Вие сте в: Начало // Всички публикации // Ще помогне ли реформата да станем „здравен тигър” на Балканите

Ще помогне ли реформата да станем „здравен тигър” на Балканите

В интригата, заложена в заглавието, няма никаква ирония. Знайно е, че определението „тигър” се дава на страни, които за кратко време са постигнали значителен напредък в развитието си. Та дано!

Две случили се напоследък важни събития имат пряко отношение към подготвяната здравна реформа. Първото – бяха обявени и приети от правителството основните цели на реформата. Съдържателно те са ординарни – повтарят някои стандартни индикатори, по които WHO оценява здравеопазването на отделните държави. Но дори самото говорене за тях на най-високия етаж на властта е обнадеждаващо. Второто събитие е обявеният ранкинг на страните в Европа по равнище на здравеопазването в официален документ на ЕС (Euro Health Consumer Index 2014). Тази еврокласация е изготвена въз основа на статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания. Оценката, която се отнася за страната ни, за съжаление ни подсеща, че е имало време, когато сме били класирани много по-добре, отколкото сега.

На какво и на кого фокусира вниманието Европейската комисия в направеното съпоставяне ? Акцентите, които най-общо и кратко откроява Витенас Андриукайтис – комисарят по въпросите на здравето, са следните: съблюдаване правата на пациента, облекчаване достъпа и скъсяване времето за очакване на здравни услуги, продължителност на доживяване след интервенции при тежки заболявания, обхват на гарантираните услуги, профилактичната практика, дълговременна опека на болните, достъп до нови лекарства… Доминира загрижеността за пациента.

Сред формулираните у нас цели, за които стана дума (някои са конкретизирани и с ангажиращи измерители, които да бъдат достигнати към 2020 година), като най-важни се посочват:

- намаляване на детската и перинаталната смъртност;

- увеличаване продължителността на живота в добро здраве;

- понижаване с 20 % смъртността във всички възрастови групи.

Всички искаме това да стане. За пет години в здравеопазването обаче рядко се случват чудеса. Особено в бедна и яко задлъжняла страна. Същевременно остро се нуждаем дори от най-малък прогрес. Очевидно правеният в ЕС ранкинг, напомнящ известните динамични спортни класации, дава отлична възможност за текуща индикация и оценка почти в реално време на всякакво придвижване напред.

Рецепта за дълголетие

Понастоящем в Япония живеят над 25 500 столетници, а броят им ежегодно нараства с 10 %. Как са го постигнали? Не харчат ли необмислено и прекалено за хора в неактивна възраст, които не дават нищо на обществото, а само взимат от него, както биха отсъдили някои пазарни експерти? Явно проблемът е не толкова и само медицински, нито главно икономически, а мултикултурен. Здравеопазването, дори в тесния му смисъл, както сме свикнали да се третира у нас, е безспорно условие, което само по себе си не може да обясни дълговечността на японците. Кодът за дешифриране на този уникален феномен се съдържа в интегралния комплекс на WHO от фактори, съхраняващи хората жизнени и почтени, а народната памет – жива:

- доходи и социален статус,

- социална опора: семейство, приятели, обкръжение,

- образование, традиции, вяра,

- професия и условия на труд,

- околна среда,

- лична хигиена и умение за самоконтрол,

- генетична наследственост,

- равнище на здравното обслужване.

Посочените фактори са ясни и неоспорими, но заради тяхната дълбочинна обвързаност и задължаваща нормалност е удобно да бъдат забравяни. Същевременно, докато здравната политика на държавата, грижата й за общественото здраве, за здравната сигурност на българите и за оцеляването на нацията не започнат да отчитат тяхната важна роля, всяка реформа предварително ще бъде обречена на половинчатост.

Представеното обяснява защо различните европейски страни по равнище на своето здравеопазване, а всъщност се оказва – по своя цивилизационен ранг, са групирани (оцветени) различно в приложената за илюстрация карта. Повечето от тях приемат определеното им в EHCI място за заслужено, но някои не. Ние мълчим. Има и силно недоволни – поляците например, които с 31-вото си място при общо 36 оценени страни са попаднали зад нас, “редом с Румъния, Литва и Балканите”. И те, и ние обаче ще продължим да се стараем да минем по-напред. Като че ли за нас най-подхожда първо да го сторим в своята, Балканската лига.

Здравният тигър на Балканите

Званието “Балкански здравен тигър” е повече от съблазнително. Та кой ли местен водач не би искал да го носи. Според издавания от 2005 г. Европейски потребителски здравен индекс (EHCI) безспорният Балкански здравен тигър за 2014 г. е Македония (вж. диаграмата). В дъното на класацията стои Босна и Херцеговина, а непосредствено пред нея са Румъния, Черна гора, Сърбия и Литва. Пред тях е “нашата родна страна”, изпреварваща не само Полша, но и Албания, макар и с малко.

Главният извод, който правят авторите на индекса, е, че въпреки икономическата криза в много страни здравната помощ е подобрена, главно благодарение на по-добра организация на системата. Примери в това отношение са Чехия, която от 2008 г. и първа в региона е въвела коплащане за медицинските услуги, както и Македония, особено хвалена за ефикасната информатизация на системата, позволила й да изпревари макар и “с едни гърди” Естония, която доскоро водеше по този показател. От средата на 2013 г. македонските пациенти могат да се регистрират чрез интернет при избрания от тях лекар. Техният здравен министър Никола Тодоров твърди, че записването става за време, за което теглим пари от банкомат. За първична помощ няма опашки и досадно чакане, а редиците при специалистите са кратки и поносими. Благодарение на въведеното доплащане при лекар отиват само когато е потребно. Хронично болните не трябва да посещават приемна за поредна рецепта за непрекъснато вземаните лекарства. Достатъчно е да влязат в аптека и да покажат своята лична, съдържаща инфочип карта от здравната каса. Те разполагат и с оперативно събираните (е-booking) данни кои заведения и кои лекари се ползват с най-голямо доверие от страна на пациентите, с каква апаратура и комуникации разполагат, къде се намират. Имената на най-харесваните специалисти се тиражират и в медиите. Признанието на пациентите се отразява пряко на възнаграждението на специалистите в границите от – 20 до + 20 процента към основното. Лидерите сред тях могат да разчитат и на допълнително финансово стимулиране.

Полученото в Европа признание на здравната система на почти двумилионната Македония естествено удивлява мнозина. Частта от БВП, падаща се на всеки неин гражданин, е под 10 000 долара. Страната не ползва финансиране от Брюксел както нейните съседи, вече приети в ЕС. А като кандидат за влизане в ЕС Македония разчита на подкрепата на България, но следи с безпокойство отношението на лишената от нейните кахъри значително по-голяма и влиятелна Гърция.

Успехът на Македония не е случаен. Днешната република бе част от някогашната Югославия. Тя не съществува вече четвърт век, но още буди носталгия, а там медицината през 70-те и 80-те години на миналия век бе на значително по-добро равнище от повечето страни в Източна Европа. Имали са модерно оборудване, ползвали са недостъпни иновативни лекарства и което е най-важно – техните лекари без особени проблеми са могли да се обучават и специализират в най-добрите медицински университети и клиники. Явно македонците са успели да почерпят от тази традиция.

Заключение

Вече стана дума, че навремето сме имали по-добри от сегашните здравни индекси, които са ни поставяли на прилично за страната ни място, а не в опашката на европейските държави. В края на разказа за Македония бе посочено, че там са се възползвали умело от наследената медицинска традиция. През 2014 г. на фестивал в Гдиня наградиха игралния филм „БОГОВЕ”, посветен на проф. Збигнев Релига, извършил първото присаждане на сърце в още тогавашната ПНР. Полският печат се напълни с разкази за наши съвременници лекари, които всекидневно правят чудеса. По същото тогавашно време у нас смазаха заварените личности (проф. Шипковенски, ако сте чували за него). От талантливи лекари (от рода на д-р Кондова) после пък бе създадена достойна за подражание наша традиция, която реформаторите на прехода изцяло загърбиха. Питате ли се защо медиите се боят да покажат наши лекари – богове (срещат се и у нас), както правят в Полша? Веднага ще последва тяхното съсипване. Имаме не малко и просто кадърни лекари. Болните им се кланят. Да сте чули някой да разказва каква цена са платили, за да станат такива? Да се обучат, да поддържат професионална кондиция през целия си живот, да бъдат чисти, трезви и вежливи. И колко малко печели и колко много губи от медицинската си професия лекарката – като жена, като съпруга, като майка. Но целокупната публика иронично им брои стотинките, а службите ги дебнат и подслушват. НАРОДЕ!!!

Ст. н. с. II ст. д-р Димитър ШИШКОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.