Вие сте в: Начало // Всички публикации // Националната здравна карта – снимка на хълмист релеф

Националната здравна карта – снимка на хълмист релеф

Струпване на болнични легла в големите градове и недостиг на услуги в по-малките, липса на лични лекари и педиатри в цялата страна, но добро покритие с високотехнологична апаратура за лъчелечение. Това е равносметката от окончателния проект на дългоочакваната Национална здравна карта, която определя потребностите на населението от конкретен брой и вид болнични легла, здравни специалисти, лаборатории и апаратура.

Документът беше официално представен от здравния министър д-р Петър Москов през изминалата седмица, след което беше публикуван и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. На този етап проектът е единодушно одобрен от Висшия медицински съвет, Националната комисия за изготвяне на картата и инициативата „Партньорство за здраве“. Но тепърва предстои обществено обсъждане.

Въвеждането на картата няма да предизвика сътресения

Напротив – ще гарантира, че всеки пациент ще получи здравната помощ, от която се нуждае, независимо къде се намира, убеден е здравният министър д-р Москов. Разпределението на болнични легла и специалисти е направено по европейските критерии за осигуреност, но е съобразено и с реалното потребление на медицински услуги у нас, твърди той.

Така например, за да се определи нуждата от лични лекари и специалисти в доболничната помощ, първо е направен анализ колко души са се обърнали към услугите на тези лекари в периода 2013 – 2015 г., според отчетените в здравната каса прегледи. Във формулата за изчисляване на точния брой са участвали и други критерии – 30 мин. преглед, 6-часов работен ден и още 2 часа за попълване на документация, с приспадане на почивните дни, празниците и отпуските. Към полученото число е добавен и допълнителен коефициент от 1.5, за да се обхванат и хората, които са имали нужда от медицинска помощ, но не са я получили, или по една или друга причина не са били отчетени от системата. За София, Варна и Пловдив този коефициент е още по-голям заради мигриращите сезонни работници, пътуващите студенти и поради факта, че много пациенти търсят специфична медицинска помощ в големите университетски градове.

В резултат здравната карта е определила, че за добър достъп до първична помощ е необходимо един ОПЛ да обслужва минимум 1000 пациенти, а обезпечеността с кардиолози да бъде 12.71 на 100 000 души. По същия начин минималният брой ендокринолози е определен на 4.70 на 100 000 души, а гастроентеролозите и специалистите по очни болести трябва да бъдат поне 1.80 на 100 000 души.

По подобен начин е била определена и нуждата от легла за активно лечение в болничната помощ. Експертите са тръгнали от „златното правило” за 4 легла на 1000 души население, към което са добавили и коефициента за използваемост в България (отново на исторически принцип). Отчетена е и миграцията на пациенти заради търсенето на специфични услуги или конкретни професионалисти, която по данни на НЗОК е устойчива през годините. Накрая се оказва, че използваемостта на болнични легла в България е 4.9 на 1000 души население – малко по-висока, но съвсем близо до европейските стойности. Окончателната равносметка е, че от наличните 38 334 легла на територията на страната трябва да останат 35 316, при запазване на обема дейност, извършван от лечебните заведения.

Разликата от над 3000 легла вече притеснява лекари и болници, защото автоматично се свързва със закриване на отделения, освобождаване на персонал и дори с фалит на лечебни заведения. Министър Москов се опита да успокои духовете сред медицинското съсловие, но не успя да опровергае напълно твърденията за административно затваряне на болници.

Спасението е в преструктурирането

– Ако не искат да губят леглата си за активно лечение, нека ги преструктурират в такива за долекуване. И не е вярно, че няма да имат финансов стимул, защото тази дейност ще се осъществява по клинични пътеки, а те ще се плащат от НЗОК. При един инсулт например пациентът лежи около 3 дни в болница, но за пълното му възстановяване всеки невролог би препоръчал поне 10 дни рехабилитация. Защо тя да не се осъществи в същото лечебно заведение“, даде пример здравният министър.

За целта вече са разработени поне 3 клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация, които ще бъдат договорени между НЗОК и Българския лекарски съюз с новия Национален рамков договор за 2016 година. Допълнително е планирано поне 13% от всички налични легла (т .е. около 4000) през тази и следващата година да бъдат предназначени за долекуване (сега те представляват едва 1,8 на сто). За целта в здравната карта е записан и по-висок коефициент за обезпеченост на населението с медицински сестри. Средно за Европейския съюз той е 100 сестри на 100 000 души, но у нас същият брой хора ще се обслужва от 150 специалисти по здравни грижи. Обмисля се и нова образователна концепция, за да се реши и острият проблем с липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал.

Разбира се, директорите на лечебни заведения ще бъдат напълно свободни да решат какво да правят с леглата, за които няма да подпишат договор със здравната каса. Тогава обаче решението за сливане, орязване или закриване на отделения ще бъде персонално и министерството няма да носи отговорност, стана ясно след представянето на проекта на здравната карта.

По всяка вероятност промените ще се случат от само себе си, защото НЗОК просто няма да подпише договори за легла извън броя, определен в здравната карта. За по-нагледно министър Москов даде пример с многопрофилна болница в голям областен град, която има две хирургични отделения от най-високото трето ниво на компетентност с общо 54 легла, 21 лекари и 2890 преминали болни. Използваемостта на леглата обаче е не повече от 60%, а по-голямата част от пациентите са по клинични пътеки, които не изискват лечение в структура от трето ниво на компетентност. През първата операционна например са преминали общо 1240 души, но 934 от тях са претърпели интервенции, които се извършват и в операционни от второ ниво – например настаняване за 24-часово наблюдение след хирургична интервенция или операция на херния, апендицит, бъбречни колики или проблеми с панкреаса. На практика болницата не ползва целия си наличен капацитет (както технологичен, така и кадрови, защото на един лекар се падат под 100 операции годишно), а от истински специализираната помощ са се възползвали само 306 от всички 1240 преминали болни.

При тези показатели е немислимо НЗОК да финансира всички легла от трето ниво на компетентност в болницата. Според критериите в картата НЗОК ще подпише договор само за тези, които ще гарантират лечението на въпросните 306 пациенти. Ако това са 5 или 7 легла, публичният фонд ще финансира само тях. Останалите ще получават пари по клиничните пътеки от второ ниво на  компетентност, които така или иначе обслужват, или ще бъдат така пректруктурирани, че да се издържат от дейностите по долекуване и рехабилитация.

Повече договори в доболничната помощ

Здравната каса се готви да подпише повече договори с лекари от доболничната помощ, стана ясно още от думите на министър Москов. Причината е, че в страната липсват около 405 педиатри и още толкова ОПЛ, заедно с лекари от други специалности. На този етап недостигът ще бъде компенсиран с по-голям обем дейности, за които здравната каса планира да отпусне поне 40 млн. лв. от своя резерв, половината от които ще бъдат похарчени за високоспециализирани изследвания. По-голям ще бъде броят и на направленията за преглед при специалист, за да се гарантира здравната помощ не само на диспансерно болните, но дори и на хората, които инцидентно се нуждаят от консултация.

Конкретните мерки за преодоляване на проблема с недостига на кадри са въпрос на по-активна държавна политика, която ще бъде сред следващите приоритети на здравното министерство. Тепърва ще се работи върху промени в методиката за финансиране на лекарския труд, изграждането на здравна инфраструктура там, където това е необходимо, както и обезпечаването ѝ със съответните кадри.

Слава АНАЧКОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.