сара, го изучили на четмо и писмена, насочили го в златарския занаят и се прочул като много способен майстор на красиви бижута. Рано останал без баща и бил подложен на гонения от турците, за да го привлекат към исляма. Потърсил спасение в София, където го приютил почитаният свещеник поп Пею Граматик. Но и тук редките качества на младежа, неговата външна и вътрешна красота направили силно впечатление на турските първенци и те започнали да го убеждават да промени вярата и народността си. Обещавали му да го оженят за дъщерята на най-богатия големец. Лично кадията, поразен и привлечен от изключителните му дарования, поискал да го осинови, ако доброволно се съгласи да приеме исляма. Категоричният отказ озлобил турците, те го хвърлили с вързани ръце върху голям огън, искали да го изгорят до пепел, но тогава се случило чудото: дървата изгаряли, а тялото му оставало непокътнато. През нощта християни го пренесли в древната църква „Света Марина”, която се намирала в двора на днешната Софийска митрополия. Неговият хазяин – поп Пею Граматик, съставил пространно житие и възпоменателна църковна служба, след като софийският митрополит Панкратий го провъзгласил навеки за български светец в правата Христова вяра. Твърди се, че една част от светите мощи на мъченика се съхраняват в Драгалевския манастир „Света Богородица”.

Георги Софийски Най-нови е роден в София през 1505 г. от знатни родители – българите Иван и Мария. Любимо занимание на юношата било да чете Светото писание. Рано осиротял – починал баща му и понеже бил надарен с необикновена красота турците пожелали да го въведат в мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за тях зелена чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги не изтърпял такова насилие, хвърлил на земята натрапената му чалма и гордо я стъпкал. Озверялата тълпа след жестоки мъчения го предала на кадията. Нито съблазнителните предложения за високо служебно положение, нито примамливите обещания за материално благополучие могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Кадията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и раните му да бъдат обгаряни със запалени факли. От кървавия пушек лицето на страдалеца едва се виждало, но не изразявало и най-малка следа от молба за милост. Окончателната присъда била Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. За да оборят вярата на християните в нетленните мощи и във възкресението на мъртвите, палачите решили да оставят тялото да виси на бесилката три денонощия. Обесили мъченика на 26 май 1530 г. Майка му прегърнала нозете на сина си и останала неподвижна под висящия труп. Вместо зловония от него се разнасяло по стъгдата необикновено благоухание като от мощи на светец. Кадията се принудил да разреши християнско погребение, което било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец”.

През 1911 г. след исторически проучвания е установено, че мястото на обесването  се е намирало около двора на Александровската болница. Било решено да се построи параклис с името на светеца. Цар Фердинанд и Екзарх Йосиф направили първата копка и положили основния камък. Последвалите фатални войни и политическите премеждия осуетили замисъла. Едва през 2008 г. на същото място е построен малък храм на етап груб строеж с дарения от обществени организации и частни лица „на ползу роду”. След 4-годишен застой през 2012 г. Софийската митрополия утвърждава църковно настоятелство и усилията най-после се увенчават с успех – на 2 август 2013 г. храмът е осветен от Българския патриарх Неофит и Знеполския епископ Йоан в съслужение със столични свещеници и дякони.

Днес булевард “Свети Георги Софийски” продължава да бъде център за българската медицина и да символизира гнездото, от което излитат ято след ято лекари с благородното призвание да бдят непрестанно за здравето на хората.

Доц. Тодор КЕРИН

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.