Проф.Елисавета Наумова – началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки в УБ „Александровска“
– Националната конференция по клинична имунология се провежда всяка година и е посветена на Международния ден на имунологията – 29 април. През 2013 г. в международен аспект големите асоциации се обединяват зад идеята да достигнат познанието и откритията на фундаменталната имунология не само до клиничната медицина – до всички лекари, които се занимават с медицина, но и до по-широката публика, до всеки един член на обществото. Именно затова решихме мотото на конференцията да бъде „Имунологията – за по-добро здраве”, тъй като имунната система е предназначена да разпознава собственото от чуждото и по този начин да пази хомеостазата на нашия организъм, да предпазва от всички вредни външни въздействия. Когато полагаме усилия да поддържаме имунната си система в добро състояние, успяваме да предотвратим всички последствия на нарушенията. Ако не можем да ги предотвратим, то можем да забавим процесите. Или като познаваме диагностичните възможности на имунологията – да открием рано промените, които са се случили в имунитета.
В тази посока задачите на конференцията бяха на две нива – да се покажат процесите на съзряване на имунната система. Известно е, че в ранния неонатален период детето има незряла имунна система, което означава, че предизвикателствата от контактите с околната среда са различни от вътреутробното развитие и водят до състояние на невъзможност за справяне с тях. Именно за това познаването на тези стадии на развитие от специалистите педиатри може да предотврати излишно третиране и лекуване на нормални инфекциозни заболявания, и от друга страна – да насочи вниманието към децата, които имат проблем. Те трябва да се диагностицират дали имат вродени генетични имунодефицитни състояния, които се изявяват с инфекциозните компликации, което беше коментирано от колегите педиатри. Тези състояния са първите, които насочват за търсене на имунодефицитни проблеми. Второто послание беше, че ако запазим имунната система в добро състояние и се грижим добре за нея, това води до по-стабилна нервна система и по-лесно избягване на стреса. Човек трябва да полага усилия, да обича и уважава себе си, да се грижи за себе си – така той е по-полезен за хората около себе си и за цялото общество. Не трябва да се обръща внимание на здравето само когато се разболеем, това е непрекъснат процес на укрепване на организма. Благодарение на усилията, които полагаме, ще остаряваме много по-бавно и без болести. Дълголетието и качеството на живот са въпрос, който се разисква много широко и е голямо предизвикателство.
Клетките започват да стареят още от раждането, но поддържането води до профилактика на редица заболявания. Профилактиката може да се прави и в зряла възраст – да предпазва от хроничното възпаление, което може да скъси живота на всички органи и системи. Генетичните механизми при една много широка палитра заболявания са имунологични – загуба на регулация на различните процеси, туморните заболявания и изплъзването на туморите от имунологичния контрол, автовъзпалителните заболявания, които са много широка група и засягат различни органи и системи. Всички специалисти, които се занимават с клинична работа, трябва да бъдат запознати с тези процеси не само за да ги диагностицират рано, но и да познават възможностите на имунологията за тяхната диагностика, за да могат да прилагат правилно имуномодулиращата терапия. Има много средства, които се използват за имуномодулация, но ако не се използват правилно – можем да навредим, вместо да помогнем.
Признаците, които насочват към първични (вродени) имунни дефицити, всяка година се определят от Европейската асоциация по първични имунодефицити. Това са водещите признаци, с които трябва да се съобразяват всички специалисти, като ОПЛ са изключително важни, защото и при децата, и при възрастните те са първият контакт. Скоро ще публикуваме на сайта на Асоциацията по клинична имунология най-новия списък с признаци. Една от задачите е да правим различни кампании (заедно с Института по редки болести), да изнасяме публични лекции, насочени към студенти медици, ОПЛ. Всяка година в Пловдив се провежда конференция по редки болести – задължително има симпозиум за първичните имунодефицити. Сега тече и процедура за организиране на експертни центрове за тези болести. Вторичните имунодефицити са разпространени във всички дисциплини и списъкът от заболявания е много широк – заболявания, които водят до вторични имунодефицити. Колегите се ориентират и се допитват до имунолог за консултация. Хематологията е най-близко до нас, защото обслужваме една и съща система. Имаме много допирни точки и сме „роднини“, защото диференциалната диагноза много често е дали става дума за онкохематологичен случай или за нарушение в имунните механизми и регулация. Другата голяма допирна точка е лечението с трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Изследват се донорите и реципиентите на базата на тъканната им съвместимост по така наречената HLA-система, което се прави в имунологичните звена и структури. Тази система е изключително полиморфна, освен в семейството, където се търси съвместимост между братя и сестри с шанс 25% при едни и същи хромозоми от майката и бащата. По отношение на неродствените алогенни трансплантации се търси в голяма група от донори, разпределени в национални регистри, които са част от база данни на световните регистри с около 22 милиона донори. Сред тях търсим съвместим донор за нашите реципиенти. Българският регистър наброява 1500 донора, като е в ход кампания за набиране на донори, най-често сред близки и приятели на трансплантирани. Всички те влизат в общата база данни. Това е вече 30-годишна международна практика и дава много добри резултати. През тази година бе отбелязана милионната трансплантация от донор от световния регистър. Този регистър направи възможни неродствените алогенни трансплантации.
Другият източник на стволови клетки е кръвта от пъпна връв и за това е създадена Националната публична банка за стволови клетки в Александровска болница. Там се набират майки, които искат да дарят кръв на тази банка безвъзмездно, като данните отиват също в световния регистър. Световният регистър има повече от 500 000 единици от всички национални банки – когато има съвместимост, кръвта се изпраща на съответния реципиент. При нас около 200 жени са интервюирани, от тях около 80% са се съгласили, някои са отпаднали по различни показатели, няколко поради строгостта на изискванията – качество, брой клетки, липса на инфекциозни заболявания, замърсявания и други маркери. Годни за трансплантация и за дълго съхранение са 75.
В рамките на Световния ден на имунологията имаше равносметка, че не трябва да бъде само един ден в годината, като идеята беше лансирана и от пациентите. Хората се обаждаха след предаванията, което показва липсата на информация, въпреки данните на сайта на асоциацията. Догодина ще помислим кампанията да бъде по-дълга, защото пациентите се интересуват. Надявам се да бъдем полезни.
Членовете на гилдията на имунолозите – клинични и лабораторни специалисти, са около 50 души. Интерес голям няма сред младите. Специалността е интересна, дава възможност за лечебна и изследователска работа и е много новаторска с напредъка на клетъчната терапия.
