Хората с различна форма на заболяването в България са около 70 хил., а годишно новооткритите случаи са 400 на 1 млн. души население. Данните бяха оповестени на специална пресконференция по повод на Европейския ден за борба с епилепсията, отбелязан на 11 февруари т. г.
По време на събитието водещи специалисти и представители на пациентски организации коментираха необходимостта от качествени грижи за болните и акцентираха върху различни терапевтични възможности.
Статистиката сочи, че в страната между 20 и 25% от болните – около 14 хил. души, не се повлияват от лекарствена терапия. Според определението на Международната лига за борба с епилепсията медикаментозната резистентност е неуспешен опит да бъде постигната пълна свобода от пристъпи в продължение на 12 месеца въпреки лечението с два правилно подбрани и приложени антиепилептични медикамента. Българският национален консенсус за диагностика и лечение на заболяването от 2011 г. също приема тази дефиниция.
- В такива случаи именно хирургичното лечение се явява възможен и успешно прилаган и у нас метод, обясни д-р Красимир Минкин – ръководител на Центъра за хирургия на епилепсията в УБ „Св. Иван Рилски“ в София. Специалистът припомни, че първите стъпки в това направление на медицината са направени от екипа на проф. Любомир Карагьозов още през 70-те години на миналия век. Впоследствие дейността е преустановена, за да започне да се развива отново през 2006 година. Голяма доза надежда вдъхват получените до момента резултати, които са съпоставими с европейските. Данните сочат, че през последните шест години в центъра са изследвани около 300 пациенти, от които 105 са били подходящи за хирургична намеса. След интервенцията при 72% от оперираните е постигнат пълен контрол над пристъпите, а при 18% – значително намаление на тяхната честота.
За да се пристъпи към оперативна интервенция обаче, необходимо е пациентите с фармакорезистентна епилепсия да преминат редица допълнителни изследвания, които да помогнат да бъде намерено огнището на болестта – ядреномагнитен резонанс, продължително видео-ЕЕГ мониториране с многоканален видео-ЕЕГ апарат, ПЕТ скенер, СПЕКТ, невропсихологични и функционални изследвания на мозъка, генетични изследвания.
- Разполагаме с пълния набор от апаратура, с опитни специалисти, можем да разчитаме на колеги консултанти от други лечебни заведения, подчерта д-р Минкин. Той представи и най-новата технологична придобивка в центъра – 128-канален видео-ЕЕГ апарат, позволяващ осъществяване на продължително видео-ЕЕГ мониториране при пациенти с имплантирани интрацеребрални електроди, както и на интраоперативна електрокортикография. Апаратът е бил закупен със съдействието на МЗ, стана ясно от изказването на специалиста.
- Съществуват различни форми на епилепсията и различни подтипове, което означава, че точната диагноза трябва да бъде поставена от компетентен невролог епилептолог в специализирана клиника, обясни доц. Петя Димова от УБ „Св. Наум“. Тя допълни, че е необходимо създаването на регистър на пациентите с епилепсия, в който да бъде съсредоточена пълна информация за вида и хода на заболяването при всеки отделен случай.
Финансовите измерения обаче за пореден път се оказват трудно за преодоляване препятствие пред родните лекари, стана ясно още на пресконференцията. Изчисленията показват, че за спокойното осъществяване на дейността в центъра са нужни около 500 хил. лв. годишно. Тези средства биха били достатъчни за извършване на предхирургична подготовка при 100 пациенти и хирургично лечение на 30 от тях. Посочено бе още, че за продължително видео-ЕЕГ мониториране в момента НЗОК заплаща 280 лв., докато реалната стойност на изследването надхвърля 1000 лева. Експерти и пациенти настояват също така да бъде решен въпросът с финансирането на образни изследвания като ПЕТ-скенер и СПЕКТ. Както е известно, в момента МЗ „покрива“ тази дейност, но само за онкологично болни. Като сериозен проблем се очертава и заплащането на скъпите консумативи, които не се реимбурсират. Така например при интракраниално изследване цената на електродите е 12 хил. лв. за един болен. „Фондът за лечение на деца“ осигурява тези средства за малките пациенти, но възрастните сами трябва да търсят начин да осигурят сумата – основно чрез дарения.
- Епилепсията е болест като всяка друга, трябва да я приемем и да дадем възможност на засегнатите хора да се развиват нормално, коментира Веска Събева - председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. Тя изтъкна необходимостта от създаването на национална програма, както и от въвеждане на други съвременни методи за лечение на заболяването.
