На 7 февруари т. г. Общото събрание на Медицинския университет в Плевен избра за ректор проф. Славчо Томов. На официална церемония досегашният ръководител на висшето училище проф. Григор Горчев предаде на своя последовател символите на ректорското достойнство и на единството на академичната общност – ректорски жезъл, ректорска огърлица и тога.
На събранието проф. Горчев представи отчетен доклад за свършеното при неговото управление. Припомнено бе, че още през първия мандат ръководството на висшето училище стартира процес на преобразуване и успява да превърне плевенския медицински факултет с провинциални колежи в авторитетен университет. Фактите показват, че наред с българските студенти – 1310, във висшето учебно заведение се обучават и 330 чуждестранни граждани от 33 държави. Стъпка напред е и разработването на правилник за развитие на академичния състав, чрез който се дава тласък и стимул за научното израстване на кадрите. Като безспорно голямо постижение може да бъде отчетено създаването на университетския експериментален център по ендоскопска хирургия, който се използва като база за обучение, за провеждане на лекции и на семинари, както и за организация на конференции, симпозиуми и т. н. В отчета не бе подмината и вечно болната тема за недостатъчното финансиране на висшето образование у нас, което ни поставя в неравностойно положение с останалите европейски университети. В духа на модерното мислене ръководството е потърсило решение чрез изпълнение на различни проекти с европейско финансиране.
Отчетът на проф. Горчев показва, че в МУ в Плевен са налице стабилни основи, върху които може да бъде надграждано. Как ще бъде съхранено постигнатото, какви са целите, амбициите и визията за бъдещето – специално за „Форум Медикус“ на тези въпроси отговоря новоизбраният ректор проф. Славчо Томов.
Да следваме успешните практики
- Уважаеми проф. Томов, честито за избора! С какви чувства поемате поста ректор на Медицинския университет в Плевен?
- Ако трябва да отговоря с едно изречение – водещо е чувството за отговорност. Защото изборът, който Общото събрание направи, бе категоричен. Получих наистина огромен кредит на доверие. За мен е много важно като възрастен и зрял човек да оправдая този кредит на доверие. И, разбира се, това е признание, за което благодаря на колегите.
- В какво състояние е днес висшето учебно заведение?
- Стабилно. През последните 8-10 години бяха направени няколко качествени стъпки в развитието на висшето училище, като от медицински факултет израсна до медицински университет със: три факултета; департамент за езиково и специализирано обучение; медицински колеж; учебен телекомуникационен ендоскопски център и т. н. Всичко това бе от изключително значение за цялостното утвърждаване на нашия университет.
В основни направления бяха постигнати доста забележителни резултати и университетът стои стабилно както в сферата на висшето образование в България – а и не само, така и в полето на научноизследователската дейност.
- В известна степен направихте преход към следващия въпрос. Как ще се стремите да не изоставате от съвременните тенденции в обучението по медицина? Необходими ли са промени в начина на преподаване, в базата?
- Определено. Съвременният свят е много динамичен. Модерното образование също е много динамична сфера. Няма защо да се лъжем, младите хора имат освободени виждания за много неща. Ако искаме да бъдем в крак с иновациите в обучението, ние трябва да ги следваме. Необходимо е да намерим по-гъвкав подход, да излезем от стандартите на обучение в класната стая – въпроси, изпити и т. н.
В този ред на мисли може би трябва да започнем малко по-отрано. Да акцентираме върху подбора и приема на качествени студенти, което ще ни задължи да проявим по-нестандартен подход, за да ги заинтригуваме. Младият човек е много прагматичен и той трябва да бъде мотивиран с нещо интересно и нестандартно, въпреки че медицината е много класическа и трудно променяща се област.
- Широко разпространено е мнението, че в България входът към университетите е много тесен, а изходът – твърде широк. Според много хора процесът би следвало да бъде точно обратният.
- Това е наистина много болен проблем за системата на висшето образование в България. На Запад „фунията“ е широка на входа, а тясна – на изхода. Разбира се, този въпрос не може да бъде решен само от една институция. Необходим е широк обществен дебат на ниво държава и университети, за да направим първите крачки към промяна на статуквото. Запознат съм как стоят нещата в развитите страни. Приемът там осигурява наистина качествени студенти, а впоследствие обучението и ситото осигуряват дипломирането на още по-качествени специалисти, които са лицето на съответната институция пред света.
- Може би от Вашия университет ще тръгне инициативата за промяна?
- Възможно е, но е необходимо време. Основната задача сега е да сформирам екипа, с който ще работя. Впоследствие бихме могли да излезем с предложение, което обаче трябва да бъде много добре аргументирано и мотивирано. В противен случай всичко може да остане просто една идея в пространството. Важно е да се подчертае, че промяната трябва да бъде адаптирана към нашите условия, които са по-специфични – по-бавно и по-трудно се променят. Необходимо е да бъдат обхванати всички гледни точки.
- Наред със сформирането на екипа кои са първите задачи, които възнамерявате да реализирате?
- Задачите започнаха да се появяват още от първия ден, като някои от тях бих определил като стратегически неотложни. Известно е, че през тази година при нас постъпи първата „кохорта“ от 121 чуждестранни студенти от Великобритания. Входящите тестове показаха, че те са с доста високо ниво, което ни задължава да отговорим адекватно на тяхното обучение. Целта ни е да продължим да развиваме тази тенденция за прием на повече желаещи от чужбина. Наред с това обаче се изправяме пред проблем поради факта, че капацитетът на университета е лимитиран -1600 студенти – вече сме на ръба да го запълним. Затова най-важната задача пред новото ръководство е да разработим проект за разширяване на капацитета на висшето училище и да се преборим той да бъде одобрен от Националната агенция за оценяване и акредитация.
- Участието в програми с европейско финансиране е добра възможност, към която се стремят всички институции у нас. Университетът в Плевен реализира такива проекти. Предвиждате ли засилване на тази дейност и правят ли се конкретни стъпки в тази посока?
- Ще продължим да работим в тази посока. Няма да издам тайна, като споделя, че сме почти на финален етап да внесем проектно предложение по програмата „Развитие на приложните изследвания в изследователските организации в България“. Доказателство, че имаме капацитет да работим в това направление, са двете проектни предложения, които вече са осъществени.
- Реализацията на подобно начинание оформя една по-дългосрочна визия…
- Точно така, с този проект залагаме и дългосрочни цели. Разширявайки капацитета, ще имаме възможност да приемем повече както чуждестранни, така и български студенти.
Защото не е тайна, че повечето от новозавършилите лекари, медицински сестри и акушерки заминават за чужбина. Тенденцията е ясна. Всички заявяват колко е важно да задържим младите колеги в България. Съгласен съм с това, но само до известна степен. Вече имаме единен европейски пазар на труда и свобода на личността да се движи на този пазар. Това обективно не можем да спрем. Да, държавата и ние като институция можем да направим така, че да подобрим условията за работа на българските лекари и да доближим финансовите условия поне до страните на средно европейско ниво. Ако само това се направи, част от хората ще останат да работят у нас.
Но защо да не реагираме по друг начин на това „изтичане на мозъци“? Нека да увеличим приема на студенти и „производството“ на качествени медици. По този начин ще отговорим на потребностите на европейския пазар и в същото време ще задоволим нуждата от кадри в страната.
- Но дори и да бъдат повече, това няма да спре младите лекари да напускат България. Защото изходът от финансовата криза все още не се вижда.
- За съжаление е така. Ние ще опитаме да подобрим финансовите възможности в университета, но и държавните институции трябва да помислят за решение на проблема. Много се говори, че сме в криза и няма средства за обучение, за наука, но ще цитирам един пример. Преди около половин година гледах интервю с директора на един немски научноизследователски център. Той сподели, че в най-неясните моменти около развитието на кризата в Европа немското правителство е инвестирало в центъра два пъти повече средства за научни изследвания и за обучение. Защото в условия на криза са необходими стратегически инвестиции.
Това е и моят индиректен отговор на зададения въпрос. По-умните глави правят точно това – подпомагат социално слабите, но в същото време инвестират в наука, в know how и в хора. Инвестицията в човешки ресурс е най-важната мярка.
- Звучи точно обратното на това, което се прави у нас.
- Абсолютно. Но нека се поучим от успешния опит.
- Може би е рано за следващия въпрос – как желаете да оставите Медицинския университет в Плевен след изтичането на мандата?
- Може би така, както отговорих на един от предишните въпроси – стабилен. Но и още едно стъпало по-високо.
