При проучване, публикувано на 23 април 2014 г., е установено, че голяма част от пациентите с протеинурия не биват диагностицирани и съответно не биват лекувани адекватно. Този извод е оповестен на пролетна клинична среща на National Kidney Foundation’s 2014 г.
Протеинурията е един от основните симптоми на бъбречните заболявания и представлява наличие на повече от 100-150 мг отделен белтък в 24-часова урина. До границата от 100 мг/дн протеинурията е физиологична – представлява количеството филтриран белтък през гломерулните капиляри, което не е реабсорбирано в проксималните извити каналчета. Известно е и друго състояние, което се нарича микроалбуминурия. То се определя от наличието в урината на 30-200 мг албумин за 24 часа. Микроалбуминурията е ранен симптом при диабетната гломерулосклероза – диабетна нефропатия, и се среща при есенциална хипертония.
Според количеството на отделен белтък протеинурията бива:
- незначителна – при отделен белтък между 150 мг и 0.5г/24 ч;
- умерена – от 0.5 до 3.5 г/24 ч;
- масивна – над 3.5 г/24 ч.
Според размера на белтъчните молекули в урината протеинурията бива:
- Селективна – в урината се установяват само белтъци с ниска молекулна маса – β2- микроглобулин, α1-микроглобулин, лизозим, албумин, трансферин и др. Когато се установи селективна протеинурия, обикновено се говори за леко гломерулно увреждане. Селективната протеинурия се установява при гломерулонефрит с минимални промени;
- Неселективна – в урината проникват и високомолекулярни белтъци – IgG, α2-макроглобулин и др.
Селективността на протеинурията се определя и чрез съотношението на клирънсите на един нискомолекулярен белтък (напр. трансферин). Когато съотношението между тези два клирънса е по-малко от 0,2, протеинурията е селективна. При стойности над 0,2 протеинурията е неселективна.
Според вида на бъбречното увреждане протеинурията бива:
- Гломерулна протеинурия – среща се при гломерулни заболявания – гломерулонефрит, диабетна гломерулосклероза, амилоидоза и др., при които се нарушава пропускливостта на гломерулната мембрана. Обикновено е умерена до масивна, може да бъде селективна и неселективна;
- Тубулна протеинурия – среща се при тубуло-интерстициални заболявания –пиелонферит, интерстициален нефрит, подагрозна нефропатия, балканска ендемична нефропатия, интоксикация с тежки метали и др. Увредени са епителните тубулни клетки, при което се нарушава реабсорбцията на филтрираните белтъци и те се отделят с урината. Тубулната протеинурия е селективна – откриват се главно нискомолекулярни белтъци (α1- и β2- микроглобулин). Количеството й е между 1-2 г;
- Смесена гломерулно-тубулна протеинурия.
В зависимост от времето на поява и продължителността протеинурията бива:
- Постоянна – установява се при всяко изследване;
- Непостоянна (интермитентна) – появява се от време на време. Наблюдава се в начален стадий на редица бъбречни заболявания. Към интермитентните протеинурии спадат още:
- ортостатична протеинурия – нощната урина е апротеинурична, но през деня се установява протеинурия. Обикновено се появява в изправено положение. У юноши с грацилна конституция се приема за функционална, ако няма органична причина;
- фебрилна протеинурия – среща се при фебрилни състояния;
- спортна протеинурия – появява се след физическо натоварване;
- застойна протеинурия – при десностранна и тотална сърдечна недостатъчност;
- неврогенна протеинурия – при черепно-мозъчни травми, инсулт, менингити, стрес.
За преренална протеинурия се говори, когато в организма се натрупват леки вериги, миоглобин или хемоглобин и се надхвърля капацитетът на тубулните клетки за обратна резорбция. В резултат тези протеини преминават в урината. При моноклоналната гамопатия (мултиплен миелом) например се наблюдава протеинурия на Bence-Jones – отделят се леки вериги с урината.
При постреналната протеинурия има усилено секретиране от дисталните тубули на белтък на Tamm Horsffall. За псевдопротеинурия се говори, когато белтъчните проби се позитивират от разпаднали се клетки – левкоцити, еритроцити, от флуор. Продължителната протеинурия може да доведе до сериозни бъбречни увреждания и до бъбречна недостатъчност.
Резултатите от проучването, публикувано след форума, са направени от д-р Вишеш Кумар и неговия екип. Те са изследвали 298 пациенти, които са били хоспитализирани в Albany Medical College в Ню Йорк и St. James Hospital в Чикаго в периода от 1 януари 2013 г. до 1 юни 2013 г. При приема в болницата на всички са били направени рутинни изследвания на урината, при което е установено, че 40% са били с протеинурия, а 37% от тях са били с лечение срещу протеинурия. Една трета от пациентите са били с хипертония и само 43% от тях са взимали антихипертензивни лекарства. Според д-р Кумар: „Тези резултати са изключително важни, защото ние имаме ефективна терапия за протеинурията. По този начин можем да предотвратим развитието на болестта в ранните й стадии. Ранното откриване на протеинурията ще спаси много хора от различни бъбречни усложнения. След като е установена протеинурията, пациентът трябва да започне лечение със следните лекарства: ангиотензин конвертиращ ензим – инхибитор (АСЕ-инхибитор), ангиотензивен рецепторен блокер (ARBs – сартани ), спиронолактон, дилтиазем или верапамил и др.”
Лекарите са установили и друга негативна тенденция, че 41% от пациентите с протеинурия приемат нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), които увреждат бъбречната функция. Д-р Кумар казва: „Това е много сериозен проблем. НСПВС са лекарства, които сериозно увреждат бъбречната функция и влошават протеинурията, а те могат да бъдат намерени във всяка аптека и се продават без рецепта. Лекарите трябва редовно да разпитват своите пациенти относно лекарствата , които приемат, и да ги запознаят с всичките странични ефекти от приема.”
Освен чрез лекарства против протеинурията тя може да се коригира и чрез хранителния и двигателния режим на пациента. Лекарите съветват да се внимава с тежки физически натоварвания при пациенти с протеинурия. Диетата трябва да бъде по-бедна на протеини – 0.8 г/кг, само есенциални аминокиселини и високобиологични протеини. Тези диети трябва да бъдат предписвани само от специалисти диетолози и пациентите да бъдат наблюдавани системно. Рискови групи са пациенти със захарен диабет, артериална хипертония, фамилна анамнеза за бъбречни заболявания и пациенти над 60-годишна възраст. Лекарите смятат, че проблемът с протеинурията е пренебрегван сред обществото, а трябва да се обръща повече внимание на засегнатите още в ранен стадий на заболяването.