Денят – събота, мястото – големият салон на БАН. В значим елемент от поредицата симпозиуми „Акад. Чудомир Начев“ се превърна дискусията по темата, формулирана в заглавието, проведена на 14 юни т.г. Залата бе изпълнена с представители на организации от системата на общественото здраве, на пациентски и неправителствени сдружения, на лекарски асоциации, на академичните среди, които по традиция уважават този тип форуми. И има защо. Защото както по въпросите на фундаменталните и клиничните медицински дисциплини всяка събота могат да бъдат чути и разбрани особено важни, особено нови и особено значими неща, така на 14 юни бяха представени особено задълбочени анализи на днешния ден на здравеопазването, на статуквото в организацията на системата, както и на посоките за бъдещи промени. Подобно и на много други дискусии за т.нар. здравна реформа личеше отсъствието на управляващите, на вземащите решения днес и сега. Но пък сериозните становища и позициите на лекторите, формирани на базата на доказателствата, дават основание да се вярва в няколко посоки. Първо, че натрупването на анализи на системата ще доведе до качествени изменения. Второ, че споделянето на дръзки идеи и мъдри намерения е основа те да станат обществено достояние, а оттам – обществена реалност. И не на последно място – всеки от участниците си тръгна с усещането, че щом са налице идентифициране на проблемите и открояване на възможните решения, има надежда промените да се случат.
Модераторът на симпозиума д-р Андрей Кехайов неслучайно откри с твърденията, че дълбоката институционална криза изисква експертите да направят своите изводи и препоръки достояние на повече хора, да атакуват изпреварващо недъзите на системата, свързани с достъпа, с качеството на здравната грижа, с изчерпването на досега действащия модел.
„За да будим, трябва да сме будни“ – това каза в първата лекция проф. Веселин Борисов, който очерта какво е професионален здравен мениджмънт и какви са бариерите пред реализирането в практиката. Като бариери пред успешния мениджмънт проф. Борисов открои: дефектна нормативна база; остаряла организационна култура; извършване на управленски дейности между другото; силата на медикрацията /диктат на клинициста в управлението/. Лекторът изтъкна и друг факт – у нас на много места са обучавани здравни мениджъри вече години наред, но при всеки по-значим проект управляващите канят външни експерти, като че съществува страх и дистанциране от нашите добри и мислещи специалисти в сферата на мениджмънта и управлението на лечебните заведения.
Необходимостта от структурни промени в болничното здравеопазване анализира д-р Тодор Черкезов, който въз основа на опит и натрупано познание формулира сериозни възможни решения за оптимизиране на болничната система, която той нарече част и от политическата система на страната /поради значимостта на темата лекцията на д-р Т. Черкезов ще публикуваме в следващ брой на „Форум Медикус“ – б.а./.
Д-р Стефан Константинов представи пред аудиторията интересна лекция за митовете и омагьосаните кръгове в електронното здравеопазване. Той подчерта какво е сторено през годините, колко средства са изхарчени, как почти липсва реален резултат. Спря се на опита на Естония и изтъкна, че въвеждането дори на някои елементи ще доведе до намаляване на разходите и повишаване на ефективността на здравните дейности.
Доц. Стайко Спиридонов задълбочено разгледа щекотливата тема „Лекарска камара в България /БЛС/ – администрация или обединение със саморегулация“. Доц. Спиридонов започна с емоционално, но точно характеризиране на здравеопазната система днес:
- Демагогията, бичът в българското здравеопазване, е политиката „разделяй и владей“ на принципа пациенти срещу лекари, ОПЛ срещу специалисти, специалисти от доболничната помощ срещу болничните лекари, специалисти срещу специалисти, частно срещу държавно практикуващи… Ние трябва да видим къде са точките на пречупване в тази система: в разрушените взаимоотношения лекар-пациент в нашето общество, в липсата на яснота защо парите на българските здравноосигурени граждани в НЗОК се оказват недостатъчни и защо бе извършено одържавяване на 1,5 млрд. лв. от бюджета на касата без право на обсъждане и без контестация от съсловната лекарска структура. Таванът на националния осигурителен доход е увеличен с 10%, минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се – със 75%, средноосигурителният доход – с 30%, средната работна заплата – с 48%, минималната – с 41%, а приходите от здравноосигурителни вноски са нараснали за период от четири години само с 11%? Тежка бюрокрация в болничната и доболничната помощ, раздути щатни бройки в административните структури, масова емиграция, тотален срив в системата за следдипломно обучение и квалификация. Резултатите са абсурдни. Пациентите не вярват на лекарите. Висши политици от трибуната на парламента наричат лекарите убийци. Лекари изнудват пациентите си, за да преживяват. Нерегламентирани плащания, стабилна корупционна практика, лекари мразят колеги заради работното им място или специалността им. Клевети срещу съсловието се изписват безнаказано.
Как се стигна до всичко това, попита реторично доц. Спиридонов. И отговори:
- Инсуфициентен закон за съсловните организации в здравеопазването. Липса на демонополизация на НЗОК. Неефективни лостове за действия, комуникации и взаимодействие в съсловието. Липса на реално работеща съсловна структура за самоконтрол и саморегулация. Липса на обединение на лекарите, което да бъде зачитан и уважаван партньор в икономическата и в социалната политика.
След като аргументирано изложи разбирането си за същността и функциите на съсловната структура, доц. Спиридонов каза в заключение:
- Дали ще бъде БЛС с нова структура или лекарска камара няма значение. Важното е променената или новосъздадената национална структура да бъде излъчена по вертикала от долу нагоре. Важното е да реализираме саморегулация, надграждане, усъвършенстване. Всичко това могат да сторят само лекарите.
За пореден път доц. Атанас Щерев прикова вниманието на аудиторията този път с разработка за финансирането на здравеопазването като ключов момент за реформа. Политик, експерт и практик, доц. Щерев характеризира недъзите, предложи рецепти за оздравяване на системата, сред които определяне на касова цена на дейностите /по НЗОК/, определяне на цена за заплащане от доброволните фондове, както и въвеждане на регламентирано доплащане от пациентите. Доц. Щерев обоснова и идеята за създаване на специален фонд към МЗ, с който да бъде осигурявано лечение на социално слаби и бедни, изтъкна, че не бива да бъдат хулени частните болници, където всичко е хубаво и уредено, а трябва да се оптимизират тези лечебни заведения, които не са „достатъчно добри“. В заключение лекторът сподели, че не е оптимист за изхода от реформата, защото не само че няма ресурс за нея, но и липсва стратегия за бъдещето на системата.
Изключително интересна бе и разработката на д-р Атанас Атанасов по темата за задълбочаващите се проблеми с медицинските кадри у нас. След като огласи тревожните цифри и факти за наличието и липсата на медицински специалисти днес, но и отнесени към бъдещите потребности, д-р Атанасов обобщи със загриженост, че у нас „липсва последователна национална политика по отношение на човешките ресурси в здравеопазването“, че по проблема „трябва да се бие силно камбаната“.
Осигуряването на качествени и достъпни фармацевтични услуги и грижи в аптеките бе тема на лекцията на маг.-фармацевт Тодор Найденов. Като започна с факта, че днес „аптеките са най-достъпното място за досег на гражданина със здравната система“, г-н Найденов изложи много цифри и факти, сред които се откроява, че „в 39 общини няма аптека, която да работи по договор с НЗОК“. Лекторът подчерта, че трябва да се помисли за стимули за работа в неблагоприятни условия, да се направи аптечна карта съобразно демографски критерии, да бъдат преоценени системите за обучение и за продължаваща квалификация в системата и др.
Настоящето и перспективите пред клъстерите – нов тип обединения между различни звена, споделящи общи цели, разгледа д-р Андрей Кехайов. Той сподели, че Клъстерът на здравните региони работи по проект, финансиран по ОП „Конкурентоспособност“, и очерта предстоящите дейности и очакваните резултати – един от тях е изграждане на модел на здравеопазване, което да бъде освободено, базирано на конкурентни принципи. Д-р Кехайов изтъкна значението на темите и на задълбочените лекции по време на симпозиума, защото „за да се постигне резултат, трябва да се започне от огласяване на истината и пороците, въз основа на които да се предприемат следващи градивни действия“.
Дискусията в големия салон на БАН не е нито първа, нито последна. Сериозните анализи, подкрепени с цифри и доказателства, стават все повече. Но кой знае защо те винаги остават далеч от вземащите решения, които се движат в други салони, в други зали…
Така реформата и реформаторите се разминават. За кой ли път.
Дарина СТОЕВА
