IX Национална конференция за лечение на болката, проведена през юни т.г., за пореден път събра заедно анестезиолози от всички краища на страната, специални лектори от чужбина, млади лекари и специализанти – всички те обединени както от непрестанното желание да научават новото, така и от дълбокото разбиране за продължаване на традицията. Всъщност Българската асоциация за изследване и лечение на болката е учредена преди години от проф. Иван Смилов, като професионалните срещи по темата постепенно стават необходимост, развиват се, придобиват нови измерения, адекватни на развитието на науката и практиката в тази сфера.
Проф. Атанас Темелков – председател на Българската асоциация за изследване и лечение на болката и на организационния комитет на събитието, получи високи оценки и чу добри думи за научната програма, за подбора на темите и лекторите, за усилията да превърне поредния форум в своеобразно стъпало нагоре по вечната за медицината и за човека тема – как да бъде овладяна една болка.
Специално за „Форум Медикус“ проф. Темелков сподели:
- Искрено вярвам, че участниците в конференцията обогатиха клиничния си опит с нова информация в областта на ревматоидната, невропатичната, онкологичната и следоперативната болка. Основаните на доказателства познания бяха представени в серия от научни доклади, постери. В дискусиите около кръглата маса участваха наши специалисти и чуждестранни гости, които очертаха своите подходи, своето натрупано в практиката умение в лечебно-диагностичния подход при болка. Интерес сред всички участници предизвика и споделеният от тях опит за организацията и структурата на клинични центрове за лечение на хронична болка. Защото такива нови структури биха дали възможност на страдащите хора, днес и в бъдеще, да живеят с по-добро качество и да се чувстват социалнозначими. Ще изтъкна още професионалния дебат по темата за психологичните и етичните аспекти на хроничната болка, особено в сферата на онкологичната болка и нейното лечение.
Чудесно е, че в конференцията участваха много млади колеги – за тях бе организиран специален workshop, те задаваха компетентни въпроси и имаха възможност да чуят отговори от водещи наши и световни специалисти. Срещите, разменените и в залата, и през почивките мнения и становища по актуални въпроси са своеобразно мерило за успеха на нашия научен форум, каза в заключение проф. Темелков.
Научната програма включваше презентации на чуждестранни лектори от Австрия, САЩ, Турция, Сърбия, Великобритания, Босна и Херцеговина, Норвегия. Те говориха с аргументи и факти за използването на опиоиди за контрол на постоперативната болка, за мениджмънта на родовата болка – лекторът проф. Кр. Кузковски акцентира на предизвикателствата на новия век и даде примери за поведение, когато бъдещата майка има татуировки, или пиърсинг, които се отразяват върху решенията на анестезиолога, и др. Коментирани бяха ефективността, но и рискът при прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства при постоперативна болка, нови подходи при постпункционно главоболие, измерения на болката след тежки заболявания, специфични хронични болкови синдроми сред оцелели при военни действия.
С компетентност и съпричастност специалистите коментираха темата за съвременните насоки и тенденции в детската анестезия и периоперативното обезболяване – стана дума за новородени, за кърмачета, за седация при лъчетерапия на деца със солидни тумори, за операции на сливици и на апендицит, за екстракция на чужди тела от бронхите, за травми и т.н.
Интересни, изпълнени с конкретни препоръки бяха и другите лекции от български специалисти и екипи: „Как да разпознаем болката при пациенти в интензивно отделение“; „Мониториране нивото на седация при пациенти на механична вентилация“; „Предоперативната тревожност като предиктор на силна следоперативна болка“; „Техники и методи за редуциране на постоперативната опиоидна консумация при урологични операции“; „Съвременни подходи за оценка и лечение на болката при заболявания, протичащи с деменция“; „Съвременни подходи при лечение на вертеброгенната болка“; „Ултразвук навигиран блок за ранно следоперативно обезболяване след раменна артроскопия“; „Избор на анестезиологична техника при пациенти, подложени на ендоурологични операции“ и много други.
Д-р П. Загорчев увлекателно говори за „Хомеопатично лечение на невропатичната болка в онкологията – клинични и етични аспекти“, като подчерта, че „добрата палиативна грижа връща човешкото лице на медицината, изгубено зад скенери и апарати“. В доклада на чл.-кор. проф. М. Власковска и проф. Л. Казаков бе акцентирано върху фармакотерапията на болката в старческа възраст, а един от изводите бе, че сега в Европейската агенция по лекарствата – ЕМА, се работи за специални ръководство за лекарствата за възрастни, за по-точно дефиниране на дозите, на алгоритъма за приложение. Проф. Власковска цитира данни – днес 13 на сто от населението в старческа възраст употребява 30 на сто от лекарствата с рецепти и 40 на сто от ОТС медикаментите. А се очаква, че до 2040 г. 25 на сто от населението ще бъде в такава възраст и ще консумира 50 на сто от всички лекарства. Тя цитира и правилото при прилагане на обезболяващи – start low and go slow.
На неправилно лекуваната болка се спря проф. Зл. Коларов, който подчерта, че ревматологията е специалност „ с много болка“, с припокриващи се симптоми и синдроми. Той обаче подчерта дълбоко си разбиране, че „болката е биологичен феномен с негативен знак, но с позитивен смисъл“, защото подсказва наличието на болестни процеси.
Проф. Жаник Мелин от Норвегия, член на Управителния съвет на Световната федерация на анестезиологичните дружества, направи обзор за „Болката като пренебрегван глобален здравен проблем“. Тя цитира данни от световни проучвания, които доказват, че около 40 млн. души годишно се нуждаят от палиативни грижи, от тях 78 на сто живеят в бедните страни, а само 14 процента от нуждаещите се имат достъп до такива грижи. Отговорността на световните организации – ООН и СЗО, приели устойчиви цели за развитие, е голяма, защото например „сред най-бедните , които са около 50 процента от населението на Земята, само 1 процент получават морфин“. Лекторката цитира сп. Лансет, според чиито публикации са необходими: международна система за лекарствен контрол, действия за осигуряване на универсален достъп до болкоуспокояващи лекарства, осигуряване на наркотични и психотропни вещества за медицински и научни цели, специален хорариум за преподаване на знания за болката в медицинските университети. Всичко това според международния експерт е възможно чрез създаване на единна система срещу болката RAT – Recognize, Access, Treat. Проф. Мелин допълни, че според статистиката днес 16,9 млн. души в света умират годишно, защото нямат достъп до хирург и анестезиолог, с което обоснова препоръката хирурзите и анестезиолозите да бъдат прибавени към изискванията за универсално здравно покритие. Тя цитира данни за неравномерното разпределение на анестезиолози в света – например в Централноафриканската република няма нито един. И подчерта в заключение, че „днес светът се нуждае от поне 136 хиляди анестезиолози“.
„Властелини на болката“ – така колега журналист определи специалистите анестезиолози след конференцията. И подчерта „богоравната им способност да препращат пациентите в различни измерения“. Този тип определения вероятно са по-малко подходящи за специализирано издание. Но те всъщност не променят разбирането за голямата роля на анестезиолога във всяка медицинска дейност, насочена да облекчи страдание, да върне към живот, да запази достойнството на човека в екстремални обстоятелства.
IX Национална конференция за лечение на болката, организирана с подкрепата на Дружеството на анестезиолозите в България и на Европейската федерация за болката, за пореден път доказа както силата на традицията, така и постоянния стремеж на лекарите към усвояване и прилагане на все по-нови и по-съвършени способи в изпълнение на професионалната им мисия.
