Лекарите и медицинските сестри в Европа работят в условия, които увреждат психичното им здраве и благополучие, като тревожен процент от тях изпитват пасивни суицидни мисли или мисли за самонараняване.
Това е заключението на забележително ново проучване на СЗО/Европа, публикувано по повод на Световния ден на психичното здраве.
Проучването за психично здраве на медицинските сестри и лекарите (MeND) е най-голямото до момента, с над 90 000 събрани и анализирани отговори от всички 27 страни на ЕС, плюс Исландия и Норвегия. Констатациите, включително и конкретизирани по държави, разкриват истинската цена на годините на недостатъчни инвестиции в здравните системи и в здравната работна сила в Европа.
Ключови открития
През последната година 1 от 3 лекари и медицински сестри са преживели тормоз или насилствени заплахи на работното място, а 10% са преживели физическо насилие и/или сексуален тормоз.
1 от 4 лекари работи повече от 50 часа седмично. Междувременно почти една трета (32%) от лекарите и една четвърт (25%) от медицинските сестри са на временни трудови договори, което е силно свързано с повишена тревожност относно сигурността на работното място.
Сред най-тревожните открития е това, че 1 от 10 лекари и медицински сестри заявява, че е мислил „по-добре да съм мъртъв“ или „да се нараня“ през последните две седмици преди анкетата. Известно е, че тези така наречени „пасивни“ суицидни мисли често предсказват бъдещо суицидно поведение.
По принцип работата в здравния сектор е пряко свързана с лошо психично здраве. Лекарите и медицинските сестри, които са преживели насилие, работят постоянно дълги часове и работят на смени (особено през нощта), са много по-склонни да бъдат депресирани и тревожни, и да имат суицидни мисли. Всъщност лекарите и медицинските сестри показват двойно по-голяма честота на суицидни мисли в сравнение с общото население.
- Резултатите от проучването MeND са сурово напомняне, че здравните системи в Европа са толкова силни, колкото са силни хората, които ги движат, каза
д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО/Европа. – Един от трима лекари и медицински сестри съобщават за депресия или тревожност, а повече от 1 от 10 са мислили да сложат край на живота си или да се самонаранят. Това е неприемлива тежест за тези, които се грижат за нас. Не е нужно да бъде така. Можем да предприемем конкретни действия още сега.
Например: да наложим нулева толерантност към насилието и тормоза на работното място; да реформираме моделите на работа на смени и извънредния труд, за да сложим край на работата до изтощение; да намалим прекомерното натоварване, като инвестираме в по-интелигентно набиране на персонал и рационализирани работни процеси, включително използване на силата на цифровите технологии като изкуствения интелект; да гарантираме, че всеки здравен работник има достъп до поверителна, без стигма подкрепа за психично здраве. В същото време трябва да държим здравните лидери отговорни за създаването на безопасни и подкрепящи работни места. В крайна сметка кризата с психичното здраве сред нашите здравни специалисти е криза на здравната сигурност, заплашваща целостта на здравната екосистема, подчерта д-р Клуге.
Водени от цел, въпреки натиска
Въпреки лошото психично здраве и условията на труд, 3 от 4 лекари и 2 от 3 медицински сестри изразиха силно чувство за цел и смисъл в работата си и бяха предимно доволни от това, което вършат. Това предполага, че здравните работници са страстни и мотивирани, но се нуждаят от персонализирана подкрепа, за да си вършат работата и да се грижат ефективно за пациентите си.
- Ние сме физически и психически изтощени, което за съжаление понякога може да доведе до медицински грешки, казва Мелани Дебарей, специализант по радиология от Франция. – Тези условия на труд имат огромно влияние върху психичното ни здраве и благополучие. Във Франция сред студентите по медицина 66% са преживели депресивен епизод, а 21% са имали мисли за самоубийство през последната година – три пъти повече от общото население. На-
чинът да защитим психичното си здраве и благополучие би включвал преди всичко стриктното прилагане на закона относно работното време или задължителната почивка след дежурства, както и разпределението на достатъчно финансови ресурси, които да ни позволят да практикуваме в съответствие с нашите ценности. Избрахме път на човечност, но това не означава, че ние самите преставаме да бъдем хора.
Хората – гръбнак на здравеопазването
Небезопасните и неподдържани условия на труд са свързани със стрес, тревожност и депресия сред здравните работници – и това засяга не само тях, но и пациентите, и обществото. В зависимост от държавата, до 40% от лекарите и медицинските сестри със симптоми на депресия съобщават, че са взели болнични през последната година. Между 11 и 34% от здравните работници заявяват, че обмислят да напуснат работата си. Тази загуба на капацитет може да означава, че пациентите са изправени пред по-дълго чакане, намалено качество на грижите, а здравните системи губят жизненоважен персонал. В крайна сметка всеки плаща цената.
- В цяла Европа натискът, пред който са изправени лекарите и медицинските сестри, може да изглежда различно – независимо дали става въпрос за дълги часове работа в една държава или временни договори в друга, или насилие на работното място – но въздействието върху психичното здраве е универсално, казва д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор по здравни системи в СЗО/Европа. – Измерваме капацитета на болниците чрез броене на леглата, а хирургичните резултати – чрез процента на преживяемост, но твърде често не успяваме да измерим благосъстоянието на тези, които предоставят здравни грижи. Тези открития показват, че психичното здраве трябва да се третира като основна мярка за ефективност, точно както безопасността на пациентите или капацитета на болниците. Устойчивостта на нашите здравни и социални системи е толкова добра, колкото и устойчивостта на жените и мъжете, които посвещават живота си на грижите за другите.
Тези открития добавят допълнителна тежест към доклада „Време е да действаме“ на СЗО/Европа от 2022 г., който заключава, че без действия Европа е изправена пред прогнозиран недостиг от 940 000 здравни работници до 2030 година.
Докладът очертава седем спешни политически действия, които държавите трябва да предприемат, за да подобрят условията на труд и да променят организационната култура, като всички те могат да бъдат постигнати чрез пренасочване на съществуващите ресурси:
1. Нулева толерантност към насилие от всякакъв вид.
2. Подобряване на предвидимостта и гъвкавост на смените.
3. Справедливо управление на извънредния труд и изграждане на положителна култура на работното място.
4. Справяне с прекомерното натоварване.
5. Обучение на лидерите и повишаване на отговорността им.
6. Разширяване на достъпа до подкрепа за психичното здраве.
7. Провеждане на редовен мониторинг и докладване за благосъстоянието на медиците.
- Тъй като Европа е изправена пред недостиг от близо един милион здравни специалисти до 2030 г., не можем да си позволим да ги губим поради прегаряне, отчаяние или насилие. Тяхното благополучие не е само морално задължение – то е основата на безопасни и висококачествени грижи за всеки пациент. Нека това проучване бъде така необходимият сигнал за събуждане, който да стимулира действията, казва в заключение д-р Клуге.
Проучването MeND беше финансирано по проекта на СЗО/Европа с Европейската комисия „Справяне с предизвикателствата пред психичното здраве в ЕС, Исландия и Норвегия“. То е проведено от октомври 2024 г. до април 2025 г. Общият брой на отговорите е приблизително 120 000, като 90 171 валидни отговора са включени в окончателния анализ. В 29-те страни, участвали в проучването, процентът на отговорите варира от по-малко от 1% до 34% в зависимост от професията, но разпределението по възраст и пол до голяма степен отразява основната популация от здравни кадри.
