Вие сте в: Начало // Всички публикации // Медицинският туризъм

Медицинският туризъм

Търсене на “бялата лястовица”, на надежда и изцеление от страдащите и болните е имало още в най-дълбока древност. На тази исконна човешка потребност са се посвещавали и религиите. При съвременните комуникации и в условията на растящата глобализация медицинският туризъм в много страни стана значим сектор на икономиката. Световният оборот в тази сфера вече надхвърля 100 млрд. долара. Защо тогава в страна с дадености, ресурси и традиции като България, “уникална в многообразието си” (както бе означена на изложбения щанд в Лондон), със заработено място на туристическата карта, медицинският туризъм е познат предимно като моден аксесоар, слабо практикуван и стопански незабележим?

Местата, които интернет визира като роден медицински туризъм, са несъмнено по-малко от наличните. Споменават се плахо: швейцарска дентална фирма с български персонал край морето, японската болница в София (привлякла 10 000 чужденци), шепа здравници, предлагащи балнеология и спа процедури, стоматолози в гр. Сандански, които лекуват гърци. Наблюдаваната предпазливост е оправдана по нашите ширини. Медицинският туризъм е бизнес. Практикуващите го печелят пари, престиж и самочувствие. Ние имаме чудесни лекари и дори здравни мениджъри, които могат да го вършат. Той обаче не се харесва на другите, които не го могат, да не говорим за свърхподозрителните в подобни случаи служби. А и законът (финансиране от един източник, защото улеснявал контрола) не разрешава такава инициатива, дори и на най-читавата държавна болница или на приличен санаториум. Но лобистки дейността бе позволена на частни осигурители и без необходимия ресурс.

За всички е ясно, че медицинският туризъм у нас е немислим без държавна подкрепа: създаване на среда (инфраструктура) и на условия за функциониране, вкл. за ефикасно публично-частно партньорство. В противен случай ще наблюдаваме единствено от галерията формиращия се глобален туристически пазар на медицински услуги с неговите мениджмънт, акредитиращи органи, специализирани агенции и туроператори.

Каква може да бъде ролята на държавата, за да стъпи на крака медицинският туризъм, показва Полша. Сегашният му обем там възлиза на 800 млн. злоти. Пресметнали са, че в тази област могат да станат европейски лидер. Проучили са бариерите: конкурентите (главно Словакия и Унгария), необходимостта от качествени посредници и от масирана промоция на чуждите пазари. През март т.г. Министерството на икономиката на Полша договори Програма за промоции в скандинавските страни, Германия, Русия, Великобритания и САЩ. Разработва я консорциум, в който влизат Полската агенция за информация и чужди инвестиции (PAIiIZ) и Европейският център по предприемачество (EuCP). Здравните заведения, включили се в програмата, получават право на участие в редовно провежданите международни конференции и семинари, изложби и мисии, както и на 75% дофинансиранe за експониране на свои оферти в чужбина.

Печеливша стопанска и външна политика

Медицинският туризъм разчита на даденостите на страната и нейния туристически потенциал, а развитието му се определя от икономически фактори. Значението им е фундаментално. Но доколко може да бъде привлекателен и стопански успешен, зависи в значителна степен от равнището на медицината в дадена страна.

Кaк изглеждат на практика тези тривиални изводи показва Турция. През последното десетилетие тя се нареди сред първите 10 страни в света по медицински туризъм, редом със САЩ и Бразилия. Дълго време турците предпочитаха да се лекуват в САЩ, сега движението е обърнато. В областта на трансплантациите Турция не отстъпва на Западна Европа и Израел. Истанбул се превърна в световен център по пластична хирургия и лазерна микрохирургия на окото. Турция разполага с 43 здравни заведения, акредитирани за медицински туризъм от Joint Commission International (JCI), които си партнират с прочути американски клиники (подобна акредитация в Германия имат 5 заведения, а в Израел само 3). Повечето от тях се намират в най-популярния курортен регион на страната – Анталия, където са разположени и най-добрите в Европа онкологични центрове. Така са оценявани и тамошните клиники за репродуктивна медицина (акредитирани с 99 точки от възможни 100). Там се намира и центърът на най-крупната в света мрежа от офталмологични клиники, 16 от които се местят по цяла Европа, а най-добрата – в Анталия. В Турция  реализират оздравително-туристическата програма “Почивка с полза за очите”, която среща огромен интерес от страна на чуждите туристи. Не можем да си спестим питането: какво прави толкова привлекателен турския медицински туризъм? Отговорът е прост: доброто качество и значително по-ниската стойност на лечение, заедно с липсата на многомесечно чакане в собствената страна. Затова е така предпочитан от пациенти от Западна Европа, Русия, Полша, Туркменистан и много арабски страни. През 2011 г. са имали 139 000 медицински туристи, 94% от тях са лекувани в частни болници, а 6% – в държавни. А през 2012 г. очакват прираст от 14%.

Медицинският туризъм е и външна политика. Обучението на медици – чужденци у нас, е точно търсеното признание за качество на добра цена. A cъщо – на реномето на медицинската ни школа, създадена от поколения истински строители на България. Финансовият ефект от начинанието е видим, но дълготрайната полза от него не се измерва, нито се купува с пари

И още – изпращане на медицински екипи в други страни. Дълги години в частната болница CORVITA в Познан (Полша) се редуваха руски офталмолози, лекуващи по метода на академик С. Н. Фьодоров. При огромен интерес на пациентите и с полза за двете страни. Подобна благородна мисия могат да изпълняват и наши армейски медицински екипи в размирни и бедстващи страни. Техният принос ще бъде по-значим от този на нарочваните сега рейнджъри, независимо от приписваните им намерения. Това е по-достойната за войската ни роля, която ще печели приятели, а не врагове. Готовността за такава роля изисква създаване на нужната и за друга цел активна среда, от която да се рекрутират такива екипи: а) в отдалечени и слабо населени места на страната; б) в спешната помощ, която бързо ще се оправи, ако се военизира.

Потребителите

Типични потребители няма. Различни са по възраст, пол, социален и икономически статус. Нееднакви са и мотивите, които ги превръщат в медицински туристи. Естествено преобладават прагматиците, които оценяват ползата, когато тя се получава на приемлива цена. Типологизират ги в различни условни групи.

Дори в най-богатите страни не всички могат да си позволят застраховка, покриваща всякакво лечение. Тогава те (предимно американци, харчещи за целта в Мексико, Аржентина, Коста Рика, Индия и Тайван и др. по 6 млрд. долара годишно) търсят услуга, която им е по джоба, но е с качеството в тяхната страна. Оказа се, че и богати държави като Канада и Великобритания с по-социалноориентирани системи, принуждават гражданите си, изморени от дълго чакане в листи, също да търсят помощ навън.

Масов е потокът от пациенти от по-бедни страни с по-слабо развито здравеопазване. Те отиват в напреднала и/или прочута с дадено лечение страна в очакване да получат правилната диагноза и шанс за излекуване. Най-търсените области, вкл. и от българи, са онкологията, кардиохирургията, неврохирургията, ортопедията, офталмологията, а предпочитани са Германия, Израел, Франция, Швейцария, Австрия, Испания.

Най-големият поток клиенти на медицинския туризъм разчитат на съчетаване на приятното с полезното: укрепване на здравето и силите по време на почивката, имат интерес към двигателна активност и спа процедури, също балнеология, но допускат още стоматологично лечение, козметични корекции и т. н.

Срещат се и специфични за дадена страна групи. В Полша например по отколешна традиция немалка част от временно работещите и емигриралите в други страни поляци пристигат през своята отпуска “у дома” и използват времето си за по-евтино лечение. Официалната статистика за медицинските туристи ги пропуска, но експертите смятат, че те са не по-малко от 80-100 хиляди души. Подобна на тяхната практика, макар и в по-ограничени размери, се развива и у нас. Ако темата бъде разширена, може да се твърди, че всеки пациент се превръща в медицински турист в страната си, когато търси изцеление извън своя дом. Липсата на местни лечители и закриването на болници в малките селища у нас явно активират подобен туризъм. Има само една пречка. Тaкива пътувания не са по силите и възможностите на възрастни, самотни, болни и кахърни хора, едва свързващи или несвързващи двата края.

Пътуването на българи за лечение в чужбина не може да бъде прищявка. И сега е, и занапред ще бъде свързано с немалко разходи. Влизането в сила от 2013 г. на европейска директива, която улеснява достъпa до планово лечение в болници от ЕС и без предварително разрешение на НЗОК, незначително ще промени ситуацията. Защото здравната каса ще заплаща до установената у нас цена на лечението, а остатъкът ще бъде за сметка на пациента. А когато НЗОК не осигурява определен вид лечение, пациентът ще заплаща цялата му стойност.

Кой кой е в медицинския туризъм?

Страната ни е не само призната туристическа дестинация, но присъства и на картата на медицинския туризъм. Авторитетно издание я споменава наред с Тайланд, Индия, Полша и Унгария, в които медицинските услуги били евтини и с добър стандарт.

Медицинският туризъм е привлекателен и печеливш бизнес в широкия стопански смисъл на понятието. Доказват го насочваните огромни инвестиции (главно от правителствата – Южна Корея и Турция са пример) и ускореното им възвръщане. Оказва се и фактор не само за прогресa в медицината, но и за усъвършенстване обслужването на пациентите.

Затова всяка страна прави усилия да ползва медицински туризъм и да го развива според възможностите си. Най-богатите получават дивиденти от достигнатия от тях висок стандарт на живот и развита медицина. Сред тях безспорно са САЩ, богатите страни от Западна и Централна Европа. Сравнително по-малките сред тях специализират: Сингапур – сърдечно-съдови заболявания при жените, диетология; Израел – присаждане на костен мозък, трансплантации на органи; наследниците на древните източни цивилизации Япония, Китай, Индия (всяка има по стотици хиляди туристи) акцентират върху своята неповторимост и на изпитаните през вековете традиционни методи за възстановяване и лечение (иглотерапия, диагностика по пулса, лечебен масаж, медитация), без да пренебрегват съвременните медицински технологии в кардиологията, травматологията, неврологията, стоматологията и т.н. Дори по-бедни страни като Гватемала, Коста Рика и Мексико, предлагащи есклузивни условия за отдих, уникален климат и природни забележителности, си добавят привлекателност и полза. В Куба например – с онкология, офталмология, пластична хирургия. Неспоменатите до тук пък наблягат на съвременната медицина в отделни сфери: ЮАР, Литва, Словакия, Унгария и Филипините – стоматология; Чехия – офталмология; Бразилия – кардиология, стоматология, пластична хирургия; Полша – стоматология, травматология; Тайланд – кардиохирургия, мануална терапия; Южна Корея – онкология, пластична хирургия, трансплантации; Гърция – следоперационна рехабилитация на пациенти с неврологични заболявания и ортопедични травми.

Анализът показа, че България остава на рубежа “spa & wellness”. На Световното туристическо изложение в началото на ноември т.г. в Лондон, го обяви официално. Безспорно имаме шанс да заемем нови позиции, за които стана дума.

Ст. н. с. II ст. д-р Димитър ШИШКОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.