В английската литература съществува термин за чревоугодничеството – хранителното пристрастяване: „хиперфагия“ или „being  eating disorder (BED)“. Хиперфагията е термин, който произлиза от гръцките думи хипер – много, и фагос – ям.  С този термин се описват хора, които имат неутолим глад и дневно изяждат прекомерно количество храна. Става дума за т.нар. хранителни разстройства, т. е. за  психиатрична диагноза. Понятието беше публикувано  в петото издание на „Диагностичен и  статистически наръчник на менталните нарушения“ (DMS-5) на тазгодишната конференция в Барселона, Испания. Хиперфагията трябва да се разграничава от булимията, която се характеризира с кризи на тайно преяждане, последвани от прилагането на неподходящи методи за контрол на теглото, например предизвикано от пациента повръщане (пречистване), злоупотреба с разхлабителни средства и диуретици или прекомерно физическо натоварване.  Хиперфагията е хранително разстройство, което засяга 2% от мъжете и 3,5% от жените в САЩ. Смята се, че процентът е много по-висок поради факта, че повечето пациенти не признават своя проблем с „хладилника“ и не търсят лекарска помощ.  Хиперфагията много често се изявява със затлъстяване, но може да се срещне и при слаби индивиди.

Много въпроси относно хиперфагията са били повдигнати по време на презентацията на 26-ия Европейски колеж по психофармакология. Дали трябва  хранителното пристрастяване да се смята за хранително разстройство или не?

Д-р Сузан Диксън, PhD, учен по неврология в Sahlgrenska Academy at the University of Gothenburg, Sweden, е казала на събитието, че затлъстяването е епидемичен проблем в целия свят и съществуват еднакви невроендокринни механизми на пристрастяване към храната, както при пристрастяването към алкохола  и наркотиците. Според нея трябва незабавно да се разберат патофизиологичните механизми на неконтролируемото приемане на храна.  Приема се, че за всичко е отговорен един хормон, наречен „грелин – хормон на глада“. Той стимулира апетита и ни кара да ядем, когато сме гладни. Грелинът се свързва с нервните клетки на главния мозък и така усилва апетита. При високи нива на хормона в кръвта съзнанието на хората непрекъснато е ангажирано с мисли за храна, а когато в организма постъпва храна, стойностите на грелин намаляват. В проучване, което д-р Диксън е провела, се е забелязало, че подгрупа от пациенти с повишена телесна маса показват признаци на повишена консумация на храна. Но това автоматично не ги прави пристрастени към храненето. Хиперфагията, за разлика от алкохолизма, наркоманията, хазарта и други зависимости, е състояние, при което индивидът приема жизненоважни продукти, нужни за неговото оцеляване. Поради тази причина е много трудно да се разграничи пристрастяването към храненето от нормалното състояние. За наркотиците, алкохола и хазарта е лесно. Дори булимията е състояние, което лесно  може да се отграничи, докато за хиперфагията границата е много тънка. Много е трудно да се обясни защо някои индивиди са по-податливи към пристрастяване, а други не.

Предишно изследване на д-р Диксън е показало, че хиперфагията се наблюдава в 10 до 30 процента сред хората с наднормено тегло. Ето защо трябва внимателно да се използва този термин пред пациентите и да се прецизира дали те наистина имат психиатричен проблем. Освен това трябва да се разграничава хиперфагията при захарен диабет – тогава това не е хранително разстройство, а се дължи на различни механизми в обмяната на веществата, предизвикани от болестта.

Друг аспект от изследването на д-р Диксън е нейното проучване спрямо употребата на шоколад. Тя е установила, че по време на прекомерна употреба на шоколад се предизвиква по-силна хранителна зависимост. Според нейно проучване хора,  в чиято диета е бил включен шоколад, са имали по-висока склонност към затлъстяване и прекомерна консумация на храна, отколкото хора, които са били на диета без шоколад. Сладките изкушения повлияват   невромеханизми в мозъка, които са склонни да отделят повече допамин и серотонин. Това са т.нар. хормони на „удоволствието“ и „щастието“. Част от тези механизми в мозъка се припокриват при употребата на наркотични вещества. Затова учените предлагат на хора с проблеми при прием на храна и с наднормено тегло да не използват сладки изделия в своите диети. Според учените различните подправки, хранителни добавки или кафето не предизвикват хранително пристрастяване. Всичко зависи от самоконтрола. Защото има хора, които са с наднормено тегло, но нямат хиперфагия. Съответно причината е в психическата нагласа и в подхода към храненето.

В друго проучване, публикувано в Archives of General Psychiatry през 2011 г. в Йеил, САЩ, на пациенти е дадено да изпият шоколадово мляко, след което е направен ЯМР на главен мозък, за да се проследи реакцията спрямо храната.  Установено е, че пациентите, които са били диагностицирани с хиперфагия, имат по-висока активност на мозъка по време на хранене, отколкото здравите индивиди. Според това проучване съществува някакъв невроендокринен цикъл в главния мозък, който все още не е открит. Учените правят извод, че някои пациенти са по-склонни да развият хранително пристрастяване от други. Трудността идва от това, че не може да се прави на всеки пациент ЯМР поради факта, че е имал хранително пристрастяване и затлъстяване. Според лекарите нужни са още изследвания,за да се уточнят диагнозата и лечението на това заболяване. Целта е да се предотвратят състояния като наднорменото тегло, причинени от повишен прием на храна.

Според психиатрите важна е не толкова семантиката на понятието хиперфагия, а да се разглежда всеки индивид поотделно, да се търси неговият проблем конкретно и да се мотивира пациентът да ограничи приема на храни и да започне да отслабва. Повечето психиатри са на мнение, че трябва да се разбере причината за страданието на пациентите, да се открие кое ги кара да посягат към шоколада и към хладилника.

Д-р Ашли Геархард, PhD, професор по клинична физиология към университета в Мичигън, казва: „Не трябва да се фокусираме върху поставяне на диагнозата, а върху превенцията на прекомерната употреба на „некачествена“ храна от подрастващите”. Според нея трябва здравеопазването да се фокусира върху здравословния начин на живот и върху по-добро психично здраве.

Като цяло чревоугодник, гастроном са термини, създадени от обществото. И те не са точни спрямо състояния, които могат да се окажат болести с конкретни диагнози. Затова е нужно по-мащабно изследване патофизиологичните механизми.