Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Най-важно е здравето, общественото здраве

Най-важно е здравето, общественото здраве

За това у нас почти не се говори. Прави се малко, повече се разваля. В резултат – отстъпление дори от завоювани в миналото позиции, страшна болнавост и загиване на народа ни.

Всички цивилизовани държави полагат непрестанни грижи за общественото си здраве. Нареждат го сред своите най-важни стратегически приоритети. Този извод потвърждава и актуалната здравна политика на напредващите в социално-икономическото си развитие колоси като Китай и Русия, на които се налага да се съобразяват и със своето противоречиво наследство.

КИТАЙ

Организацията на здравната система е доказано сложна социално-икономическа задача за всяка страна. Когато нейното население обаче е 1,3 млрд., решаването придобива драматични измерения. За здравеопазването на Китай знаем малко, почти нищо. Освен че по обхват и качество все още отстъпва на това в страните, които иска да изпревари. Но не бива да се отминава наследеното през 1949 г. – 35 години средна продължителност на живота и детска смъртност 200 на 1000 живородени. Следват добри и трудни времена за китайското здравеопазване. Повод отново да се заговори за него стана важно събитие. За първи път от 33 години Държавният съвет на КНР разгледа насоки за радикално реформиране на здравната система. Заедно с други важни решения това означава, че е осъзната потребността от съществени промени в редица сфери, без които очакваният по-нататъшен прогрес на страната ще бъде затормозен. Здравеопазването е явно една от тези сфери.

Вече втори петгодишен план предвижда нарастване на отделяните средства за здравеопазване. До неотдавна за здраве са били предназначавани 1,1 билиона юана (200 млрд. долара) и ги оцениха като крайно недостатъчни. Здравният министър Чен Чжу потвърди вече осъществения ръст – 3 % от БВП. През следващите три години ще се добавят още 100 млрд. долара, като здравето ще получи по-достойните 4,7 % от БВП.

В класацията на СЗO за достъпа на населението до здравеопазване Китай е само пред Бразилия, Бирма и Сиера Леоне сред 190 страни. Самите китайци оценяват този факт като обиден, защото още през 60-те години на миналия век 80 % от селското и 90 % от градското население са имали гарантирана здравна помощ, а детската смъртност е слязла от ужасяващите 200 през 1949 г. на 30 на 1000 живородени. Причини за деградацията на системата откриват в упадъка на предишни държавни структури и в последвалото го надценяване на пазарните регулации в общественото здравеопазване. Затова планират още до 2020 г. да постигнат чрез бюджетно финансиране и няколко равнища на здравно осигуряване равен достъп до здравна помощ на всички китайци. Същевременно преките плащания на пациентите, които понастоящем ангажират 12 % от бюджета на семействата, трябва да бъдат съкратени с 30 %. Решението не търпи отлагане – от 1990 г. насам те са скочили 10 пъти.

В момента за редовия китаец е трудно да получи лечение. По данни на правителството 50 % от болните и от пострадалите при злополука не могат да се лекуват. Лечението на тежко заболяване струва около 1000 долара при среден месечен доход 250 долара в градовете и три пъти по-малък в селата. Възрастните хора стават обречени. В резултат – намаляване на средната продължителност на живота. Следваната цел е била тя да стане 70 години през 2005 г., 73 години през 2009 г., 74.5 години през 2015 г., смъртността при новородените да падне под 12 на 1000 живородени, а на родилките – под 22 на 100 000. Облекчава се и здравната помощ. Досега, подобно на САЩ, пациентите с хронични заболявания не са получавали компенсация дори за половината от разходите си за лечение. Това ще започне да се променя още до края на т.г., когато например осигуряването на пациентите с порок на сърцето ще покрива около 90% от стойността на провежданата терапия. Предвижда се решително да се подобри здравната защита на безработните и на жителите на селските райони, в които живеят 75% от китайците, но ползват едва 30% от сумарния медицински ресурс на страната.

В началото на реформата лекарите в Китай са били 14,8, а болничните легла – 23,4 на 10 000 души население. До 2015 г. държавата ще финансира подготовката на нови 150 000 лекари за първична помощ с цел да осигури на жителите на малките селища достъп най-малко до двама специалисти. Ще последва целево делегиране на медици в селските райони, в които досега възможността за контакт с лекар практически е липсвала. Ще бъде активирана подготовката и преподготовката на фелдшери и медицински сестри, набирани предимно от местата, където ще работят. Заложени са подобрения и за жителите на големите градове, които най-често недоволстват от лошите условия в държавните болници. 95% от лечебните заведения ще бъдат цялостно ремонтирани и модернизирани. Започнало е въвеждане и на пилотни проекти за съвременен мениджмънт и администриране на здравните заведения. При хроничното недофинансиране на държавните болници техните ръководители се заемат главно с финансовите, а не с медицинските въпроси, а провеждането на най-скъпа терапия става норма и без да има медицинска обосновка. Предвиждат също повишаване на квалификацията на медицинския персонал и подобряване на комфорта и грижите за пациентите – най-много оплаквания постъпват от недостатъчна заинтересованост на медицинските сестри. Поставена е и задача за намаляване относителния дял на частните клиники. През 2015 г. леглата там трябва да се сведат до 20% от сегашните.

В селските райони и в малките селища се възстановяват безплатното ваксиниране на децата и безплатната здравна помощ на майките и възрастните. Привързаните към традицията китайци са особено доволни от плановете за разширяване на услугите на традиционната китайска медицина. Следвайки реформата, 95% от държавните здравни заведения в градовете и 65% в селата още до края на т.г. трябва да гарантират достъпа до такова лечение.

За пълнота трябва да се отбележи, че здравеопазването в Китай има и бляскава страна. Още през 30-те години на миналия век, когато Шанхай е бил най-космополитният град в света, се е говорело за два Китая. Те се откриват и днес, дори без да се отива в Хонгконг. Вторият обаче е за богатите и знатните китайци, както и за чужденците, традиционно тачени в Китай. Те ползват уникални клиники и ВИП медицинска помощ. Днес никой не смята постигнатия пазарен пробив за слабост на здравната система. Защото той не само не изключва, но и стимулира задължението на държавата за здравната сигурност на всички нейни граждани.

РУСИЯ

Страни като Русия имат и съвременна медицина, и класни здравни заведения, и забележителни лекари. Те са в основата и са гаранти на започналата фундаментална здравна реформа.

В повишеното понастоящем внимание към общественото здраве се открояват два социално-политически акцента:

l Критичният анализ на ситуацията в здравеопазването, определящ както проблемите, така и насоките за решаването им;

l Изпълняваната от 2012 г. в резултат на тези заключения двегодишна програма за модернизация на здравната система.

В будното руско общество не могат да не бъдат чути и да не получат широко одобрение следните тревожни оценки:

l Държавните гаранции за оказване на безплатна медицинска помощ имат декларативен характер, тъй като не са финансово осигурени. Дефицитът съставлява 30-40% и се покрива чрез принудително заплащане от гражданите на лекарства и услуги. А то се оказва не по силите на по-голямата част от населението.

l Липсва равен и лесен достъп до медицински услуги на живеещите в различните райони на страната – разликите достигат до 10 пъти. Т.нар. първична помощ, където трябва да започват и завършват здравната опека и лечението при 80% от визитите на пациентите, не им осигурява качествено медицинско обслужване. Нарушен е важен принцип на социалната справедливост.

Модернизацията цели подобряване на общественото здраве чрез повишаване достъпността и качеството на здравната помощ за най-широките слоеве на населението, развитие на профилактичната насоченост при ефективно използване на финансовите, материалните и кадровите ресурси на системата. Според доскорошният здравен министър Татяна Голикова такава амбициозна реформа на здравеопазването в Русия не е имало досега.

Началото бе поставено през 2010 г., когато тогавашният премиер Владимир Путин обеща да насочи за модернизация на здравеопазването 480 млрд. рубли (16 млрд. долара). Изхождаше се от трагичното състояние на немалко здравни заведения. Амортизацията на сградите стигаше 60%, а на апаратурата – 80%. Наложи се увеличаване вноската за задължително здравно осигуряване от 3,1 на 5,1 % в очакване на нови постъпления от 23 млрд. рубли на година. Още през 2011 г. започнаха ремонтите и модернизацията на най-западналите здравни заведения. Някои от тях получиха изцяло ново оборудване. В повечето болници бяха подменени старите линейки с нови. С част от средствата бяха закупени лекарства (има установен със закон задължителен минимум) и медицински консумативи.

Предстои най-много пари да бъдат предназначени за клиниките и болниците в малките и средните населени места, в които живеят 50% от руснаците. Само през т.г. на работа в селските местности ще постъпят 11 000 млади медици. Средно в Русия на 1000 пациенти се падат по петима лекари. Средните показатели обаче са получени с участие на мегаполисите, които изкривяват картината. В малките селища 1000 души се лекуват от един лекар. Заради това всеки лекар, приел да практикува там, ще получи от държавата бонус в размер на 1 млн. рубли (30 хил. долара). През 2012 г. за увеличение на заплатите на 620 хил. лекари и 1,35 млн. сестри са предназначени 9 млрд. рубли. И въпреки че Русия изпреварва по брой на лекарите повечето страни от ЕС, качеството на медицинската помощ и здравните показатели на населението като цяло свидетелстват за ниска ефективност на здравеопазването, недостатъчна квалификация на лекарите и за слаба лична мотивация за професионално усъвършенстване.

През 2007 г. възнаграждението на руските лекари е възлизало средно на 26 000 рубли (800 долара). Това се получава обаче заедно с високите заплати на административния персонал в болниците. На ръка получават значително по-малко. От години лекарското съсловие не излиза от списъка на десетте най-слабо заплащани професии. За да спечелят пари за що-годе прилично съществуване, лекарите работят 1,5 – 2 пъти повече, отколкото предвижда щатното 40-часово натоварване на седмица. И нерядко се захващат с дейности, различни от тази, за която са се готвили.

Същевременно руската общественост негодува от голямата корупция сред лекарското съсловие. Въпреки че здравната помощ в държавните здравни заведения е номинално безплатна, пациентите твърдят, че всеки път биват принуждавани да дават пари. Не само в случаите, когато молят за ускорена намеса, но и когато просто искат да бъдат приети от лекар. Говорят за такса от 15 долара, които се връчват на сестрата още преди визитата.

Междувременно налице е и първият впечатляващ успех. В рамките на Националната програма „Здраве“ бяха подобрени акушеро-гинекологичните грижи (за всяко новородено се изплащат от държавата по 250 000 рубли) и в резултат има регистрирано 7-процентно увеличение на броя на ражданията.

Ст. н. с. II ст. д-р Димитър ШИШКОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.