В България има 2000 подготвени парамедици, които веднага могат да започнат работа в спешната помощ. Щатни бройки обаче се оказва, че не съ-
ществуват, въпреки отчайващата липса на кадри. Назначени са едва 150 души, и то предимно в три области в страната. В останалите райони парамедици не се наемат, или се наемат на други длъжности, като са третирани като санитари, шофьори и носачи.
Основната тяхна квалификация – оказване на спешна помощ, реанимация, стабилизиране на пациента и бърз транспорт до лечебно заведение, не се използва. Същевременно сертификатът им се признава в целия Европейски съюз и те постоянно са атакувани от предложения за работа в Англия и Германия. Държави, в които парамедиците са внедрени в системата на спешната помощ, показват намаляване на смъртността при инциденти със 70%. А у нас хората чакат линейки с часове, защото екипите са малко и със застаряващ персонал.
Тревожните данни и констатации бяха огласени на първото Общо събрание на новоучредения Съюз на парамедиците в България, който обединява всички практикуващи парамедици. Целта е да решава проблеми на съсловието, да популяризира професията и да помогне за справяне с дефицита на медицински кадри у нас.
- Към специалността има огромен интерес. Всеки ден ми се обаждат хора, които желаят да учат за парамедици. Но голямата спирачка е реализацията, сподели Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България.
Според действащата нормативна уредба парамедикът не се води медицински специалист, макар че има медицинско образование. Същевременно той работи в линейки и спешни отделения, понякога и сам. Парамедикът не е наясно докъде се простират правомощията му, което го прави уязвим, за-
щото носи и юридическа отговорност. Подготовката на парамедика е различна в различните медицински училища – някъде подготвят за най-високата, четвърта степен, а другаде – само до трета степен. Парамедик с четвърта степен може да работи самостоятелно, а този с трета – само в екип. Парамедикът учи минимум три години, като подготовката му включва освен анатомия и физиология, много практически часове за оказване на първа помощ при различни спешни състояния, включително и реанимационни действия като интубация, включване на венозен път, поставяне на медикаменти.
- Ние сме първите, които пристигаме при пациента, обучени сме за правилно справяне със спешността, независимо какъв е пациентът. Парамедиците са млади и физически добре подготвени хора. Държавата ни разполага с истинско съкровище в тяхно лице и трябва да го използва, посочи Георги Борисов, регионален представител на Съюза на парамедиците в столицата. Самият той работи в ЦСМП в София – един от първите центрове в страната, който е започнал да назначава парамедици и да ги използва по предназначение. Във Варна например, голям и курортен регион, в спешна помощ няма назначен нито един парамедик.
Обучението на парамедиците в България се извършва по стандартите, по които подготвят парамедиците в Англия и Германия. Хорариумите са близки, практическите часове – също. Изучава се и педиатрична спешна помощ, като вече има търсене на парамедици в детски градини и училища.
- Това, за което настояваме, е внедряване на парамедика в системата на спешната помощ. За това е необходима промяна в различни нормативни актове. Подготвили сме предложения, които са внесени в съответните институции – МОН, МЗ, но липсва приемственост между експертите, които работят по темата. Затова настояваме на-
ши експерти да участват в работните групи, допълва Ива Пехливанска. – Ние проучваме съвременната европейска практика. Хората не могат да повярват, че е възможно да се допусне в някоя европейска държава парамедикът да работи в такъв хаос. Ние нямаме нищо – нито правила за работа, нито длъжностна характеристика. Стига се до парадокси в един град парамедикът да бъде използван само като носач, а другаде да работи в реанимация.
От съюза посочват като добър пример областите София, Пловдив, Бургас – в центровете за спешна медицинска помощ и филиалите работят парамедици. Голяма подкрепа на професията оказва Медицинският факултет към университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, който също обучава парамедици, а първият випуск е подпомогнат със стипендии и от Община Бургас. Съюзът е създаден по инициатива на декана на Медицинския факултет – проф. Христо Бозов, автор на най-новото ръководство по спешна медицинска помощ, което вече е настолна книга на парамедиците.
Сертифицираните парамедици настояват всички медицински училища у нас да подготвят за най-високата, четвърта степен професионална квалификация, за да бъдат уеднаквени образователните изисквания така, че парамедикът да бъде признат за медицински специалист, да има ясна длъжностна характеристика и да се отпуснат щатни места в спешните центрове в цялата страна.
Първото Общо събрание на Съюза на парамедиците в България бе уважено от представители на местната власт, от ръководството на университета в Бургас, от съсловната организация на лекарските асистенти и фелдшерите, от членове на доброволни асоциации по планинско и пещерно спасяване. Пожарникари и полицаи също проявяват интерес към специалността, защото често се озовават на инциденти преди екипите на спешна помощ и желаят да имат адекватна подготовка, за да помагат на пострадалите.