обсъждаха в Комисията по здравеопазване на 7 март т.г. По време на заседанието бяха изслушани представители на ръководството на НЗОК и на Надзорния съвет. Повод станаха сигнали, постъпили в комисията от някои лечебни заведения, според които средствата за болнична помощ се разпределят несправедливо.
В началото на заседанието екипът на осигурителната институция представи концепцията и методиката за изготвяне на прогнозните бюджети. От изказванията стана ясно, че правилата са същите, каквито са били и през 2011 година. Нов момент е включването на някои дейности, които преминават за финансиране от МЗ към НЗОК – лечението на онкологично болни, хемодиализата и т.н. В същото време за база при формиране на прогнозните стойности са били използвани данните от последното тримесечие на 2011 година. По думите на експертите по този начин най-добре могат да бъдат отразени промените, настъпили през годината. Друг нов момент за дискусия е ограничаването на прехвърлянето на средства от едно тримесечие в друго – от 10% на 5%.
Поради значимостта на обсъжданата тема представяме с известни съкращения основни акценти от изказванията на участниците в дебата.
Д-р Нигяр Сахлим:
- Имам конкретни въпроси, на които искам да получим отговори, за да се доближим до истината. Как така се получи, че първите пет болници с най-сериозно увеличение на бюджетите са частни, а най-сериозно намаление се наблюдава предимно в общински и държавни лечебни заведения? Можем ли да направим изводите, че към частните структури има по-особен афинитет или пък съществува движение на лекари и специалисти от общинските към частните заведения? Има ли промяна в методиката, кое наложи и кой реши за база да бъдат вземани последните три месеца? Защото смятате, че този период е показателен за това какво извършва и колко пациенти обслужва една болница. Защо разчетите са направени на 10-месечна основа и какво правим с другите два месеца? Отново ли ще разпределяме оперативния резерв по непрозрачен начин, както беше миналата година? Искам да чуя каква законодателна промяна се очаква, за да бъдат прецизирани нещата. Според мен НЗОК има достатъчно правомощия да се справя с проблемите и достатъчно добър бюджет за болнична помощ през тази година.
Д-р Иван Кокалов – член на Надзорния съвет:
- Начинът на финансиране на здравеопазването се отразява върху метода на формиране на бюджетите. Изкривяванията, които се получават, много често се дължат на това. Начинът на финансиране на болничните заведения не е удачен и води до мултиплициране на една лъжа – всеки търси по-високото заплащане. А не може при всеки лекар да бъде поставен контрольор, който да следи как се изпълнява дейността.
Доц. Мариана Василева – и.д. управител на НЗОК:
- Бюджетите на болниците по райони са предложени от директорите на РЗОК. Изслушвани са всички директори, като на срещите бяха поканени да присъстват и членовете на Надзорния съвет. Бяха задавани въпроси в детайли по представените бюджетни макети. Затова казах и държа на думите си, че начинът на изработване на бюджетите е абсолютно прозрачен.
Разчетите са направени на 10-месечна база поради същите причини, каквито бяха през миналата година. Но не бих се съгласила да използваме думата непрозрачност.
Венета Белянкина – директор на Бюджетна дирекция в НЗОК:
- През годината отчитаме особени обстоятелства, които са дали отражение в четвъртото тримесечие, и то е най-реално при определяне на относителните дялове на лечебните заведения.
Ние не делим болниците на държавни и частни. Принципът, по който подхождаме към всички, е един и същ. Подходили сме обективно. Погледнете прогнозната стойност на „Пирогов“ например, а това не е частна болница.
НЗОК е изплатила всички дейности, отчетени от лечебните заведения през миналата година, включително и тези, които са надхвърлили лимитите. Но те не са взети предвид при формирането на новите бюджети. За някои РЗОК, на чиято територия работят онкоболници, парите за болнична помощ са по-малко в сравнение с миналата година заради разделянето на клинична пътека №298 за онколечение на две – пътека и процедура. В други случаи спадовете се дължат на кардиологичните пътеки.
Мая Манолова:
- Ще продължа темата за прозрачността при разпределението на средствата. Ще припомня какво се случи в края на миналата година. Тогава между болници бяха разпределени 50 млн. лв., което не беше обяснено като методика, правила и принципи. В същото време сумите, получени от едни или други лечебни заведения, не бяха оповестени по начин, който да удовлетвори интересите на обществото. Какъв е проблемът да има онлайн информация от НЗОК, която да показва какво е движението на парите за болниците на тримесечие? Останах с впечатление, че ще бъдат правени корекции в прогнозните суми. Това още повече налага процесът да бъде публичен.
Интересен е въпросът колко пари от оперативния резерв са предвидени за болнична помощ. Така лечебните заведения ще знаят на какви средства ще могат да разчитат в края на календарната година.
Д-р Лъчезар Иванов:
- Към мен също бяха изпратени няколко възражения по формирането на бюджетите. Въпросът ми е дали към критериите влизат елементите брой легла, брой специалисти? Защото знаем, че в критериите, които поставихме за изпълнение на една клинична пътека, са необходими съответен брой специалисти. От това, което аз прочетох, отсъства именно този изключително важен елемент. Ние сме длъжни да осигурим адекватна медицинска помощ на гражданите.
Г-жа Белянкина твърди, че на лечебните заведения са изплатени всички суми. Това не е вярно и ще го докажа с документи, които ми бяха изпратени. Така например в Пазарджик една от болниците не е получила 37 хил. лв. Това, което сте ни раздали като проценти и прогнози за 2012 г., се разминава с цифрите, получени от лечебните заведения. Така например в таблиците, които сте ни предоставили, не са отразени повишения на средствата в болниците в Панагюрище – 28%, в Пещера – 8% и т.н.
Д-р Евгени Душков – член на Надзорния съвет на НЗОК:
- Въпросът на д-р Иванов дали болниците отговарят на стандартите и критериите за извършване на дейност е съвсем резонен. Доколкото имах време, присъствах на разговорите с директорите на РЗОК и се убедих, че има игра с числа – подават заявления за работа по клинични пътеки, за които не е ясно дали са налице съответните специалисти и съответната структура. В тази връзка поисках да бъдат проверени всички лицензи, издадени от МЗ. Вероятно те са отговаряли на определени условия, но трябва да се види дали покриват изискванията към настоящия момент. Имаме сигнали, че някои структури не отговарят на критериите, но ще ни трябва съдействието на МЗ. По този начин ще бъдат установени несъответствията и работата по дадената клинична пътека може да бъде спряна.
Д-р Даниела Дариткова:
- Ще си позволя предизвикана от думи на д-р Душков реплика. Вие като член на Надзорния съвет гласувахте методиката за определяне на бюджетите – същата като миналата година с малки разлики. Ако сега се отнасяте критично към нея, защо тогава не изказахте критики. Естествено е при прилагането на една методика в годините да се отразяват девиациите и те да бъдат отчетени – и сега сме свидетели на значителни отклонения. РЗОК не са импровизирали, а са се съобразили с вашите изисквания. Оттам информацията е стигнала до вас. Медицинските стандарти и нивата на компетентност не се ли определят от МЗ. От друга страна, НЗОК също упражнява контролна функция. Всичко това е законово разписано. Защо сега трябва да се питаме кой си е свършил работата и защо е такъв резултатът?
Д-р Ваньо Шарков:
- Изслушах внимателно това, което бе казано по отношение на методиката, но не приемам, че е правилно. Не мога да си представя, че при наличието на пълен анализ на разходите на едно лечебно заведение за цялата година за база се взимат само последните три месеца. Не приемам за нормално и вярно обяснението, че по този начин се отчитат най-добре данните на една болница. Искам да попитам кое тримесечие се взима за определяне на бюджета на новите болници. Очаква се в София да има 4-5 нови структури, как ще бъде определен техният бюджет?
Не съм съгласен и с твърдението на г-жа Белянкина за „Пирогов“. Данните, с които разполагам, показват, че прогнозната стойност на част от болниците е по-ниска от платените за миналата година средства. Така например през миналата година в УБ „Св. Анна“ са платени 27 млн. лв., а през 2012 г. се предвиждат 24 млн. лв. В „Пирогов“ пък са били изразходвани 40 млн. лв. през 2011 г., а прогнозите са за 38 млн. лв. за тази година и т. н.
Министър Стефан Константинов:
- Поставят се въпросите за прозрачността, ефективността и справедливостта. По света това е решено с въвеждането на диагностично свързаните групи. През следващата година проблемът ще е още по-тежък. Не става въпрос за личности и хора, които ще изготвят бюджетите. Системата е тотално сбъркана и започва да издиша, защото болниците стават много. Ние трябва да разполагаме с ясен механизъм, с който да обясним по какъв начин, кой и защо получава съответните суми. За съжаление това няма как да се случи.
Методиката за определяне на цените е непроменена от миналата година, а правилата, по които се определят бюджетите, са решение на Надзорния съвет на НЗОК. Категорично мога да отчета като техническа грешка реферирането на тримесечие. В колкото по-тесен период сравняваме, толкова възможността за грешка е по-голяма. Затова държавите, в които има бюджети, се реферират за една и дори за три години назад.
Не бих искал да упреквам персонално никого от НЗОК, защото проблемът е сериозно назрял. Решението е в създаване на ясна методика на базата на диагностично свързаните групи и независим кейс-микс офис – НЗОК да я прилага, а Надзорният съвет да следи за нейното прилагане. Това е кардиналното решение на въпроса.
Десислава Атанасова:
- Ще си позволя да Ви направя една реплика, г-н министър. Като председател на Комисията по здравеопазване през юли м. г. изпратих запитване към НАП, към МЗ и към НЗОК за наличието на специалисти, които работят на трудов договор по клиничните пътеки на касата. Получих информацията през март т.г., и то само от МЗ. От другите институции съм получавала частични отговори много преди вас.
Д-р Цветан Райчинов:
- С днешната среща се потвърждава, че всичко, предложено от БЛС, е намерило приложение. Стана дума дали е необходима промяна в законодателството. Да, трябва, при това незабавно и в кратки срокове.
За пръв път след три години договаряхме цени и обеми, като няма нито едно възражение. Не ни допуснахте до методиката на финансиране, а ние искахме поне да бъде съгласувана с нас. Вероятно ако бяхме работили заедно с НЗОК, нямаше да се налага днешната среща. Със сигурност нямаше да приемем например реферирането на 3 месеца. Съвсем естествено е бюджетите да се изработват на годишна база, а не на избрано тримесечие.
По време на дебата бе дадена думата и на директори на РЗОК, които също изразиха притеснения за бюджетите си. Така например Росен Петков от РЗОК в София-област обясни, че намалението с над 500 хил. лева на средствата не е предложено от него. Директорът на плевенската РЗОК Мартин Митев пък заяви, че бюджетът му е намален с 3,5 млн. лв., от които 2 млн. са за сметка на университетската болница. Той допълни още, че парите за диализа и онкология също са наполовина на необходимите.
В края на изслушването народните представители гласуваха решение, с което бе възложено на ръководството и на Надзорния съвет на НЗОК да представят анализ за разпределените и изплатените средства на болничните лечебни заведения за първото тримесечие на тази година. В същото време от осигурителната институция трябва да предложат мерки за оптимизиране на методиката за разпределение на средствата. Срокът за изпълнение на тези задачи е 1 април т.г.
