България все още не достига средните показатели за майчино и детско здраве за Европейския съюз. Това е изводът от одит на Сметната палата, озаглавен „Изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 г.“, за периода от януари 2021 г. до декември 2022 г. Според националните цели тези тенденции трябва да бъдат ограничени в голяма степен до 2030 г.
По Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве е осигурено финансиране за здравна и медицинска грижа за здравнонеосигурените лица, но не са планирани и провеждани ефективни кампании за повишаване на осведомеността на населението, особено в селата и сред уязвимите групи, се подчертава в одита.
Очертават се ясно нерешени проблеми за получаване на адекватни здравни грижи от всички бременни, независимо от здравноосигурителния им статус, както и извършването на пренатална диагностика. Ограниченият обхват на неонаталния скрининг и тестване на новороденото за някои заболявания, преди да се появят симптоми, имат негативно влияние върху своевременното откриване на детски болести в много ранен етап от живота, за да може да се предотвратят усложненията, се посочва още в анализа. И се препоръчва по-ефективна грижа за бременните и децата, осъществяване на първичната превенция още след раждането и при отглеждането на децата, заедно с ефективна вторична профилактика и лечение след появата на заболяване.
За реализацията на определените пет основни приоритета на Националната програма, в Плана за действие 2021 – 2023 г. са включени общо 70 дейности за 17 мерки. Като отговорни институции са определени Националният център по обществено здраве и анализи, регионалните здравни инспекции, Центърът за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, лечебни заведения с разкрити здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве (ЗКЦ).
Планирани са дейности с различни инициативи и ангажименти на посочените отговорни институции, но едва през 2023 г. от министъра на здравеопазването са издадени заповеди за възлагане за изпълнение на 9 дейности по националната програма.
От отчетеното трудно може да се получи представа за цялостното изпълнение по мерките, сочат още одиторите.
Снижаването на детската смъртност е основен приоритет на националната здравна политика. С Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа’2030 са определени стойности по пет ключови показателя, отнасящи се до смъртността на деца в пет възрастови групи, както и целеви стойности за доближаване на националните показатели до средните за ЕС.
За периода от 2014 г. до 2022 г. детската смъртност намалява от 7.6 на 4.8 на хиляда живородени деца през 2022 г. Въпреки това все още показателят се отклонява от средните стойности за ЕС от 3.3 на хиляда през 2022 г., като България се нарежда сред първите места по детска смъртност в ЕС след Румъния, Словакия и Малта.
Неонаталната детска смъртност (брой на починалите деца от 1-я до 27-я ден) е 3.1 на хиляда. България се доближава до средните стойности за ЕС от 2.5 на хиляда през 2021 г.
Все още са високи стойностите на коефициента за перинаталната детска смъртност, който за страната е 7.3 на хиляда за 2022 г. при 2.5 на хиляда за ЕС през 2021 г. Високите стойности показват, че изпълняваните дейности по Програмата и другите стратегически и програмни документи не са достатъчно ефективни, особено по отношение на осигуряване на задоволителен обхват на профилактичните прегледи по време на бременността при здравнонеосигурените жени.
Недоносеността също оказва съществено влияние върху нивото на перинаталната детска смъртност, като тя е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ, от една страна, и от друга – с нивото на здравните и особено репродуктивните познания и отговорността на самите жени и майки.
Смъртността при децата през първата година след раждането е два пъти по-висока в селата в сравнение с градовете. Това е пряко свързано с по-ниското обра-
зование и социално-икономическия статус на преобладаващите социални групи, живеещи в селата, качеството на живот и достъпа до медицинска помощ.
Данните показват още, че броят на починалите деца в периода след 28-мия ден от раждането до навършване на една година е най-голям. Това е индикатор за наличието на проблеми с грижата и проследяването на здравето и развитието на детето след раждане.
Изводът за недостатъчната грижа за новороденото се налага и от данните за посещенията за осъществяване на здравни грижи за новородено до 14 дни след изписване от лечебното заведение. През 2021 г. не са отчетени и заплатени домашни посещения от общопрактикуващите лекари за осъществяване на грижи за новороденото. През 2022 г. към Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022 г. е включен пакет „Здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти“, като са отчетени и заплатени едва 81 посещения, а през 2023 г. – 168.
Намаляващият брой на общо-
практикуващите лекари (ОПЛ) и тяхното неравномерно териториално разпределение, наличието на незаети лекарски практики в малки и отдалечени населени места и в кварталите с малцинствено население са съществена предпоставка за резултатите, но към момента не намират адекватно решение. Това показва необходимост от търсене на други решения, в т.ч. финансиране на мобилни педиатрични, акушеро-гинекологични и патронажни грижи в трудно достъпни и отдалечени райони.
Отчетените домашни посещения от специалисти от здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) са също минимален брой, като през 2021 г. те са едва 132, а през 2022 г. – 146. Извършени са в 31 ЗКЦ, като средният брой домашни посещения за едно ЗКЦ е 4.7 годишно, а има ЗКЦ, които не са извършили нито едно посещение през годината.
Неонаталният скрининг е превантивна здравна практика, която включва тестване на новороденото скоро след раждането за определен набор от заболявания, преди да се появят симптоми. Програмите за неонатален скрининг в отделните държави членки значително се различават. В някои държави като Италия например, новородени деца се проверяват за 49 заболявания, в Германия – за 16, а в България само за 3 – фенилкетонурия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия и вроден хипотиреоидизъм. Според за-
ключение на Европейския парламент, липсата на единен систематичен подход създава огромни различия по отношение на видовете болести, които се подлагат на скрининг, което води до значително неравенство за европейските пациенти.
С предложения проект от МЗ за изменение и допълнение на Наредба № 26, публикуван за обществено обсъждане със срок 18 април 2024 г., се предвижда да се извършва скрининг при новородени и за наличие на муковисцидоза, спинална мускулна атрофия и тежки комбинирани имунни дефицити. Нормативните промени се очаква да влязат в сила през второто полугодие на годината, което следва да се отрази и върху подобряване на показателите за детска смъртност, пише още в анализа на Сметната палата.
Отбелязва се двойно нарастване за смъртността при децата до 18 години спрямо 2014 г. Сред причините са симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при изследвания, които могат да се отнасят до сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната и др. системи в организма. Други причини за смъртност в тази възрастова група, които показват нарастване, са новообразуванията, на които се дължат 12 на сто от смъртните случаи. Болестите на нервната система са с дял от 10 на сто. България е сред държавите в ЕС с най-ниско ниво на профилактика и превенция на заболяванията и съответно най-високи нива на заболяемост и смъртност от заболявания, предотвратими с добра профилактика или лечение. Тази констатация е напълно приложима и към децата.
За своевременно откриване и намаляване на смъртността при децата във всички възрастови групи от съществено значение е провеждането на редовни и качествени профилактични прегледи, което не е постигнато. Данни за отчетените профилактични прегледи показват, че във всички възрастови групи реалните прегледи са под предвидените годишно – във възрастта от 0 до 1 година са средно малко над 9 за едно лице, при предвидени 13 прегледа годишно. При деца от 1 до 2 години са около 2.8 за едно лице при предвидени поне 4 прегледа годишно. При деца от 2 до 7 и от 7 до 18 години показателят също е далеч под предвидения брой профилактични прегледи.
Коефициентът на раждаемост в България, както и в ЕС, показва трайна тенденция за намаляване. Влияние върху раждаемостта оказва и намаляването на броя на жените във фертилна възраст – от 1,58 млн. през 2014 г. на 1,28 млн. през 2022 г.
Други фактори са отложеното във времето раждане, безплодието, както и абортите. Данните показват трайно намаляване на ражданията във възрастта между 20-29 години и увеличаване на ражданията във възрастта след 30 години, като средната възраст на жените при раждане на първо дете нараства – от 26.7 години за 2014 г. на 27.6 години през 2022 г. Все още броят на родилките до 20 години е висок, наблюдават се раждания във възрастта под 15 години.
Данните показват много висок дял на ражданията с цезарово сечение за здравноосигурените жени, независимо от предприетите действия за стимулиране на нормалното раждане чрез повишаване на цената на клиничната пътека. Относителният им дял към общо отчетените и заплатени от НЗОК раждания за здравноосигурени жени е 55 на сто през 2021 г., 53 на сто през 2022 г. и 55 на сто през 2023  г.
Високият процент на ражданията с цезарово сечение в България може да се обвърже с високите стойности на показателя за перинатална смъртност в страната, което показва необходимост от провеждане на ефективни информационни и образователни кампании сред населението и от добри практики сред медицинските специалисти, за да се прекрати негативната тенденция.
Ранните и късните раждания се отразяват негативно и върху коефициента за мъртворажданията за страната, който се задържа на относително високо ниво от 5.67 на хиляда живородени през 2022 г.
Най-голям е броят и делът на абортите във възрастовата група над 30 години – близо 10 хиляди, което представлява 53 на сто от всички извършени аборти през 2022 г. От тях близо 7 хиляди са терапевтични аборти и около 3 хиляди са спонтанни. На лица до 15-годишна възраст са извършени 100 аборта.
Недоносеността е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ, от една страна, а от друга – с нивото на здравни познания и отговорност сред самите бременни жени. Ежегодно недоносените новородени са около 9 на сто от живородените. За периода 2014 – 2022 г. се наблюдава положителна тенденция за намаляване на броя на новородените недоносени деца. Недосените деца са рискова група, предразположени са към здравословни проблеми, свързани с развитието, слуха, зрението, движението, ученето и поведението. Данни относно заболяемостта и късните усложнения при тази група новородени не се събират и анализират. Не се проследява и броят на недоносените деца, нуждаещи се от рехабилитация и други здравни грижи.