Гълъбите превзеха площадите на Истанбул, Капълъ чарши е затворен, във времето на фестивала на лалетата няма туристи в парка Гюлхане, делфини се появиха край моста Галата – многомилионният град на Босфора е притихнал заради епидемията от COVID-19, защото 60% от случаите в страната са в Истанбул.
На 19 април Турция стана седмата страна в света, която изпревари Китай по броя на потвърдените случаи на заболяването – 86 306. По официални данни смъртността е сравнително ниска – 2,29%.
Първият случай на COVID-19 в Турция бе регистриран на 11 март. В дните преди това страната бе подозрително тиха по темата, въпреки че в съседство – в Иран, вече пламтеше голямо огнище на епидемията. И въпреки факта, че южната ни съседка е приютила над 3 млн. сирийски бежанци, които са потенциален резервоар за инфекцията. С уговорката, че е трудно да се правят сравнения как отделните страни се справят с кризата, германското издание Der Spiegel отбеляза в края на март, че „особена загриженост предизвиква ситуацията в Русия, Индия, Турция и Украйна… Дълго време властите в Русия и в Турция омаловажаваха опасността от коронавируса…Лошите новини са нежелателни за режима на Реджеп Тайп Ердоган „, заключава изданието. По данни на „Репортери без граници“ 8 журналисти са задържани по обвинение, че с публикациите си за пандемията предизвикват паника, а други близо 400 души се разследват за манипулативни коментари в социалните мрежи. В онзи момент случаите на COVID-19 в Турция се удвояваха на всеки 4 до 6 дни – тревожен белег за опасността от експоненциално развитие. (По данни на Университета „Джонс Хопкинс“ към средата на април тенденцията при новите случаи е към стабилизиране, като за седмицата до 20 април се отчита спад от 2% в сравнение с предишната седмица).
Очевидно, следвайки принципа, че никой не обича приносителя на лоши вести, здравният министър Фахреттин Коджа започва всекидневните си сводки с оптимистичната новина за броя на излекуваните от COVID-19, към 17 април те бяха над 10 000. В деня, в който Турция изпревари Китай и се нареди на седмо място в света по брой на потвърдените случаи, водещата новина в проправителствени издания бе, че страната е на челните места в света по брой направени тестове – близо 600 000. В отговор на нарасналите нужди, турският бизнес започна производството на лабораторни китове за PCR диагностика, част от които вече се изнася в чужбина. Забележителното е, че въпреки епидемичната обстановка, в която се намира, Турция успя да помогне на над 40 страни, изпитващи остър дефицит от предпазни средства за медицинския персонал на предна линия. Помощ бе изпратена на САЩ, Великобритания, Испания, Италия, но и на африкански страни като Лесото и Сомалия. Съсед в нужда се познава – във важен момент помощ от защитни облекла получи и България.
Докато в по-развити страни здравните системи са пред колапс, Турция няма проблем не само със защитните облекла за медицинския персонал, но и с обезпечеността с болнични легла, включително в интензивния сектор, отбелязва вестник „Сабах“ под заглавие „Уникалната битка на Турция срещу COVID-19″. Заслугата за това е на президента Ердоган, който през последните 15 години построи мрежа от многопрофилни градски болници, пише в анализа. Един такъв голям болничен комплекс с близо 2700 легла бе открит на 19 април в Истанбул. При откриването президентът Ердоган заяви, че цялата турска инженерна мисъл е впрегната в осигуряването на собствено производство на апарати за белодробна вентилация и първите 5000 ще бъдат налични до края на май. Междувременно президентът инспектира началото на строителството на две големи полеви болници в Истанбул, едната от които бъде на летище „Ататюрк“.
Създаден към здравното министерство екип от светила на турската медицина, сред които и инфекционисти с опит в борбата с Ебола в Африка, изготви специални препоръки за диагностика и лечение на COVID-19, конкретизирани за всички възрастови групи и състояния, и разпростиращи се до мерките, които трябва да бъдат вземани в моргите и при погребалните церемонии. Още през февруари Турция се е запасила с над 1 млн. дози hydroxychloroquine и favipiravir, които, за разлика от повечето страни, се прилагат още в ранната фаза на заболяването, включително и при амбулаторно лекуваните пациенти. Работи се и по прилагането на терапия със стволови клетки и с плазма от излекувани.
Турция си дава срок до началото на юни да се справи с епидемията, защото една от главните причини да не бъдат толерирани лошите новини е съдбата на туризма, важно перо в изпитващата трудности турска икономика. Министерството на туризма подготвя специален сертификат за „зона, свободна от коронавирус“, който трябва да гарантира, че в съответния хотел или друга туристическа услуга се прилагат високи стандарти за хигиена.
В този период Турция ще бъде изправена пред още едно изпитание от гледна точка на спазването на противоепидемичните ограничения – на 24 април започна свещеният месец Рамадан. Още на 16 март директоратът по религиозните въпроси въведе ограничения за посещенията на джамиите, включително за петъчната молитва. Вярващите са призовани да се молят вкъщи и тъй като трябва да се лишат от събиранията на семействата за традиционната вечеря ифтар, те трябва да наблегнат на други добродетели като доброто поведение и благотворителността. Споменатият вестник „Сабах“ цитира по този повод едно предупреждение с 1400-годишна давност на пророка Мохамед: „Ако чуете, че в едно място върлува чума, не отивайте там, но ако чумата се появи, където сте – не излизайте оттам“.
В заключение – две жизнеутвърждаващи новини, които според турските медии често се случват тези дни в болниците в цялата страна - след 10-дневно лечение 93-годишната Алие Гюндюз бе изписана в началото на април от болница в Истанбул под аплодисментите на лекуващите лекари. Битката с болестта спечели и едномесечният Мохамед, диагностициран със заболяването две седмици след раждането си в югоизточната турска провинция Батман.