- В годините на развитие вие и вашите предшественици демонстрирате воля за създаване на съвременни условия за лечение, които да съответстват на световните стандарти за добра практика – с тези думи министърът на здравеопазването Десислава Атанасова се обърна към присъстващите на тържественото честване на 90-годишнината на Клиниката по неврология към УБ „Александровска“ и на 60-годишнината на Катедрата по неврология към МУ в София, проведено на 13 декември т. г. В знак на признание и на уважение към труда на невролозите тя връчи Почетния плакет на МЗ на ръководителя на катедрата проф. Лъчезар Трайков. От името на Комисията по здравеопазване приветствени думи отправи и д-р Даниела Дариткова, която увери, че народните представители изцяло подкрепят дейността на невролозите от най-голямата университетска база в България.
Признанието от политиците винаги е приятно. Но още по приятно е, когато то идва от колегите. С удоволствие бяха изслушани приветствени слова на ръководители на неврологичните катедри от други медицински университети в страната. И това не е случайно – защото именно Катедрата по неврология в столицата е дала път и посока на много големи личности, спомогнали за утвърждаване на специалността и за разпространението на огъня на познанието в цялата страна. За утвърдения с годините авторитет говори и фактът, че церемонията бе уважена от изтъкнати представители от други медицински дисциплини.
В изчерпателен и емоционален доклад проф. Лъчезар Трайков представи историята и днешния ден на Катедрата по неврология. В израз на дълбоко уважение той припомни за първите учители, за годините на утвърждаване и на развитие. Основите на неврологията в България са положени през далечната 1887 г., когато на територията на „Александровска“ болница е създадено самостоятелно нервно-психиатрично отделение с началник д-р Димитър Калевич. Още от първите години специалността е непосредствено свързана с хора, получили образование в някои от най-престижните университети в Европа – историята ще запомни имената на д-р Анастасия Головина, д-р Стефан Данаджиев и др.
Катедрата е създадена със Закона за учредяване на Медицинския факултет към СУ „Климент Охридски“ през 1917 г. като Катедра по нервни и душевни болести. Фактическият старт обаче започва 5 години по-късно с назначаването на двамата руски професори Алексей Янишевски – за директор на Клиниката по нервни болести и до днес смятан за родоначалник на българската неврология, и на Николай Попов – за началник на психиатричната клиника и ръководител на обединеното научно и учебно звено. До петдесетте години на миналия век ръководители последователно са доц. Никола Кръстников, доц. Никола Боев, доц. Ангел Пенчев, проф. Георги Узунов.
През 1923 г. започва и преподаването по неврология, като първоначално са били използвани двата учебника, написани от проф. Янишевски – „Симптоматология на нервната система“ и „Учебник по нервни болести“. По-късно в програмата са включени трудовете на доц. Боев – „Невропатология“, както и „Практическо ръководство по неврология“ от проф. Ганчо Савов и проф. Иван Темков (претърпяло шест издания). Справка от зимния семестър на 1949-1950 г. показва, че седмичното обучение на студентите е включвало: Клиника по нервни болести -2 часа, Обща психиатрия – 2 часа, Обща и специална неврология – 2 часа. Провеждани са били също така и свободни курсове по един час седмично – Симптоми и синдроми на неврологичните болести; Електродиагностика на неврологичните заболявания; Тумори и травми на нервната система; Социална психиатрия. Проф. Трайкова направи сравнение с огромния обем от теми, включени в хорариума по неврология днес.
През 1952 г. Катедрата по неврология се обособява като самостоятелна и е ръководена от проф. Узунов, впоследствие академик. Четири години по-късно за временно за завеждащ на научното звено е избран редовният доцент Сашо Божинов, който през 1960 г. става професор и ръководи катедрата до 1972 г. Името на проф. Божинов ще остане записано със златни букви в историята на българската неврология. Доайен в дисциплината, декан на Медицинския факултет, зам.-ректор на Медицинска академия. Автор е на учебник по неврология, който претърпява четири издания, както и на над 230 научни труда и 20 монографии. През годините за утвърждаването и развитието допринасят още проф. Георги Настев, проф. Иван Георгиев, проф. Борислав Йорданов, проф. Харалан Хараланов, проф. Димитър Хаджиев, проф. Людмил Мавлов, проф. Пенко Шотеков.
Не на последно място бе подчертан фактът, че именно с активното участие на учени от катедрата у нас са били създадени и други големи национални институции – Групата за изучаване на мозъка (по-късно Института по за изследване на мозъка към БАН), както и първата у нас Лаборатория по невропсихология.
В наши дни катедрата е ситуирана в базите на университетските болници „Александровска“, „Царица Йоанна – ИСУЛ“, „Св. Наум“. Осигурено е високо качество на преподаване, внедряване на модерните постижения в изследователската и лечебната дейност, а учебната програма е синхронизирана с модерните европейски и световни тенденции в областта на неврологичното познание. Висококвалифицирани преподаватели предават своите знание и опит на студенти по медицина – на български и на английски език, по дентална медицина, по фармация, на желаещи да практикуват като медицински рехабилитатори и като ерготерапевти. Успоредно с това е „покрит“ целият спектър от високоспециализирани дейности, а всяка година се организират не по-малко от двадесет тематични курса. Четири години продължава обучението на специализиращите лекари, като само през 2011 г. специализантите са били 34, от които 21 докторанти.
Ярко свидетелство за огромния научен потенциал и за непрекъснатия стремеж към усъвършенстване са издадените учебници, както и многобройните публикации в най-реномираните световни научни издания – само през последните пет години те са над 700, а цитиранията над 4000. Затова не е случаен фактът, че почти не минава година, в която невролог да не бъде отличен с някоя от големите награди Медицинския университет в София – за клинична медицина, за млад учен, „Панацея“ – златна, „Signum laudis“. Успоредно с научната дейност представители на катедрата са ангажирани като национални и републикански консултанти по неврология, както и като експерти в различните институции, отговорни за формиране на здравната политика на страната.
Богатата история, силата на традициите и починът на учителите могат да бъдат забелязани и днес в приемствеността между поколенията.
- За щастие рано осъзнахме, че да инвестираме в докторанти, означава да инвестираме в бъдещето на нашата катедра, подчерта проф. Трайков. Той изтъкна, че младите специалисти са участвали в по-голяма част от публикациите с импакт фактор. В заключение проф. Трайков изрази пожелание и обещание Катедрата по неврология да продължава да бъде основен източник на млади и добре подготвени кадри.
Огромен е приносът към развитието лечебно диагностичната дейност и на Клиниката по неврология в УБ „Александровска”, бе посочено в доклада на началника проф. Ивайло Търнев. През последните години специалистите са участвали в 90 изследователски проекти, а научните публикациите са 500 и всички те са поместени в световни издания с най-висок импакт фактор.
- Осъществяваме по-голям обем научна дейност от някои институти към БАН, коментира проф. Търнев. Той представи основни исторически моменти в развитието на клиниката от създаването й през 1922 г. до наши дни. И в своя доклад той не пропуснат да изрази заслуженото признание на някои от най-бележитите специалисти, работили и ръководили звеното. Представена бе информация за техния принос при въвеждането на нови за страната методи и в терапията, и в диагностикат.
В наши дни в клиниката в Александровска болница се осъществяват диагностика, консултации и амбулаторно проследяване на пациенти, спешни хоспитализации, профилактика. Структурирана е в три отделения, като към нея функционират различни диагностични кабинети и лаборатории. Дейността обхваща всички модерни направления от областта на неврологията – дементология и ранни когнитивни нарушения при пациенти със социалнозначими заболявания като хипертония и диабет, мозъчно-съдова болест, епилепсия, неврогенетика и епидемиология на най-разпространените неврологични заболявания, редки заболявания в неврологията, невроофталмология, невроофталмогенетика и др.
Данните сочат, че през консултативния кабинет по невропсихология и дементология годишно преминават между 2500 и 3000 болни. Лабораторията по ликворология и невробиохимия е водеща за страната – налице са възможности за изолиране на ДНК, а от скоро и за подготовка на хистологични препарати. През последните години към звеното е изграден център за лечение на редки болести.
И за да бъде подчертана на приемствеността, в заключение проф. Търнев запозна аудиторията с младите надежди на клиниката – асистенти, докторанти, специализанти, които днес активно търсят тайните в неврогенетиката. Това са лекарите, които ще съхранят постигнатото, ще гарантират бъдещето, ще продължат да утвърждават авторитета на българската неврология.