Вие сте в: Начало // Всички публикации, Личности // Ярка личност в летописа на българската медицина

Ярка личност в летописа на българската медицина

На 2 декември 2011 г. се навършват 100 години от рождението на лечителя, хирурга, преподавателя, учения и създателя на офталмологичната мрежа – проф. Иван Василев, който заема заслужено място сред най-големите имена в българската медицина и в балканската офталмология.

Професор Иван Василев (1911-1988) е роден в с. Трудовец и е четвърто дете в бедно селско семейство. Когато е бил на шест месеца, баща му, Васил Иванов, заминава на фронта и бива убит при Чаталджа. Майка му остава вдовица на 24 години с четири невръстни деца. Въпреки трудностите и несгодите той завършва гимназия в Ботевград като първенец на випуска и постъпва в Медицинския факултет на Софийския университет. Още като студент Иван Василев проявява интерес към очните болести и през последните три години работи в Очна клиника при акад. Константин Пашев. При завършването си през 1936 г. изготвя докторска теза на тема „Ювенилна глаукома“. Две години работи като участъков лекар в с. Дебър, Първомайско, и в с. Правец, и една година – като градски лекар в Ботевград.

През 1939 г. Иван Василев е приет за доброволен асистент на акад. Пашев и през 1940 г. е избран за редовен асистент в Очната клиника. Следват години на упорит труд и професионален напредък. През 1945 г. е избран за старши асистент, през 1946-1947 г. специализира в Университетската болница в Париж при проф. Велтер и проф. Офре. Избран е за доцент през 1954 г. и му е възложено да създаде Катедра по очни болести при тогавашния ИСУЛ. През 1959 г. е избран за редовен професор и от 1972 г. ръководи обединената Катедра по очни болести при Медицинската академия. Секретар на Лекарския съюз.

В създадената от проф. Ив. Василев катедра по очни болести – ИСУЛ, основната учебна дейност е специализация по очни болести и усъвършенстване на лекарите офталмолози. Иван Василев обучава очни лекари от цялата страна и чужбина, организира курсове и конференции, под негово ръководство броят на очните лекари у нас нараства многократно. Катедрата в ИСУЛ се утвърждава като водещ център за специализирана диагностика и хирургия в офталмологията.

Проф. Василев е любим преподавател на няколко поколения очни лекари, тъй като обучаваше с желание и ентусиазъм. Той подготвяше и възпитаваше учениците си с отговорност и взискателност. Провел е над 40 курса за специализация и 60 курса за усъвършенстване, 28 тематични конференции в различни райони на страната. Под негово ръководство са написани много научни трудове, ръководител е на редица български и чуждестранни докторати. На него се пада основният дял в създаването на офталмологичната школа и на мрежата от специалисти по очни болести у нас.

Освен виден представител на българската клинична медицина Иван Василев е забележителен организатор на научния живот у нас. Той е дългогодишен председател на Софийското офталмологично дружество, а от 1956 г. – на Републиканското офталмологично дружество. Иван Василев е член на редакционната колегия на списание „Хирургия”, а през 1964 г. основава и е главен редактор на списание „Офталмология”. Ученик и последовател на академик Пашев. Опознал офталмологичните школи в различни страни (Франция. Швейцария. Италия. Русия, Чехословакия), Иван Василев е много продуктивен учен с широки научни постижения, автор на учебници, монографии и над 250 научни публикации. Проф. Василев пише извънредно увлекателно и ясно, независимо от високата си научна компетентност. Като изтъкнат клиницист той внедрява за първи път у нас редица диагностични и лечебни методи. Експериментално разработва и през 1956 г. извършва първата успешна трансплантация на роговица у нас. Проф. Василев събра около себе си и обучи талантливи и амбициозни сътрудници, с помощта на които създаде нови диагностични, производствени и лечебни звена (Детска очна клиника, Глаукомна клиника, Лаборатория по физиология и електрофизиология, Патохистологична лаборатория, Сектор по патология на окото и експериментална офталмология).

Проф. Василев бе широко известен в чужбина, поканен лектор и докладчик в много страни на международни конгреси и конференции. Активно работи като председател на Секцията по офталмология към Балканския медицински съюз. Той е почетен член на редица офталмологични научни дружества в чужбина, награждаван с най-високи държавни отличия.

Като верен последовател на академик Пашев, той осъзнаваше огромното значение на превантивната офталмология и полагаше непрекъснати усилия за изграждане на активно лекарско поведение за ранна диагноза и навременно лечение – за спасяване на зрението на застрашените от слепота, както и за облекчаване страданията и разрешаване проблемите на инвалидите по зрение.

Проф. Василев имаше невероятно весел характер и умееше да създава чувство на празник около себе си, да заразява с жизнерадост и трудолюбие. Той бе щастлив човек: съчетаваше в едно призвание, наука, опит, изкуство и човечност. Името му ще остане завинаги не само в летописа на българската и световната офталмология, но и в летописа на изминалия XX век. Защото той бе не само изключителен лекар, организатор и реформатор в офталмологията, но и светла личност – човек с голямо и отзивчиво сърце, който водеше неуморна битка за повече зрение и светлина за хората.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.