Преди сто години на 26 февруари 1915 г. е роден проф. генерал-майор Генчо Димов Кръстинов, един от основоположниците на сърдечно-съдовата хирургия в България. Неговата дъщеря – д-р Дарина Кръстинова, е светило от световна величина в краниофасциалната, козметичната и естетичната хирургия. Пред приятели и медии тя откровено споделя: „За да стигнеш звездите, трябва да се изкачиш върху раменете на исполини. Аз имах късмета да бъда около такива гиганти като моя баща и неговите колеги, които ми помогнаха за осъществяване на мечтата ми да правя хората красиви.
След като завършва училище в родното село Шипка и казанлъшката гимназия Генчо Кръстинов следва медицина в Букурещ (1936-1939 г.), но се дипломира в София през 1942 г. и започва работа като участъков лекар в Старосел, Пловдивско. Мобилизиран е и участва във Втората световна война като полкови лекар. След завръщането си от фронта постъпва като асистент по хирургия в Пловдивския медицински институт. От 1948 г. работи като ординатор във Военната болница в Пловдив, след което става началник на хирургичното отделение там. През периода 1949-1951 г. специализира хирургия в Ленинград, а от 1953 г. е преподавател и заместник-директор на Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ. Не остава безучастен към събитията в Азия на 38-ия паралел и през 1955-1956 г. се включва в състава на военномедицинска бригада, която взема участие в бойните действия на Корейския полуостров. Защитава кандидатска дисертация и е избран за доцент през 1957 г. На 12 август 1960 г. е създаден Висшият военномедицински институт (ВВМИ) и за негов пръв ректор е назначен проф. Генчо Кръстинов.
През 1953 г. в САЩ американецът Гибон прави за пръв път в света уникална операция с използване на изкуствено кръвообращение, подобна операция през 1957 г. прави и руснакът Вишневски в бившия Съветски съюз. Само няколко години след тях под ръководството на българина Кръстинов в Клиниката по гръдно-сърдечно-съдова хирургия при ВВМИ на 12 декември 1962 г. се извършва първата за нашата страна операция с изкуствено кръвообращение, съчетано с дълбока хипотермия на болен с вроден сърдечен порок. Използван е отечествен апарат, изпитан от многоброен колектив след прецизни технически и експериментални процедури. Внедрена е за първи път в България операцията на Бледок при тетрада на Фало, както и операциите при коарктация на аортата, спленореналните анастомози при портална хипертензия, протезиране на вена кава супериор, коронарен байпас и много други. Проф. Кръстинов има над 310 научни публикации и съобщения, между които 22 монографии и учебници. За своята всеотдайна многогодишна служба, посветена на здравеопазването в страната, той е награждаван многократно с високи правителствени отличия и почетни звания.
Примерът на бащата е повече от заразителен – неговата дъщеря го приема като верую за цял живот, от него черпи вдъхновение за избора на любимата професия. От 14-годишна присъства на негови операции, следва го на симпозиуми и конгреси, осмелява се да асистира край операционната маса, въздухът от хирургическите клиники се просмуква в кръвта й. На 22-годишна възраст тя попада в магичния Париж, но не търси барове и заведения, а издирва целенасочено пластичен хирург, който да я запознае с „тайнствата на това изкуство“. Препоръчали са й доктор Пол Тесие, тогава неизвестен специалист, но успял да извае изящно лице на българин с обгоряла до череп глава“. Издирва го и след като остава единствената наблюдателка до края на негова 18-часова операция, го моли да я приеме в екипа си. Той обаче охлажда нейния неподправен възторжен ентусиазъм и я съветва да се върне в България, да завърши медицина, да практикува известно време обща хирургия и едва тогава да го потърси отново. Дарина се вслушва в наставленията и пунктуално ги изпълнява, даже ги преизпълнява, като междувременно сключва брак и ражда син, без да забравя копнежа си за специализация във Франция. През 1972 г. с 300 франка, взети назаем, и с подправен от приятел паспорт се озовава в Париж, „където нито е канена от някого, нито някой я чака“. След много перипетии започва работа в клиниката „Foch“ в предградието Сюрен, като през нощните часове изпълнява задълженията на санитарка, каквито никой друг не желаел да поеме. Първите години са неописуемо трудни и белязани с непрекъснати лишения, но в крайна сметка тя „си подава носа над водата“, приема съпруга и детето си в Париж, отдава се ден и нощ на любимата работа. Защитава четири специалности: обща хирургия; лицево-челюстна хирургия; пластична, реконструктивна и естетична хирургия; стоматология. Оперира в престижната частна клиника „Шато дьо ла Майе“ във Версай, търсят я и приема пациенти от цял свят. Консултациите с нея наричат ”срещи с чудесата“. През 2003 г. британското списание „Vogue“я определя като една от десетте жени в света, които могат да служат за пример на лично преуспяване и за преодоляване ограниченията на околната среда. Тогава фирма от САЩ й отправя покана за работа „отвъд океана с перспективи да стане мултимилионер“, но тя отказва тази възможност поради ангажиментите си към френските колеги и пациенти, благодарение на които е получила високия си рейтинг. Не е било без значение и обстоятелството, което тя самата сочи като много важно: „Не бих могла да работя в страна, толкова далече от България, където живеят майка ми и баща ми.“
Личен патент на д-р Кръстинова е методиката „Mask lift“, чието предназначение е да променя формата на очите и която се практикува от малцина хирурзи в света. Създала е организацията „Facing the World“ с много привърженици във Франция и Англия, където активно се подпомагат нуждаещи се от различни страни за подобряване качеството на живот чрез краниофасциални хирургически интервенции. За нейните успехи в професионалната и социалната дейност тя е приета за член на Кралската медицинска академия в Англия и е кавалер на „Почетния легион“ във Франция. По случай неин юбилей в България е удостоена с ордена „Мадарски конник“- първа степен.
Британецът Джон Рей е написал, че „добрият хирург трябва да има очи на орел, сърце на лъв и ръце на жена. Очите да са остри и виждащи всяка подробност, сърцето да е смело и бързо в решенията, а ръцете да бъдат грижовни като на любяща майка“. Проф. Генчо Кръстинов и д-р Дарина Кръстинова са олицетворение на тези изисквания, те са творци на здраве и щастие, те са превърнали хирургията в изкуство и са почетни жреци в нейния храм. И бащата, и дъщерята са върхове в медицината, с които българската медицинска общественост с пълно право се гордее.
Доцент Тодор КЕРИН
