Вие сте в: Начало // Всички публикации // Бюджет в насилни времена

Бюджет в насилни времена

На първо четене

Народното събрание одобри проект за държавен бюджет на страната за 2015 година. Коментари почти липсваха. Изненади – също. Министерството на здравеопазването се предвижда да получи 47 млн. лева повече, в сравнение с 2014 г. Според д-р Д. Дариткова – зам.-председател на Комисията по здравеопазване в НС, средствата „гарантират стабилност в сектора“ и биха били предпоставка да започнат реални промени в системата. Д-р Дариткова съобщи още, че от увеличението се предвижда 16 млн. лв. повече да се разпределят за работни заплати в спешната помощ, 8 млн. лв. повече да се дадат за ваксини, 6 млн. лв. – за Фонда за лечение на деца, и т.н.

Ден след това Народното събрание прие на първо четене и бюджета на НЗОК за 2015 г. – предвиждат се 3,075 млрд. лева, което е с 80 млн. по-малко от поисканото от Надзорния съвет. Известни са сферите, в които няма промяна: за ОПЛ – 178 млн. лв.; за СИМП – 190 млн. лв.; 70 млн. лева за медико-диагностични дейности; 120 млн. лв. за дентална помощ. Намаления в планираните средства се отчитат при лекарствата, но най-вече -  за болничната помощ: вместо поисканите 1 347 916 000 лв. са гласувани 1 282 916 000 лева. При обсъждането бе подчертано, че вероятно от средата на 2015 г. част от дейностите в болничната ще бъдат прехвърлени в доболничната помощ. Звучи добре, но като се има предвид, че подобно обещание върви вече години, скептиците отсега прогнозират недостиг на средствата за болниците и през 2015 г.  Както вече стана ясно, по параметрите на бюджета за здраве липсваха коментари, макар че почти няма изказал се политик, общественик или представител на НПО, който да не е извел здравеопазването като приоритет. Засега – само на думи.

За сметка на бюджета много думи удавиха големия конфликт на седмицата за

насилието над лекари

и изострените отношения между спешни медици и ромски общности. Реално погледнато, случилото се в Софийско не е изненада – толкова отдавна се пише и говори по темата. Изненадата и говоренето дойдоха от факта, че един министър най-после назова високо конфликта с истинското му име /дори малко по-високо, отколкото позволява добрият тон/. Но може би затова бе и чут, иначе у нас чуваемостта не е на мода. Известно е колко усилия бяха необходими, за да се инкриминира посегателството над медик, когато осъществява професионалните си задължения. Сега обаче стана ясно, че въпреки параграфите и алинеите, такъв тип наказания са изключение, повечето побойници остават ненаказани, сагата няма край.

Причините са известни – години наред българският лекар бе поставен в ситуация да воюва за неща, които му се полагат. Години наред образът на българския лекар бе засенчван от грубо огласявани неистини и фриволно коментирани факти, от гръмки обвинения, изписвани с големи букви, и скромни истини, натиквани с дребен шрифт на вътрешна страница. Обществото, което допусна това, правителствата, които създаваха предпоставки за такъв развой, всички ние допринесохме за формиране на усещане, че лекарят е виновен – за болестта, за пътищата, за състоянието на линейките, за всичко. И тъй като лекарят остава сред малкото професионалисти, които общуват с хора в беда, той понася тяхната болка, тяхното отчаяние и тяхната ярост. Това е от едната страна.

От другата страна е фактът, който всички знаем и високомерно подминаваме – в ромската общност, в малцинствените групи съществуват най-много бедни, най-много необразовани, най-много отчаяни хора. Години наред фондации и НПО уж работеха за включване, за интеграция, за приобщаване, а и изхарчиха доста пари за това. Включването не се състоя, дезинтеграцията на тези български граждани достигна неописуеми измерения, повечето от тях прекарват с години вътре в общността, далеч от живота на страната. И единствените хора отвън, които срещат, са спешните медици – единствените, които по силата на професионалния си дълг се отзовават на всяко обаждане. Конфликтът е предопределен изначално, заложен е като тротил в колелата на спешната медицинска помощ.

Има ли решение?

В оперативен порядък ще бъде направено това или онова – ще се активизират медиаторите, ще съдействат т.нар. лидери, вътре в общностите ще се разчита на помирители. Но в далечен план това не е достатъчно. В стратегически аспект е нужно да се започне от същността на т.нар. гета, да се премине през образованието, възпитаването и цивилизоването на тези хора. Да се намеси държавата с всички възможни лостове за – нека не се заблуждаваме – постепенно и нелеко преобръщане на статуквото.

Ясно е, че по своята същност спешната медицинска дейност ще продължи да „обира луфтовете“ на прехода както в здравната система, така и в обществен план. Затова държавата е на ход – да сложи ред на невралгичните места, да пази авторитета и живота на лекарите си, за да ги уважават и останалите… Ако се върнем към началото, ще припомним, че в гласувания на първо четене бюджет се предвиждат 16 млн. лева за увеличение на заплатите в спешната помощ. Малко ли са, много ли са – отговорът зависи от критериите. По-важно е обаче, че няма бюджет, който да гарантира на медиците защита от недъзите на нашето време. Това може да стане само с държавнически решения и обществена непримиримост. За всичко, което правят, българските лекари заслужават многоцветна подкрепа с големи букви. На първа страница.

Форум Медикус

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.