- По-добрият достъп до качествени здравни и дългосрочни грижи е от критично значение за растежа и за подобряването на благосъстоянието на най-бедните 40% от населението. Здравните проблеми затрудняват много хора да участват в пазара на труда, защото тези проблеми им пречат да работят продуктивно или понеже им се налага да се грижат за тежко болен или възрастен член на семейството. Изглежда, че активността на жените на пазара на труда е ограничена заради обременяващия ефект на неформалните грижи, които се предоставят на възрастните. Изследването BLISS (2013) констатира, че от всички българи, които не работят на пълен работен ден по семейни причини, 41% от жените и 23% от мъжете биха работили повече, ако са налице достъпни грижи за болни, възрастни или хора с увреждания. Чрез предотвратяването на ненужни смъртни случаи и удължаването на живота на работната сила доброто здравеопазване може да помогне за неутрализиране на намаляването на работната сила и за подобряване на качеството на живот. Бедните имат повече здравословни проблеми заради по-лошото им хранене и условия на живот. За тях е проблем да могат да си позволят лекарства, посещения на лекар и дългосрочни грижи.
- Недостатъчният достъп до качествено здравеопазване потиска здравните резултати на българите в сравнение с останалите държави от ЕС. През 80-те години здравните резултати в България бяха по-близко до средната стойност за старите държави – членки на ЕС, в сравнение с повечето съседни държави. Например продължителността на живота в България бе три години по-малко от средната в ЕС 15, но и две години повече, отколкото в Унгария. В наши дни разликата между България и ЕС 15 е близо осем години, а със стойността 74.5 години продължителността на живота в България е по-ниска, отколкото в Унгария. Заболяванията на кръвоносната система са особено сериозен проблем в България: смъртността при заболявания на кръвоносната система при българите на възраст под 64 години е по-висока в момента спрямо 1980 г., макар и в повечето останали държави тя да е спаднала. През 2010 г. смъртността от заболявания на кръвоносната система при българите на възраст до 64 години е 5 пъти над средната за ЕС 15 и 65% над средната за региона.
- Системата на здравеопазването не е ефикасна. Тя е твърде ориентирана към скъпи стационарни грижи, с неоптимално използване на по-икономичните профилактични и първични грижи. Както е посочено от Световната банка, покритието на повечето профилактични услуги е много по-малко, отколкото в останалите държави от ЕС, с изключение на Румъния. Българите също така имат по-малко контакти и с лекари, предоставящи първични грижи, и със специализирани лекари, в сравнение с гражданите в останалите държави от ЕС. Същевременно броят на хоспитализациите на глава от населението е скочил с 65% в периода 2000-2010 г.— когато хоспитализациите в другите държави или са останали на същото ниво, или са намалели. През 2011 г. нивото е било толкова голямо, че на практика 1 от всеки 4-ма българи е бил хоспитализиран.
- Болничната система е много фрагментирана. На 100 000 души се падат 4.6 болници в сравнение със средно 2.7 за ЕС. Много болници имат много малко пациенти, което е силно неефективно. Така например трите най-натоварени болници изписват по над 95 пациенти на ден, но 103 заведения в другия край на класацията заедно отчитат едва 5% от болничните престои, което означава, че приблизително 1 на всеки 3 болници в България изписва максимум 5 пациенти на ден. Тази разпокъсаност води до дублиране на ресурси между заведенията и затруднява оползотворяването на икономии от мащаба, което се изисква за съвременното здравеопазване. На последно място това затруднява правилното насочване на необходимите инвестиции.
- Сегашните методи за финансиране на системата на здравеопазването поставят все повече хора в риск от бедност.
През 2012 г. около 8% от БВП са изразходвани за здравеопазване в България. В сравнение с държавите от региона общите разходи на България за здравеопазване са над средното, а публичните разходи са около средните за региона. Преките лични плащания (ПЛП), които представляват 47% от общите разходи, или увеличение от 20 процентни пункта от 2000 г. насам, са най-големият източник на финансиране в системата на здравеопазването. България е доста далеч от изпълнение на критерия на СЗО за адекватна финансова защита, който определя таван от 15-20% за ПЛП като дял от общите разходи за здравеопазване. Финансовата защита, предоставяна от системата на здравеопазването, е подкопана: около 7-12% от българите, които не живеят постоянно в чужбина, са здравно неосигурени. Огромното мнозинство от тях са уязвими, неработещи хора с нисък социално-икономически статус. Високото ниво на ПЛП значително ограничава финансовата защита за всички. Със стойността си от 5,3% през 2013 г. делът от домакинските бюджети, изразходван за здраве, е висок в сравнение със средно 3% в Западна Европа. Над 4% от населението обеднява всяка година заради ПЛП. През 2013 г. 3/4 от ПЛП са били изразходвани за лекарства, които, макар и да не са добре обхванати от държавната система за здравно осигуряване, са необходими за лечението на хронични заболявания, които се увеличават с възрастта.
- Предоставянето на дългосрочни грижи (ДСГ) в момента е ниско, но търсенето им вероятно ще скочи със застаряването на населението. Делът от населението, който е силно зависим от ДСГ, изглежда нисък в сравнение с други държави от ЕС. В България повечето ДСГ се предоставят неформално от семействата. Реалните разходи за ДСГ, главно от публичния сектор, се изчисляват на около едва 0,2% от БВП през 2012 г., но разходите могат да станат катастрофално високи със застаряването на населението и намаляването на работещите. Ръстът на разходите може да бъде частично компенсиран от повишената продължителност на живота, но в течение на следващия четвърт век непропорционално голямата кохорта на хората от поколението „бейби бум“ с лош здравен статус ще представлява мнозинството от възрастното население на България. Към 2075 г. броят на възрастните хора се прогнозира да се увеличи с 60%, а този на осигуряващите се да спадне рязко. Бързото застаряване на българското население ще повиши чувствително потреблението на дългосрочни грижи, когато се очаква свиване на обема на грижите, предоставяни на неформална база. Като цяло броят на хората, нуждаещи се от здравни грижи и ДСГ, ще има сериозни икономически и фискални последици за страната като цяло.
- Налице са следните възможности за осигуряване на достъп до ДСГ и здравни грижи за постигане на по-включващ растеж:
– Реорганизиране на болничната система. Един технически мотивиран план за рационализация на болниците трябва да подкрепи реорганизацията, като същевременно запази физическия достъп до грижи. Националната здравноосигурителна каса трябва да може да закупува услугите селективно, т.е. тя трябва да може да решава с кои заведения да сключва договори. В подкрепа на този процес трябва да бъде генерирана, събирана и публикувана информация относно качеството на грижите, а системите за заплащане на болниците да бъдат реформирани. Може да се наложи и реформиране на спешните грижи, за да се подобри последователното предоставяне на грижи и достъпа до тях.
– Засилване на алтернативите на стационарните грижи. Специалистите по първични медицински грижи се нуждаят от по-голям капацитет за управление на преобладаващия набор болести и за координиране на грижите за техните пациенти. По-конкретно трябва да бъде реализирано ефективно и атрактивно постоянно медицинско образование. Регулациите и стимулите следва да бъдат коригирани, за да бъде разширено управлението на хроничните заболявания чрез първични грижи. Системите за плащане и механизмите за отчетност също ще трябва да бъдат адаптирани при всичките видове доставчици (първични, амбулаторни, спешни и стационарни грижи), за да бъде осигурено лекуването на повече пациенти на правилното ниво на грижи.
– Подобряване на ефикасността на закупуване на лекарства. Настоящите методи за ценообразуване на лекарствата и селектиране на тези, които да бъдат реимбурсируеми, не осигурява почти никаква гаранция за съотношението „цена- качество“. Настоящите политики не насърчават конкуренцията на пазара на генеричните лекарства, а много цени и на патентни, и на непатентни лекарства са неблагоприятни в сравнение с държави с много по-висока платежоспособност. Някои скъпи лекарства, които допринасят за бързия ръст на разходите, вероятно няма да са разходооправдани в България и трябва да бъдат подложени на (пре)договаряне на цените, строги ограничения върху употребата, а в някои случаи – и на заличаване от списъка. Ако България е в състояние да насърчи по-голяма конкуренция на пазара на непатентните лекарства, заедно с мерки за задоволяване на търсенето и разумно предписване, това може значително да подобри ефикасността на разходите за лекарства.
– Акцент върху ДСГ, предоставяни в общността. България трябва да насърчава центровете по места, които предоставят цялостен диапазон дългосрочни грижи и рехабилитационни услуги вместо скъпи институционни грижи. Общностите могат да бъдат в центъра на координирането на грижите, като поддържат домове за грижи за възрастните хора и хора с увреждания (или дори деца), но могат да предоставят и амбулаторни грижи (например физиотерапия). Тези центрове могат да предлагат услуги по домовете, като домашни асистенти или сестри, които помагат на зависимите хора в техните домове. Доколкото се налага, тези заведения биха могли да предоставят и някои ограничени жилищни грижи – временно настаняване на грижещи се хора и временни грижи.
