Насилието над жени е не само сериозен социален проблем, но и проблем на общественото здравеопазване.
Според доклад на Статистическия институт в Канада 7% от жените съобщават за насилническо поведение от своите съпрузи поне веднъж през последните пет години. Нови проучвания сочат, че всяка година 1,9 млн. жени в САЩ претърпяват физическо насилие.
Жените могат да страдат от една или повече форми на домашно насилие: физическото включва побой, ритане, блъскане, задушаване, хапане или изгаряне; психическото – унижения, заплахи, екстремни форми на ревност, изолация от семейството или от приятели; сексуалното – принудителен секс и отказ за ползване на контрацепция.
Добре известно е, че много жени поддържат оскърбителни за тях връзки с партньорите си. Ново проучване на изследователи в Торонто показва, че жени, които живеят в среда на хроничен психически тормоз от страна на своите партньори, виждат някои положителни черти в своите насилници. Това отчасти обяснява защо жените не прекратяват тези разрушителни връзки, застрашаващи физическото и психическото им здраве.
Патриша Кампо, епидемиолог и ръководител на Центъра за изследване на психичното здраве в Торонто, заявява: „С проучването исках да проверя дали информацията, получена от жени, които не са потърсили лечение или съвети за отношенията си с мъже насилници, може да бъде надежден източник за определяне на специфичните типове такива мъже”. Тя добавя още, че според последни изследвания потърпевшите жени имат изключително ниско самочувствие и питаят положителни чувства към насилника си. Те убедено отказват да прекратят оскърбителните отношения или да се разделят с „половинката си”.
Изследването използвало данните от скорошно проучване, финансирано от Американския национален институт по психично здраве, в което учените проучили опита на 611 американски домакинства. Повечето изследвани жени са афроамериканки на средна възраст 35 години. Близо половината от тях са родили преди 18-годишна възраст, а 47% са нямали завършено средно образование.
Почти три четвърти от жените, съгласили се да участват в проучването, са бедни, с доходи на глава от семейството по-малко от $ 300 на месец. 45% са ХИВ-позитивни. Почти половината от анкетираните (45%) съобщават, че техните партньори имат сериозни проблеми със закона, били са арестувани или са лежали в затвора. 9% от жените споделят, че техните интимни партньори имат проблеми едновременно с алкохолна и наркотична зависимост. Изследването показва, че: 42,8% от анкетираните са били малтретирани през годината, предхождаща проучването; подлаганите на психически тормоз са значително по-голям брой, отколкото физически насилваните, за сексуална злоупотреба е докладвано най-малко.
Значителен брой жени обаче твърдят, че приемат партньорите си въпреки насилието: повече от половината (54%) определят партньорите си като много надеждни, а всяка пета (21%) смята, че мъжът в живота й притежава значими положителни черти.
Въз основа на резултатите от проучването изследователите разделили мъжете насилници в три групи: „надежден, въпреки това обиждащ” (44%); „положителен, но контролиращ”(38%) – типаж със значително по-високи нива на насилие като цялостно поведение; „прекалено агресивен” (18%) – с най-висок праг на насилие, най-ниски оценки за надеждност и за положителни качества, обикновено хора, имащи проблеми със закона.
Изводите на учените показват, че съществуват нива на мъжкото насилие, които следва да се оценяват и като здравен проблем – да се диагностицират и лекуват.
„Да се вслушваме в гласа на жените, които открито заявяват, че мъжете им са насилници, е важно, но е недостатъчно. За жените, попаднали в рискови взаимоотношения, е важна безопасността, а за нея трябва да се намерят и прилагат комплексни решения – обществено регламентирани и здравни”, твърдят изследователите.
