Ще започна с факта, че у нас активно действа междуведомствен щаб, в който участват всички министерства и институции, отговорни за устройването на бежанците. Провеждат се редовни срещи, на които се обсъждат всички теми, свързани със законното легализиране на пребиваването на бежанците, с решаването на битовите им проблеми – къде ще живеят, как ще бъдат осигурени с храна, дрехи и др. Много важна в момента е ролята на деятелите от БЧК – разчитаме на тяхната помощ, защото те разполагат с механизми и с опит за извършване на такива дейности. Естествено, в този щаб представителите на МЗ ще се занимават със здравните проблеми на бежанците, като само малка част от тези проблеми са заразните заболявания.
Фактически днес
няма остър проблем със заразните заболявания
Остър проблем е, че бежанците няма какво да обличат, че не им стига храната, че са струпани нагъсто в помещенията и т.н. Смятам, че темата със заразните болести не трябва да се хиперболизира. Още повече че ние разполагаме с установени механизми за действие в такава обстановка. Опитът ни е натрупан в нашата страна с нашите граждани, но смятаме поведението ни да бъде същото и към чужденците. Ясно е, че хората започват да се безпокоят от заразни болести. Аз ги разбирам, цял живот се занимавам с това. По принцип всички хора най-много се притесняват от заразните болести. Но бежанците имат и различни други здравословни проблеми, които нашата здравна мрежа ще трябва да решава. Има случаи на спешни състояния, на диабет, на сърдечни заболявания и др., които вероятно са много повече, отколкото са евентуалните заразно болни.
Така или иначе ние сме длъжни да имаме готовност да реагираме. Още повече че останалите болести са за всеки човек поотделно, а заразните могат да обхванат всички. Информацията, с която разполагаме, показва, че хората не идват от страна с по-различна патология от наличната у нас. Колегите трябва да бъдат спокойни, че няма да срещнат странни тропически болести, които не са виждали и не са чували. За това, което евентуално ще срещнат, българските лекари са подготвени…
Естествено, че трябва да откроим темата за имунизационния статус на децата. В резултат на ситуацията в Сирия през последните години системата там не може да работи и за нас е очевидно, че малките деца не са имунизирани. По тези причини предложихме на министъра на здравеопазването да се предприемат стъпки за постигане на пълен имунизационен статус на децата до 15 години – на тези, които вече са тук, и на тези, които предстои да пристигнат. Оказа се, че на практика проблем с осигуряването на ваксини не съществува. Когато бежанците влизат в страната и искат право за престой, те се ползват с правата на осигурени граждани – държавата поема здравното осигуряване, което изцяло важи и за децата до 18-годишна възраст. След като получат статут на бежанци, родителите трябва, както всички нас, да работят и да плащат здравни вноски. Вече е взето решение НЗОК да отговаря за ваксините за децата. Смятам, че това е неуместно и с нетърпение очаквам да се върне системата, която в продължение на много години доказа, че действа. Особено в такива екстремни ситуации, когато броят на децата, подлежащи на имунизация, изведнъж става по-голям.
Тъй като недопускането на поява на епидемия е въпрос на националната сигурност, основно задължение на държавата е да осигури средства за профилактика и контрол на заразните болести и така да осигури комфорт на населението. За тази година НЗОК е купила ваксините и ще ги предостави на МЗ, което от своя страна да ги насочи към РЗИ в районите с бежанци – Хасково, Ямбол, Сливен и София-град. Всички българи сме заинтересовани да се осигурят тези ваксини, защото ще предпазят и децата на бежанците, и нашето население. Това е смисълът на профилактиката на заразните болести. Важната цел е, имунизирайки част от населението, да осигуриш комфорт на цялата страна…
Имунизациите на бежанците ще провеждаме по нашия имунизационен календар. Решихме да се започне с петвалентната ваксина за деца до 5-годишна възраст, която предпазва от дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенца тип В. По принцип, ако родителите не представят документ за проведени имунизации на детето, се приема, че то не е имунизирано. Дори да е била поставена такава ваксина, не е проблем тя да се повтори, защото няма никакви противопоказания. За по-големите деца ще бъде осигурена ваксина за дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит. На 13-месечните и на 12-годишните – срещу морбили, паротит, рубеола. По този начин целим да обхванем основните осем заболявания, които имат епидемичен потенциал.
Въпросът с ваксините ще бъде решаван различно в зависимост от вида на местопребиваването – бежански лагер или къща, както и от статута на хората. Тези, които живеят в квартири, трябва да се запишат при ОПЛ и той осигурява ваксина за тяхното дете. За живеещите заедно в обществени сгради, където има медицинско лице – също няма проблем. А за тези големи групи там, където няма медицинско лице, колегите от РЗИ ще поемат децата в имунизационните кабинети. В зависимост от условията и особеностите в дадената област, в даденото населено място трябва да се избере най-рационалната организация, за да може много бързо всяко пристигащо дете да бъде имунизирано.
По повод на тиражирана информация за огнища на заразни заболявания в Сирия и по-специално в областите, от които идват „нашите“ бежанци, мога да кажа, че аз такава информация нямам. От друга страна, сега ситуацията в Сирия е такава, че едва ли заразните болести са държавен приоритет. Традиционно като регион там няма нищо особено, но как сега стоят нещата не е много ясно.
В общи линии имунизациите не са свързани само с чужденците, а и с обхвата на имунизационния календар у нас. Трябва да се разбере, че правилата важат еднакво както за българските, така и за другите деца, които живеят в България – т.е. прилагат се едни и същи профилактични мерки.
За нашата страна
аз лично преценявам, че рискът от морбили не е изчезнал напълно, независимо от голямото количество допълнителни имунизации, които МЗ проведе. Непрекъснато се раждат деца и ако те не се имунизират навреме – до 13-месечна възраст, много бързо в рамките на две години ще се натрупа контингент, който пак може да бъде обхванат от епидемия, още повече че това заболяване е налице във всички европейски страни. Епидемичните взривове зависят от това доколко са имунизирани децата и въобще населението като цяло в една страна. Целта на СЗО е до 2015 г. европейският регион да елиминира морбили. Може би няма да се случи до тази дата, но ние отсега вземаме много стриктни мерки за постигане на обхват над 95% с две дози, което никак не е лесно. Двете дози са абсолютно задължителни – на 13 месеца и на 12 години. Средният обхват наистина е 95%. Но останалите 5% са струпани в няколко общности и излиза, че там са имунизирани 40%, а 60% не са. И тези 5%,създават „прекрасни“ условия за възникване на епидемия.
Друго основание за безпокойство в европейския регион специално, който е свободен от детски паралич официално от 2002 г., е доказването на див полиомиелитен вирус в канални води в Израел. Израел е страна с много добра здравна система и с добър имунизационен обхват. Там отдавна използват убита полиомиелитна ваксина, но нека припомня, че тя създава имунитет, който предпазва само имунизирания, а не създава имунитет на лигавиците. Това означава на практика, че ако човек е ваксиниран с инактивирана полиоваксина, каквато е ситуацията в България, той няма да се разболее от полиомиелит, няма да се парализира. Но може да бъде носител и разпространител на вируса. Именно това сега се констатира в Израел. Деца с проведен пълен имунизационен курс не се разболяват, но отделят полиомиелитни вируси. При тази ситуация, ако до тях има неимунизирано дете, те ще го заразят. Това е доста голямо предизвикателство от епидемиологична и от социална гледна точка, защото предполага на практика всички да бъдат имунизирани. В момента у нас няма циркулация, но трябва да имаме готовност, защото обхватът не е 100%. За тези, които не са имунизирани или не са изработили имунитет, които не са обхванати, рискът е реален. От тази гледна точка ние искаме и вероятно ще предприемем проверка. Добре е всеки лекар, който има практика с деца, да провери дали те имат всички необходими дози според календара, а там, където са налице пропуски, те да бъдат установени навреме. И теорията, и практиката категорично показват, че имунизираните с инактивирана полиомиелитна ваксина не се разболяват от полиомиелит. Този принцип важи за всички деца, които живеят в България, и всички те трябва да получат необходимите спрямо възрастта дози. И ако случайно този вирус влезе в България, той да срещне плътна стена от имунизирано детско население.
Известно е, че през есента с дъжда започват дихателните инфекции. Природен феномен, срещу който ние можем малко да направим, но все пак имаме възможности. Не бих коментирала ситуацията с бежанците, защото сега при тях острите проблеми са от друг характер. За нашето население обаче трябва да кажа, че грипът неизбежно ще дойде. Сега е моментът човек да се замисли и да се ваксинира срещу грип – област, в която ние категорично не бележим никакви успехи. Лекарите и сестрите, както и фармацевтите имат много важна роля в такъв процес. Те са основен фактор. Друг проблем е имунизацията на медицинското съсловие, което е изложено на повишен риск от заразяване. Колегите трябва да си дадат сметка, че грипните ваксини не са идеалното средство, но са най-доброто, с което разполагаме, особено за възрастни пациенти, за хора с хронични заболявания.
Защо твърдя, че не бележим успех във ваксинациите срещу грип? Имаме достоверна информация от ИАЛ за дозите ваксина, които получават разрешение да бъдат приложени в страната – всъщност това теоретично е максималното количество грипни ваксини, които могат да бъдат приложени. У нас се правят под 3 ваксини на 100 души – под 3% от българското население се ваксинира срещу грип.
Решението на Съвета на Европа е да се подкрепи инициативата на СЗО, която е към 2015 г. да постигнем 75% обхват с противогрипни ваксини на възрастното население, на хората с хронични заболявания, и да повишим рязко обхвата сред медицинското съсловие. Мисля, че това няма да се случи у нас до 2015 г., а и дали въобще ще се случи някога?
От друга страна, не бих казала, че българският народ е един весел и безгрижен народ. Ние сме непрекъснато недоволни. Когато започне грипната епидемия, ще видим позната картина. Хората ще бъдат недоволни, че никой не се грижи за тях. Лекарите ще бъдат недоволни, че имат много пациенти и самите те боледуват… Щом сме толкова вторачени в това, което ни заобикаля, нека се опитаме сами да си помогнем, като се ваксинираме. Разработена на чернова е национална програма. Опитваме се, доколкото позволяват финансовите възможности на страната, да осигурим по тази програма безплатна или с намалена цена имунизация на най-рисковите контингенти. Не става въпрос за много пари, защото грипната ваксина не е скъпа… Мисля, че е налице неглижиране на проблема като цяло. Ние сме странен народ – знаем, че проблемът има решение, но не се опитваме да го решим.
