Рожденият ден на Мария Склодовска-Кюри – 7 ноември, бе отбелязан за първи път като Международен ден на медицинската физика. Основната тема през тази година е “Риск при медицинско облъчване? Попитай медицинския физик!”. Целта е да се повиши информираността на обществото за важната роля на медицинския физик за осигуряване на качеството и безопасността на пациентите и медицинския персонал при диагностиката, терапията и скрининга с методи, използващи йонизиращи лъчения.
Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство (БДБФИ) отбеляза Международния ден на медицинската физика със серия от събития в цялата страна, насочени да повишат информираността на обществото за професията медицински физик и за ролята на медицинските физици. Целта е да се привлече и вниманието на институциите, от които зависи решаването на някои съществуващи проблеми:
l недостатъчен е броят на квалифицираните медицински физици за осигуряването на качеството и безопасността на новите технологични методи за лъчелечение и образна диагностика;
l недостатъчни са местата, финансирани от държавата, за следдипломно обучение на медицинските физици;
l професията не е достатъчно престижна и популярна и интересът към нея не е достатъчен да осигури качествени кадри;
l университетското обучение се нуждае от приближаване до нуждите на практиката.
Бяха организирани дни на отворени врати под мотото “Ела и разбери какво работи медицинският физик” в клиники по лъчелечение, нуклеарна медицина и образна диагностика в СБАЛО, СБАЛОЗ и Токуда болница в София, УБ “Св. Марина” във Варна, КОЦ във Враца.
В Националния център по радиобиология и радиационна защита в София бе организирана дискусия на тема “Полза и риск при медицинско облъчване” и изложба “Измерване на радиацията в медицината”, а в Русе отвори врати за граждани отдел “Радиационен контрол” на РЗИ. В София, Пловдив, Варна и Шумен бяха изнесени публични лекции.
На тържествената сесия на 7 ноември т.г. бяха представени историята на медицинската физика в България, както и ролята и изискванията към квалификацията на медицинските физици.
Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство желало да фокусира вниманието върху някои основни въпроси.
• Осигуряването на качеството и безопасността на високотехнологичната медицинска апаратура за диагностика и лечение зависи пряко от наличието на достатъчно квалифицирани медицински физици и инженери. При радиационните технологии медицинските физици имат ключова роля за осигуряване на радиационната защита, с отговорности за контрола на качеството на апаратурата, оценката на дозите на пациентите, оптимизацията на изследванията и процедурите, обучението по радиационна защита.
• За лъчелечение в България се използват 5 линейни ускорителя, 9 гама-облъчвателя и 2 уредби за брахитерапия, с 9 симулатора и 9 планиращи системи. По програма „Регионално развитие“ в онкологичните болници се инсталират и трябва да бъдат въведени в клинична работа още 17 линейни ускорителя, 1 гама-облъчвател, 2 уредби за брахитерапия, 10 компютър-томографски симулатора и 13 нови планиращи системи за лъчелечение. В сферата на лъчелечението в България в момента работят 33 медицински физици, от които само 12 имат специалност „медицинска радиологична физика“. За въвеждането на новата апаратура и новите методи за лъчелечение са необходими най-малко още 40 работни места за квалифицирани медицински физици.
• В образната диагностика и нуклеарната медицина започна и продължава въвеждането на нови високотехнологични диагностични уредби – позитрон-емисионни томографи (в момента само два) и циклотрони (засега един), СПЕКТ-гама камери (15, от които 4 СПЕКТ-КТ), компютърни томографи (над 200), ангиографи (около 45), мамографи (около 200). Продължава дигитализацията на диагностичната и интервенционалната рентгенология. В образната диагностика и нуклеарната медицина в клиниките у нас работят не повече от 10¬12 медицински физици. Всяко отделение по нуклеарна медицина и всяка болница с над 20 рентгенови апарата, особено компютър-томографи, мамографи, ангиографи, трябва да има в щата си поне един медицински физик и собствена апаратура за контрол на качеството. За по-малките отделения трябва да бъде осигурено участието на медицински физик, например чрез договор.
• Предстоящото въвеждане на национална скринингова програма за рака на млечната жлеза изисква изпълнението на много строги изисквания към качеството на мамографската апаратура и въвеждането на непрекъснат контрол на качеството, без които скринингът се компрометира. Според утвърдените световни стандарти медицинският физик трябва да бъде част от скрининговия мамографски екип.
• Квалифицирани медицински физици се подготвят дълго и трудно, защото наред с университетско обучение по физика и медицинска физика те трябва да имат най-малко тригодишно клинично обучение.
• Не са достатъчни отпусканите места, финансирани от държавата, за следдипломно обучение по двете специалности за физици в системата на следдипломно обучение в здравеопазването – медицинска радиологична физика и медицинска санитарна физика, чрез които се получава квалификация за самостоятелна работа.
• Проблем е изтичането на квалифицирани кадри в чужбина.
• Не достигат преподавателите по специалността „медицинска физика“, особено тези едновременно с клиничен опит и академични звания.
• Работата на медицинските физици в медицинските, университетските и изследователските институции не е популярна. Това води до недостатъчен интерес за обучение по тази специалност, а оттам – до недостиг на качествени кадри.
• Три университета в България подготвят магистри по медицинска физика – Софийския, Пловдивския и Шуменския. Университетските програми за обучение по тази специалност се нуждаят от сериозно преосмисляне и промени, за да отразят нуждите на практиката.
