Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Позиции без пресечна точка

Позиции без пресечна точка

Ситуацията в Девин нашумя поради твърдата гражданска позиция и неотклонните протести на хората да отстояват правото си на равнопоставен достъп до медицинска помощ и да запазят болницата, която обслужваше населението от три общини. Обществено достояние стана фактът, че за малко повече от година 14 пациенти от района са починали в линейки на път за лечебни заведения…

За да огласят тревогата си от задълбочаващия се проблем с общинското здравеопазване в родопския край, а и в цялата страна, представители на инициативния комитет „Здраве за общините Девин, Борино и Доспат”, на Сдружението на общинските болници, на Центъра за защита правата в здравеопазването и на местната власт от засегнатите райони, проведоха специална пресконференция в края на януари т.г.

- Проблемът не е локален, а е системен и се отнася за цялата страна. За периода 2010-2012 г. са преустановили дейността си 9 лечебни заведения за болнична помощ в градовете: Трън, Дряново, Кула, Полски Тръмбеш, Радомир, Бобовдол, Брезник, Царево“, заяви зам.-председателят на Сдружението на общинските болници д-р Атанас Атанасов.

- В редица все още функциониращи общински болници се редуцират и трансформират структури, които или работят неефективно, или също не оцеляват. Като алтернативна лечебна структура остава единствено спешната помощ. Филиалите на спешните центрове обаче разполагат по стандарт с един медицински екип на 35 000 души население. Този екип най-често се състои от фелдшер и шофьор. Дори да има лекар, той не може да бъде специалист по всичко, отбеляза д-р Атанасов и допълни:

- В разработена концепция за по-добро здравеопазване се казва, че трябва да се вземат мерки за намаляване на прекалено големия брой болници. Ако това е така, трябва да се анализира в кои региони болничните заведения са най-много. В четири големи града са концентрирани над 50% от лечебните заведения за болнична помощ у нас – общо за цялата страна те са 330. В София-град и в София-област са 102, докато в Шуменска област са 3, от които 2 – със затихващи функции.

От сдружението са категорични, че се води целенасочена политика за ликвидиране на общинското здравеопазване, без да е осигурен алтернативен равнопоставен достъп до навременна и качествена медицинска помощ. Д-р Атанасов подчерта, че спешно трябва да се преразгледат държавните стандарти за лечебните заведения, които сега поставят пред малките болници повишени изисквания, с което на практика ограничават дейността им…

- В Девин повече от 2 месеца след взетото решение за учредяване на дъщерно дружество под шапката на смолянската болница все още няма предприети юридически действия. Затова гражданите на града са в готовност да подновят протестните действия. Ако обаче занапред не се промени политиката, довела до фалита на общинската болница, това ще се случи и с новото дружество – твърди общинският съветник Диана Чаушева. Според нея забавянето на процедурите от страна на държавните институции е умишлено.

- Няма учредено дружество, на което да се прехвърли сградата, а от нас се искат документи, сякаш тази сграда ще се продава, а няма да се отдава под наем, отбеляза тя.

Колегата й Николай Мартинов напомни, че през последните няколко години 3 от общо 7 заведения за болнична помощ в региона вече са прекратили дейността си. Според него публична тайна е, че МБАЛ в Мадан и в Златоград са на път да споделят тяхната съдба.

Младен Исаев – зам.-председател на Общинския съвет и председател на Комисията по здравеопазване в община Девин отрече обвиненията, че общинският съвет бавел изпълнението на процедурните действия, поискани от управляващите. Според него „институциите само ни залъгват. И до ден-днешен нямат яснота по създаване на дъщерното дружество в Девин”.

От инициативния комитет „Здраве за общините Девин, Борино и Доспат” отхвърлят твърденията, че девинската болница е затворила врати заради липса на пациенти. Причините са дългове от 2 млн. лв. и запор на сметките, наложен от страна на кредитори. Отричат и твърдението, че въпреки липсата на болница за населението на трите общини е осигурена качествена здравна помощ. Медицинският център също „върви“ по пътя на болницата – лекарите не достигат, работното им време е до 14 часа…. В спешния център липсват кардиолози, педиатри, хирурзи, невролози. След затварянето на болницата общопрактикуващите лекари нямат достъп до специализирана диагностична апаратура, а лабораторните резултати закъсняват с дни. Пациентите са принудени да пътуват до Смолян за една рентгенова снимка… Председателят на инициативния комитет Валентина Павлова се оплака, че от година пише декларации и отворени писма, но отговор от управляващите няма…

Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването отбеляза, че основната причина за дълговете на общинските болници е „тяхната неравнопоставеност спрямо болниците с държавно участие“, както и че „в тях до момента не са финансирани дейностите по осигуряване на спешна помощ и интензивни грижи“. Според него всички болници трябва да бъдат поставени при равни условия, а потребителите са тези, които да решат дали „тяхната“ болница да съществува или не.

Позиция на МЗ

Министерство на здравеопазването многократно е настоявало пред общинските власти на Девин да предоставят необходимата документация за стартиране на процедурата по учредяване на дъщерно дружество за болнична помощ в Девин, се казва в прессъобщение на МЗ от 11 февруари т.г.

Ето и пълният текст:

„Във връзка с изразени становища относно недостатъчно активната позиция на МЗ за бързото разрешаване на въпроса за осигуряване на болнична помощ в Девин, както и за провежданата политика по отношение на общинското здравеопазване, МЗ информира за следното:

І. Министерството на здравеопазването е активно ангажирано за намиране на бързо решение на проблема с девинската болница. Фактите посочват, че нееднократно е търсено съдействието на общинското ръководство на града с цел възможно най-бързо създаване на правни условия за създаване на болнично заведение посредством учредяване в Девин на дъщерно дружество на МБАЛ в Смолян.

С писмо от 20.11.2012 г. министър Атанасова се обръща към кмета на града и общинското ръководство да представят необходимите документи за собственост, скици на имота, удостоверения от службата по вписвания.

С второ писмо от 6.12.2012 г. до председателя на Общинския съвет-Девин здравният министър го информира за получените становища от ръководствата от три лечебни заведения, които със свое решение по-рано общината е предпочела да разкрият филиали в Девин – УМБАЛ „Св.Георги“ в  –Пловдив, ВМА и Правителствена болница.

В друго писмо от 21.12.2012 г. до кмета на Девин здравният министър отново се обръща към общината да представи документи за собствеността върху сградата на лечебното заведение, за липса на тежести върху имота, данъчна оценка.

В поредно писмо от 30 януари 2013 г. до кмета на Девин и председателя на общинския съвет министър Атанасова обръща внимание за несъответствия и непълноти в предоставените от тях документи, поискани в предходната кореспонденция. Представените документи са копия, а не оригинални екземпляри на заверени копия, не е приложен документ за собственост върху сградата, върху която ще бъде учредено правото на ползване съгласно взетите решения от ОбС Девин. Обръща се внимание също, че не е представено удостоверение за липса на вписвания за тежести върху имота, не е представена изисканата скица за целия имот по кадастралната карта на гр. Девин-УПИ 1, кв. 68. Посочено е също така, че предвид учредяването на право на собственост върху имот не е представено доказателство за липса на непогасени държавни и общински вземания, не е посочена и информация за сключени договори за наем на помещения в сградата. В заключение в писмото се отправя молба в най-кратък срок тези липсващи документи да бъдат представени в МЗ.

Областният управител на Смолян е информиран през цялото време за кореспонденцията с община Девин. В писмо до областния управител от 4.02.2013 г. министър Атанасова го уведомява, че изискваните многократно необходими документи от Общинския съвет са в непълен обем и обхват, което е пречка за вземане на законосъобразни решения относно осигуряване на болнична помощ на населението на общините Девин, Доспат и Чепино.

ІІ. Министерство на здравеопазването провежда последователно политика за осигуряване достъп до болнична помощ на населението. В това отношение няма различия в зависимост от собствеността на лечебните заведения – държавни и общински, по отношение на заплащането на дейности, гарантирани от държавата.

С методиката за субсидиране на лечебни заведения МЗ определя критериите и реда за субсидиране както на държавни, така и на  общински лечебни заведения за болнична помощ за дейности,   финансирани от държавния бюджет.

За първи път през 2013 г. държавата е предвидила в методиката да заплаща субсидия на общинските болници, които нямат разкрити спешни отделения, но оказват консултативна помощ на филиалите за СМП при обслужване на спешни пациенти. По тази методика държавата продължава да заплаща на общинските болници дейността на спешните им отделения, ако те разполагат с такива.

През тази година за първи път с промени в Наредба 40 беше дадена възможността общопрактикуващи лекари да могат да сключват договори и с общинските болници при оказване на неотложна медицинска помощ на техни пациенти. Досега тези лекари можеха да сключват договори само с   лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. Това е допълнителен финансов ресурс за общинските болници и е в техен интерес както и в интерес на общопрактикуващите лекари и на пациентите.

По отношение на бъдещето на болницата в Девин МЗ отдавна предложи като единствен възможен вариант там да бъде разкрит филиал на областната многопрофилна болница в Смолян, отстояща на 40 километра.

Необходимо е да се посочи, че там където има добро желание и активност от страна на местната власт, са намерени подходящи форми за осигуряване на медицинска помощ. Така например с активното съдействие на местните власти в Оряхово /на 100 км от областния център Враца/ и в Котел /на 70 км от областния град Сливен/ са разкрити болнични филиали с изнесена дейност на областните болници. Друга възможност за общинските болници е преобразуването им  в медицински центрове с до 10 легла и 48-часов престой. Вече в пет общински центъра се реализират подобни проекти – болниците се преобразуват в медицински центрове, след като кандидатстваха и спечелиха проекти за 1млн. лв.

Необходимо е да се има предвид, че МЗ не разкрива и не закрива болници. Разкриването и закриването на общински болници става  единствено и само с решение на общинските ръководства. Болницата в Девин дори притежава разрешително за дейност и то не й е отнето, въпреки че сама е преустановила дейността си поради напускане на персонала. Това е причината лечебното заведение да не може да покрие медицинските стандарти, които гарантират качество на медицинската дейност. В същото време в сила са и изисквания за покриване на нива на компетентност на отделенията в болниците. Най-ниски са нивата за компетентност в общинските болници. Там трябва да има поне минимален брой специалисти и определена апаратура, за да може да се осигурява безопасност и качество на медицинската услуга. Всичко това е продиктувано от стремежа да не се поставя на риск здравето на пациента. В този смисъл нямат никакво основания исканията за още по-голямо снижение на изискванията към общинските болници“, се казва в заключение на прессъобщението на МЗ.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.