На 25 и 26 април т.г. в София бе проведен IV симпозиум по ендоурология и мини инвазивна хирургия. Tемата на научнaта проява бе “Уролитиаза – диагноза, медикаментозно и хирургично лечение, метафилактика”. Симпозиумът се организира за пореден път от Катедрата по урология и нефрология на Военномедицинската академия и Секцията по уролитиаза (EULIS) на Европейската асоциация по урология (EAU), с подкрепата на Българското дружество по eндоурология и екстракорпорална литотрипсия, Българското урологично дружество и Българското нефрологично дружество. На форума присъстваха над 180 участници от различни области на медицината, имащи отношение към диагностиката, лечението и метафилактиката на уролитиазата: уролози, нефролози, рентгенолози, лабораторни лекари, лекари от центрове за спешна медицина, анестезиолози, представители на фармацевтични фирми и фирми, предлагащи апаратура, инструменти и консумативи. Научният комитет на симпозиума включваше седемнадесет водещи уролози, нефролози и рентгенолози от България, Германия, Гърция, Италия, Македония, Турция и Хърватска.
Събитието коментира председателят на организационния комитет доц. Илия Салтиров:
Заедно и в реално време – към по-добри резултати
- Научната програма бе изключително разнообразна и включваше теми по различни аспекти на диагностиката, лечението и метафилактиката на уролитиазата.
Много атрактивна за участниците, високооценена като качество и с определена практическа полза бе сесията с извършвани в реално време ендоскопски операции за лечение на камъни в бъбрека и уретера от български и гост-оператори. Тези демонстративни операции бяха осъществявани в Интегрирания операционен и учебен център по ендоурология във ВМА и бяха предавани в реално време в пленарната зала на хотел “Хилтън”. Бяха демонстрирани: миниперкутанна нефролитотрипсия с лазерна литотрипсия на камък в бъбрека в положение на пациента по корем (Mini-PCNL); семиригидна уретероскопия с лазерна литотрипсия на камък в уретера (URS); ретроградна интраренална хирургия (RIRS) с лазерна литотрипсия на бъбречен камък с флексибилен ендоскоп; ендоскопска комбинирана интраренална хирургия в положение по гръб (ECIRS) с перкутанен и трансуретерален достъп при множествена бъбречна калкулоза. По време на тази сесия бяха демонстрирани и съвременни ендоскопи, апаратура, инструменти и консумативи за извършването на този вид оперативна дейност. Участниците в залата имаха възможност в реално време да контактуват директно с операторите, да задават своите въпроси и да направят своите коментари. Модераторите също дадоха своя принос в тази интерактивна сесия с полезни обяснения, коментари и споделяне на собствен опит. Демонстрираните оперативни техники са изключително авангардни, с висока ефективност, при минимална вероятност от усложнения и дават възможност за минимално инвазивно лечение на пациенти с усложнена литиаза. Заедно с ударновълновата литотрипсия и лапароскопията тези ендоскопски операции превръщат класическата хирургична операция за камъни в бъбрека и уретера исторически факт.
Друг основен и много важен елемент от програмата бяха пленарните сесии. През двата дни те включваха 16 state-of-the-art лекции, представени от български и гост-лектори, отразяващи всички съвременни аспекти на етио-патогенезата, диагностиката, медикаментозното лечение и метафилактиката на уролитиазата. Лекциите, посветени на методите за съвременното хирургично лечение – екстракорпорална литотрипсия (SWL), перкутанна нефролитотрипсия (PCNL), ретроградна интраренална хирургия (RIRS), уретероскопия (URS), лапароскопия, разглеждаха подробно показанията, инструментариума, хирургичните техники, възможностите и постигнатите резултати. Лекторите поднесоха на експертно ниво последните теоретични познания в областта на уролитиазата, което беше много полезно за участниците.
През втория ден на симпозиума бе проведено и заседание с демонстрация и дискусия върху клинични случаи с различни форми на уролитиаза. Това заседание протече също при засилен интерес, а направените коментари, препоръки и дискусии от експертите бяха изключително полезни и отразяваха актуалното поведение при лечението на пациенти с тези проблеми.
Постерната сесия в края на втория ден даде възможност участниците да представят резултатите от своята дейност в областта на диагностиката и лечението на уролитиазата. Тази сесия беше организирана по нов за България начин. Постерите се представяха и през двата дни на симпозиума на телевизионен екран във фоайето пред залата. Участниците имаха достатъчно време, за да се запознаят с тяхното съдържание в приятна и непринудена обстановка. По време на модерираната постерна сесия участниците, които бяха предимно млади колеги, представиха както начален опит, така и обобщен опит върху голям брой пациенти с уролитиаза, лекувани със съвременни миниинвазивни методи.
Бих искал да благодаря на всички мои сътрудници и съмишленици, които участваха в организацията и провеждането на този тематичен симпозиум, който беше много високооценен както от българските, така и от чуждестранните участници, като изключително полезен и от теоретичен, и от практичен аспект.
Нашите усилия в посока популяризиране и развитие на методите на минимално инвазивната медицина са разностранни. По време на симпозиума представихме пред участниците и първи брой на научно списание “Ендоурология и миниинвазивна хирургия”. Списанието има за цел да създаде условия за научен диалог, споделяне на идеи, знания и практически опит на медицински специалисти, работещи във всички области на съвременната клинична медицина, които създават, внедряват, развиват и прилагат диагностични и лечебни методи в областта на ендоурологията, лапароскопията, роботасистираната хирургия и всички миниинвазивни техники, основани на принципите на високотехнологичната медицина. Програмата и сборникът с резюмета от симпозиума бяха издадени като извънреден брой на списанието.
В заключение бих искал да отбележа, че този вид научни форуми, посветени на тема или област от съвременната медицина, и включващи както теоретични, така и практически сесии с демонстрация на оперативни техники в реално време, са изключително популярни и оценявани като полезни за хората, работещи в дадената област. Ние възприехме този модел на тематично представяне на раздели от съвременната урология чрез демонстративни операции в комбинация с експертни лекции през 2011 година. От тогава досега сме организирали четири такива симпозиума. Различното тази година е, че благодарение на нарастващия интерес от страна на колегите поради липсата на подобен формат за провеждане на научни прояви, благодарение на технологичните възможности на ВМА и съвременните технологии за пренос на данни, ние имахме възможност през тази година да го организираме в по-мащабен вид в пленарна зала извън болницата. Това ни даде възможност да поканим и включим значително по-голям брой участници и лектори, като по този начин се надяваме, че увеличихме и ползата от събитието.
Темата на симпозиума, която избрахме, е интердисциплинарна и изключително важна по няколко причини. Уролитиазата е често срещано, рецидивиращо и с изключително разнообразие на клинична проява заболяване. При ненавременна диагноза и неправилно лечение води до сериозни усложнения, понякога с пряка опасност за живота на пациента. В момента благодарение на провежданите профилактични прегледи, на съвременните методи за лечение, на метафилактиката, определянето на правилен диетичен и питеен режим, процентът на усложнения и рецидиви е сведен до минимум в развитите европейски страни. За съжаление у нас поради ненавременна диагноза и неправилно терапевтично поведение все още често се срещат усложнени форми на уролитиаза, довели до необратима загуба на бъбречна функция, или усложнения със сериозна прогноза за здравето и живота на пациента. По отношение на лечението е необходима сериозна промяна в подхода. България беше една от първите в Европа страни, в която през 1986 г. беше въведен методът за извънтелесно разбиване на камъни (SWL). Методът е неинвазивен и много резултатен, но само при добре поставени показания за приложение. При неуспех на SWL или при липса на показания за приложение в съвременната урология се прилагат различните ендоурологични методи за лечение. В България, за съжаление, тези методи се използват само в няколко клиники. Това обяснява и факта, че все още се извършват отворени хирургични операции дори при пациенти с камъни в уретера, и то в университетски клиники. Давам този пример, защото в съвременната урология този вид операция вече е отдавна забравен. Освен това често се предприемат лечебни процедури (най често SWL) при липса на необходимата рентгенова диагностика. Това е недопустимо при наличните възможности на съвременната радиология. Не можем да лекуваме правилно и качествено без предварително екзактно поставена диагноза, а и няма как да оценим резултата от лечението, без да знаем предоперативното състояние на пациента.
Много специалисти имат отношение към диагностиката, лечението и наблюдението на пациентите с уролитиаза. Това са уролози, нефролози, рентгенолози, педиатри, детски уролози, лабораторни лекари, диетолози, ендокринолози, физиотерапевти и др. През тези два дни на тези от тях, които се интересуват и имат стремеж и желание заедно да променим към по-добро диагностиката и лечението на уролитиазата в България, ние дадохме възможност в приятелска и приятна обстановка да обменят знания и практически опит помежду си и с водещи в Европа специалисти. Дискутирахме колко важно е да имаме комплексен подход към нашите пациенти, в който всеки специалист да намери своето място и да се опита в своята дейност да следва вече утвърдения в Европа и света модел на диагностика и лечение на уролитиазата. Чрез нашето единство и професионализъм можем да дадем на нашите пациенти повече усмивки и радост от живота.
Уролитиазата е болест сирак
Проф. Кемал Сарика е ръководител на Катедра по урология към Университета в Истанбул, работи в Training and Research Hospital в града. Той е вицепрезидент на Секцията по уролитиаза към Европейската асоциация по урология.
Специално за „Форум Медикус“ водещият уролог направи следното изявление:
- Щастлив съм да бъда част от научната проява в България, посветена на бъбречно-каменната болест, която се среща твърде често в Югоизточна Европа. Нашият регион е ендемичен, което поставя пред уролозите важни професионални задачи. Трябва да кажа, че бъбречно-каменната болест е болест сирак, защото за нея не се отделят ресурси, не ни се помага да изследваме повече и по-задълбочено това заболяване. Имам предвид сравнението, че за онкологични болести, за диабет, за метаболитни проблеми фармацевтичните компании отделят много средства – за проучвания и изследователска работа, докато за бъбречно-каменната болест не е така. Ето защо срещи като симпозиума в София са много важни от научна и практическа гледна точка – те събират уролозите заедно и поставят акцент върху диагностиката и модерното лечение на бъбречно-каменната болест. Независимо че заболяването съществува още преди да съществува урологията, дори днес ние не знаем как се формират камъните, какви са механизмите. Правим различни проучвания, но при ограничен ресурс – затова наричам болестта „сирак“. Нужни са повече и по-задълбочени изследвания за патогенезата на уролитиазата.
Още по-важно е да се подчертае това, което уролозите знаят – бъбречно-каменната болест е рецидивираща. Това означава, че след като отстраним камъка от тялото, може да се формира друг. Честотата на повторяемост е голяма – 10-15 процента до три години след отстраняването, а ако не се лекува пациентът – при 40-50 процента има повторна поява в рамките на 10 години. Това ни задължава да предупреждаваме болните и да ги наблюдаваме – на 6 месеца, на една година. Всеки уролог трябва да съветва своите болни в тази посока.
На второ място е известно бързото технологично обновление на урологичната практика. Ние вече сме способни реално миниинвазивно да лекуваме засегнатите. До съвсем скоро оперирахме и най-малкия камък чрез отворена интервенция, а днес след 10 минути манипулация можем да постигнем много добър ефект и пациентът да се прибере вкъщи.
Затова целта на тези симпозиуми е да запознаем уролозите с новите технологии, с новите методи. Показахме хирургия „на живо“, което е изключително полезно, като акцентът е при какви случаи каква методика трябва да се избере. Постижението е голямо, защото е известно, че при отворената операция болният е извън света, извън социалния живот за дълго време. Разбира се, минимално инвазивните техники са добри и за здравната система, защото дългата хоспитализация струва скъпо на публичните фондове.
Вместо обобщение ще повторя, че такива срещи ни задължават да обясним на пациентите колко е важна бъбречно-каменната болест – 10-12 процента е честотата в света, но в нашия регион е повече. На второ място трябва уролозите да познават новите технологии и методики, за да правят най-доброто за своите болни. На трето място е задачата, след като премахнем камъка, да дадем съответните съвети – трябва да се отслабне, да се премахне метаболитният синдром, нужна е определена диета, може да се препоръчат и медикаменти. Всъщност това е превенцията – да оценяваме опасността от рецидив при всеки болен, но най-вече при младите хора и децата.
От това, което видях в България, се убедих, че във ВМА разполагат с най-модерна апаратура за миниинвазивни интервенции при уролитиаза. Смятам, че такава техника е нужно да присъства в болниците в цялата ви страна. В Турция например 60-70 процента от болниците имат основните технологични възможности за отстраняване на камъни чрез миниинвазивни методи.
Не на последно място ще кажа, че в Европейската асоциация по урология и в нашата Секция по уролитиаза работим активно по утвърждаване и осъвременяване на т.нар. guide lines. Но те се отнасят за цяла Европа. Сега задачата е да ги адаптираме към всяка отделна страна – това е голямата мисия на европейското урологично общество.
