Под това мото на 10 март т.г. в повече от 100 страни в света бе отбелязан Световният бъбречен ден. За шести пореден път събитието се провежда и у нас по инициатива на Българската бъбречна асоциация, Българското нефрологично дружество и пациентски организации.
По традиция представители на българската нефрологична общност участваха в редица мероприятия по този повод. В София бе проведена пресконференция, на която специалисти алармираха за високия процент на бъбречно болните у нас, както и за необходимостта от ранна диагностика и превенция на бъбречната патология.
Акцент бе поставен върху връзката между бъбречните и сърдечно-съдовите заболявания, която често убягва дори и на лекарите. Кардиолозите и общопрактикуващите лекари трябва внимателно да следят бъбречната функция на пациентите със сърдечно-съдови заболявания. При всеки човек с рискови фактори за бъбречни заболявания – захарен диабет, артериална хипертония, възраст над 60 години, близки с бъбречни заболявания, трябва да се изчисли скоростта на гломерулната филтрация. При стойности под 60 е налице бъбречно заболяване. Специалистите цитираха много изследвания, които сочат, че хората с бъбречно заболяване по-често имат сърдечно заболяване, дори и при леко нарушена бъбречна функция. Честотата на смърт от сърдечно заболяване е средно около 3 пъти по-голяма при пациентите с бъбречно заболяване, отколкото при хора на същата възраст и от същия пол, но със здрави бъбреци. При напреднала бъбречна недостатъчност този риск е над 6 пъти по-висок. Специалистите коментираха и обратната връзка – бъбречните увреждания са много чести при болни със сърдечни заболявания и са свързани с повишена смъртност. Тази връзка се наблюдава при лица от всички възрастови групи. При болни със сърдечно заболяване и намалена бъбречна функция е констатиран около 50% повишен риск за смърт в сравнение със здрави хора. Рискът пациент с хронично бъбречно заболяване да умре преждевременно от сърдечно-съдово усложнение е около 10 пъти по-голям от този да достигне до тежка бъбречна недостатъчност и до необходимост от лечение с диализа или чрез бъбречна трансплантация.
Тези факти бяха подкрепени и с представени данни от ново скринингово изследване на хроничните бъбречни заболявания на Българската бъбречна асоциация, проведено през 2010 и 2011 г. Скринингът е бил насочен към различни от изследваните до този момент групи – диабетици, както и възрастни от малцинствени групи в Кюстендил и Пазарджик.
По инициатива на Българската бъбречна асоциация от 2007 г. досега са скринирани общо 4419 души от различни региони на страната. За периода 2009-2011 г. са изследвани 2072 души от 17 области. В скрининга са попаднали 533 души със захарен диабет и 1053 – с артериална хипертония. 740 от изследваните пациенти са на възраст над 60 години, а 365 са от ромски произход. Доц. Стефан Кривошиев уточни, че навсякъде в света малцинствените групи са с по-голяма заболяемост от хронични социалнозначими заболявания заради лошите социално-икономически условия, в които живеят. Изследваните роми са в сравнително по-млада възраст, отколкото останалите скринирани. 18,5% от изследваните роми са с данни за ХБЗ. Анализът на данните показва, че 5% от лицата под 60 години без артериална хипертония и захарен диабет имат някакво увреждане на бъбреците. При роми в същата група е установено бъбречно увреждане при над 12%. Тоест честотата на ХБЗ при роми на възраст под 60 години без артериална хипертония и захарен диабет е 2,5 пъти по-висока, отколкото при същата възрастова група от останалото население. 26% от пациентите с високо кръвно налягане са с нарушена бъбречна функция. 36% от лицата със захарен диабет имат бъбречно увреждане.
Данните от скрининга подкрепят факта, че възрастта е фактор, който влияе на бъбреците. Здрави бъбреци имат едва 65% от изследваните лица, които са на възраст над 60 години. Най-висок е процентът на болните бъбреци при лица над 60 години, страдащи от артериална хипертония и захарен диабет – 40%.
Доц. Анелия Буева – ръководител на Клиниката по нефрология и хемодиализа в Университетската педиатрична болница, представи данни от скрининг на скритата бъбречна заболяемост при деца от 3 до 17 години, проведено в София, Варна и Добрич. Подобен скрининг не е правен в Европа. От есента на миналата година досега са били прегледани 1584 деца. Използвани са неинвазивни методи – ултразвук на отделителната система, измерване на артериалната хипертония, на ръст, тегло и коремна обиколка, както и изследване на урината с тест-ленти за 12 показателя. Аномалии са установени при 313 деца.
От прегледаните деца при 5,6% е установено наднормено тегло. Най-често е наднорменото тегло при деца от 4- до 8-годишна възраст. При 81 деца или 5,2% от скринираните е установена протеинурия. Белтък в урината е открит предимно при деца в училищна възраст. 14,4% от децата са с артериална хипертония.
При 4,2% от малчуганите е открито неафиширано бъбречно страдание. При 4 от децата е диагностициран единствен бъбрек. Двойно дренажна система е установена в 19 случая. От хидронефроза са засегнати 2,3% от изследваните. Това състояние е по-често при деца до една година (около 15%). С възрастта разширението на бъбречното легенче намалява и дори изчезва. Установени са още случаи на дистопичен бъбрек, кисти на бъбреците (при 3 деца), камъни в бъбреците (при 10 деца).
Често срещан проблем, който са установили специалистите в детска възраст, е т.нар. мегацист – голям мехур при 10% от децата. Доц. Буева коментира, че това се дължи на факта, че децата нямат нужната информация или условия за редовно уриниране. Мегацистът е предпоставка за уроинфекции.
Организаторите на детския скрининг са си поставили за цел прегледаните деца да станат 4000. На базата на резултатите от това мащабно изследване ще бъде направено мотивирано предложение за въвеждане на задължително изследване на урината с тест-ленти в детска възраст.
За първи път през тази година бе организиран и Детски бъбречен ден в Университетската педиатрична болница. Малките пациенти бяха зарадвани със забавна циркова програма, с много подаръци и изненади.
По традиция Българската бъбречна асоциация организира благотворителна вечеря, която бе проведена в ресторант „Форум” в НДК. Събраните средства ще бъдат използвани за продължаване на скрининга за бъбречни заболявания при деца. В програмата благотворително участваха Мими Иванова и Развигор Попов, както и журналистът Ники Кънчев, който за втора година подкрепя каузата.
По време на Световния бъбречен ден безплатни прегледи бяха организирани в Диагностично-консултативния блок на Александровска болница, както и в Клиниката по нефрология на УБ „Св. Марина” във Варна. Българската бъбречна асоциация организира информационни акции в София, Пловдив, Варна, Плевен, Ловеч, Габрово, Благоевград, Перник и Враца, по време на която бяха раздадени дипляни на гражданите. На специални места в молове и търговски центрове по време на тази кампания пациенти с диагностицирани бъбречни заболявания имаха възможност да получат съвети от лекари.
