Това дълго пътуване през времето и пространството ни връща в началото на XX век, когато в смутните постреволюционни събития в Русия един лекар интелектуалец е провокиран да напусне великия Санкт Петербург, да се раздели завинаги с красивата древна столица, кацнала на двата бряга на Нева. Да остави след себе си богатите пластове духовно и културно наследство, вековните традиции на руския народ и да се установи на хиляди кило-
метри на юг, в далечната и непозната България, в малко родопско градче, в тънещата в мизерия и невежество Мастанлийска околия.
Този руски лекар на средна възраст е д-р Сергей Алексиев Ростовцев. Това дълго трансгранично пътуване е не само предизвикателство на съдбата, не само смелост и себеотрицание, а преди всичко вярност към великия дълг на лекаря, който винаги трябва да бъде там, където е потребен. Изборът му е проява на истинско мъжество. Несгодите на пътуването понася не само той, но и семейството му, което го следва неотклонно и приема неговата мисия за шанс, подарен от съдбата.
Д-р Сергей Ростовцев е убеден, че смисълът на неговото смело решение е така желаното от лекаря удовлетворение за хилядите излекувани хора – това ще бъде източникът на вдъхновение и утеха в дългите дни и нощи, когато е далеч от род и Родина.
Като лекар той знае, че само когато си се посветил на професията, даряваща сили и здраве на беззащитните, бедните, болните, децата, само тогава животът ти има смисъл…
Пристига в Мастанлийска околия през април 1926 г. с лично връчена заповед от д-р Иван Кесяков, главен директор на Дирекция „Народно здраве“. Възложено му е да бъде началник на противосифилистичен отряд. Поставена му е специална задача: „проучване, лечение и ограничаване на болестта сифилис между местното население“. Преди да дойде в този регион, той изпълнява същата задача в Плевенска, Врачанска и Шуменска околия в продължение на повече от две години.
Приема това погранично новоназначение като мисия на своя живот. Още с пристигането е смаян не само от красивия планински пейзаж, но и от пословичната бедност и нищета, от битовия консерватизъм и религиозния фанатизъм на смиреното и трудолюбиво родопско население.
Докторът разбира, че няма да е лесно, но никога не се разколебава, никога не си помисля да роптае срещу несгодите, срещу лавинообразно поднасящите му се трудности. Напротив! Решен е твърдо, че ще се пребори, ще помогне, ще дари тези невежи хора с внимание, загриженост и знания как по-добре да се справят сами със здравните предизвикателства. И така ще успее, така спасението ще бъде взаимно.
Така и започва. С усмивка, даряваща радост, със сърце, даряващо любов, с очи, даряващи надежда, и с двете си ръце, правещи добрини!
Работата върви изключително трудно, но д-р Ростовцев постига значими резултати. От 1926 г. до 1928 г. той вече е прегледал 32 000 души, от които с активна форма на сифилис са 653 души от около 1000 преболедували.
На него се разчита не само като на основна фигура за борбата със сифилиса, а и като лекар на обща практика, отговарящ сам за всичко – от санитарно-хигиенното състояние на домовете в селата и махалите, до лечението на болните, воденето на ражданията, изготвянето на съдебно-медицински експертизи. Организира дори ученическа трапезария. Грижи се за семействата на болните без медицинска сестра, без санитар. Той е най-търсеният и добър съветник по всякакви житейски въпроси. Още повече, че за кратко време след пристигането си усвоява добре български и турски език.
Хората му се доверяват и са много признателни за проявеното внимание, уважение и загриженост. Наричат го свойски „рус доктор“ и го приемат навсякъде без резерви и задръжки, като един от тях. И той отговаря с още по-голяма отдаденост в благородната си мисия. Заедно с Мара Михайлова – краевед, военен кореспондент и изследовател, добре позната личност в Източните Родопи, д-р Ростовцев основава в Мастанли клон на Съюза за защита на децата в България и първото местно дружество на БЧК. Организира доброволческа акция за издръжката на трийсет югославски деца, останали без родители по време на хитлеристката окупация, за което БЧК дарява съвсем немалката сума от 13 000 тогавашни лева.
Толкова значими дела в този изключително труден регион. Да пробудиш населението за нов живот, да бъдеш с него в тъжни и радостни дни – не е ли това равностойно на подвиг? Да, това е героичен подвиг в мирни дни! Колко хора са достойни за такъв успех? Колко са самоотвержените професионалисти, дръзнали да издигнат волята на хората за живот в добро здраве в първостепенна цел? Колко са способните да поемат риск, загърбвайки удобството и уюта на цивилизования свят и пое-
майки трънливия път към потъналия в невежество Балкански югоизток?
Достойният е д-р Сергей Ростовцев – Лекарят и Човекът, „верен на своя служебен и човешки дълг“, каквато е и голямата му мечта…
Целият му житейски път е осъзнаване, че „дългът е обич към онова, което сам си заповядаш“ (Гьоте).
А според Томас Джеферсън „винаги, когато се стремите да изпълните дълга си, човечеството ще ви оправдае…като достоен“.
Д-р Сергей Алексиев Ростовцев заслужава това признание!

Проф. д-р Тодор Черкезов, дм