От 2 до 6 юни т.г. в София бе проведена Втората лятна академия по практична дерматология и естетична медицина. Научно-практическото събитие, организирано от Клиниката по дерматология към ВМА, събра над 350 дерматолози и специалисти по естетична медицина от цялата страна. Официалното откриване на форума уважиха зам.-министърът на здравеопазването проф. Иван Миланов, зам.-министърът на отбраната Валентин Радев, както и кметът на София Йорданка Фандъкова.
Научната програма на академията започна с доклад на ген. Стоян Тонев – началник на ВМА, за историческото развитие на направлението естетична медицина. Той припомни, че първият кабинет по тази специалност в света е открит през 1918 г. в Париж, а вторият – през 1924 г. в Лос Анджелис. В изложението си ген. Тонев аргументира и връзката на естетичната и военната медицина у нас с факта, че първият кабинет по естетична медицина в България е открит през 1956 г. в столичната военна болница по повод лечението на близо 4000 пострадали от напалм в Корея.
По време на форума бяха демонстрирани последните постижения на дерматологичната наука, тясно обединени с новостите в областта на естетичната медицина. Форумът протече в две части – теоретични лекции (в хотел „Шератон”) и практически курсове, проведени в модерната база на Клиниката по дерматология във ВМА. Лектори бяха над 30 водещи специалисти от българската, европейската и световната школа с богат опит в различни области на дерматологията. Сред тях бяха проф. Андреас Кацамбас – председател на Европейската академия по дерматология, проф. Герд Плевих от Клиниката по дерматология в Мюнхен, проф. Едгар Бимер от Клиниката по пластична хирургия в Мюнхен, проф. Кристофър Грифитс – основател на Института по медицински и хуманни науки към университета в Манчестър, д-р Морис Адатто – президент на Европейското дружество по лазерна дерматология. От българска страна лектори бяха чл.-кор. проф. Н. Цанков – председател на Българското дерматологично дружество, проф. Елена Обрешкова, проф. Невена Берова, доц. Кирил Праматаров, доц. Жана Казанджиева и др. По време на събитието бяха обсъдени теми за произхода на кожните лимфоми, за неутрофилните дерматози, естетичната блефаропластика, дълбокия лазерен пилинг, лекарствените дерматози, дерматоалергията, онихопатиите и др. Практическите курсове бяха насочени основно към приложението на ботулинов токсин, на различни филъри, химични пилинги, както и към работата с различни видове лазерни системи.
Пред журналисти доц. Мирослава Кадурина – началник на Катедрата по дерматология към ВМА и президент на академията, коментира, че целта на форума е среща на високата наука с практиката, както и приемане на единни професионални стандарти, които да бъдат гарант за качествени медицински услуги у нас. Тя уточни, че по време на академията ще бъдат представени теоретично и практично новостите в областта на дерматологията и естетичната медицина. Доц. Кадурина подчерта, че акцент се поставя и върху гарантиране на сигурността и защитата за българските пациенти. Специалистът уточни, че у нас има не малко пострадали пациенти след естетични процедури, извършени от недостатъчно квалифицирани лица. Ето защо една от задачите на академията е сред медицинската гилдия, а и сред цялото общество да се повдигне въпросът за последствията от прилагането на процедури от неквалифицирани хора. Според доц. Кадурина в България функционират много нерегламентирани студиа, центрове, клиники за естетична медицина, в които не работи нито един специалист с нужното образование.
Доц. Кадурина съобщи още, че членовете на създаденото през миналата година Дружество по естетична дерматология са подготвили проектодокумент за въвеждане на законодателни мерки и за единни професионални стандарти, гарантиращи качеството и безопасността на медицинските услуги в областта на естетичната медицина.
Ген. Тонев информира, че на 1 юни т.г. МЗ е приело медицински стандарт „Козметична (естетична хирургия)”, който вече е публикуван на сайта на министерството. Той припомни, че документът е разработван от експертна група с участието на пластични хирурзи и дерматолози. Ген. Тонев съобщи, че това е първият интердисциплинарен стандарт, който засяга лекари от няколко специалности (дерматолози, пластични хирурзи, лицево-челюстни хирурзи, офталмолози и др.). Стандартът определя кои специалисти имат право да поставят ботокс и филъри, кой може да прави дълбок химически пилинг и т.н. Ген. Тонев допълни, че се предвижда и създаването на наредба, която да осигури още по-строг контрол. Най-вероятно в наредбата ще бъдат посочени санкциите, които да бъдат налагани при неспазване на стандарта. С помощта на двата документа и на отговорните институции специалистите се надяват да се прекрати нелегалната дейност в козметичните салони, в които не работи лекар дерматолог или специалист по пластична хирургия. Ген. Тонев коментира, че контролът ще бъде поверен на районните центрове по здравеопазване и на Изпълнителната агенция по лекарствата, която ще следи за качеството на използваните препарати.
ФМ
