От началото на следващата година МЗ планира постепенно въвеждане на диагностично свързаните групи (ДСГ). Това обяви министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов на семинар за журналисти, проведен между 9 и 10 април т.г. в гр. Сандански.

В проекта на министерството се предвижда през 2012 г. финансирането на болниците да се осъществява чрез фиксирани бюджети, а клиничните пътеки да бъдат запазени като алгоритъм за лечение. Наред с това лекарите няма да бъдат задължени да извършват всички процедури, които са записани в съответната пътека, а ще могат да преценяват според нуждите на конкретния пациент. Делегираните бюджети догодина ще бъдат определяни на базата на отчетената от лечебните заведения дейност през 2010 г.

- Идеята е болниците да получават средства за реално извършена работа и необходими манипулации, а не по строго определените в клиничните пътеки дейности, обясни министърът. По думите му подходът на бюджетно финансиране в рамките на една година няма да доведе до сътресения в системата. Той допълни, че през този период от лечебните заведения ще бъде изисквано да подават информация за реално извършената работа, като на базата на събраните данни ще бъде подготвено въвеждането на ДСГ, които след време изцяло да заменят клиничните пътеки.

Идеята на министерството е системата да бъде изпробвана пилотно в няколко държавни и университетски болници. Очаква се по този начин да стане ясно дали методът работи, както и навреме да бъдат коригирани евентуални недостатъци.

Д-р Константинов обяви още, че новият модел ще бъде заимстван от Австралия, като не назова цената, за която ще бъде закупена системата. По думите му обаче тя е в пъти по-ниска от средствата, които ще бъдат изразходвани за обучение на кодировчиците – около 3 млн. лева.

Не стана ясно кога системата ще заработи във всички болници в страната, но министърът увери, че има принципната подкрепа на управляващите. Той припомни, че въвеждането ДСГ е записано в предизборната програма на ГЕРБ. От думите му обаче стана ясно, че все още не е постигнато съгласие по този въпрос с ръководството на НЗОК.

Необходимостта от промени при финансирането на болничния сектор бе обоснована в доклад на експерта от МЗ д-р Ивайло Ваклинов, който представи основните принципи и ползи от въвеждането на ДСГ.

- Методът позволява средствата да бъдат разпределяни по-справедливо, повишава контрола на разходите и същевременно дава възможност пациентите да бъдат лекувани комплексно – заплащането е обвързано с пола, възрастта, тежестта на състоянието и с придружаващите заболявания, коментира д-р Ваклинов. Той допълни, че по този начин дори възрастните хора с много усложнения стават желани пациенти. С покриването на реалните разходи се очаква болниците да престанат да търсят механизми за повторно хоспитализиране на пациентите и допълнително усвояване на публични средства. Не на последно място бе отбелязано, че с въвеждането на новата система ще бъде намалена разликата във възнагражденията на лекари от една и съща специалност.

От презентацията стана ясно, че справедливото и адекватното финансиране се постига чрез комбинация от няколко елемента – базова стойност на лечението, относително тегло и кейс-микс индекс.

Базовата стойност представлява средният разход за лечение на болничен случай – общият ресурс, с който разполага болницата, се разделя на броя на преминалите пациенти. Относителното тегло е коефициент, който илюстрира различната тежест и усложнения на случаите при едно и също заболяване. Произведението от базовата стойност и относителното тегло дава окончателната цена на лечение по ДСГ.

- В момента всички заболявания са формирани в 298 клинични пътеки, като срещу тях в системата на ДСГ стоят 409 базови групи, обясни д-р Ваклинов. Той допълни, че с добавяне на нивата на тежест групите нарастват на 700 – база, на която ще бъдат разпределяни средствата.

Кейс-микс индексът участва във формиране на финансирането на болниците, като предоставя информация за видовете лекувани заболявания и консумираните ресурси. По този начин колкото по-тежки случаи поема лечебното заведение, толкова повече средства ще получава, защото коефициентът ще бъде по-висок.

- В момента това не е така, защото приходите на болниците се определят като произведение от броя на случаите и стойността на клиничната пътека, която не отчита тежестта на заболяванията, обясни д-р Ваклинов. Цитиран бе пример, според който някои от бившите областни болници са лекували по-сложни случаи от университетските и съответно би трябвало да получат повече средства при финансиране по ДСГ.

В заключение експертът посочи шестте основни стъпки, които трябва да бъдат извървени при въвеждане на ДСГ – закупуване на права за класификационна система с възможност за модификация; адаптиране; калкулация на набор от относителни тегла; обучителна програма за персонала и болничните мениджъри; симулация на разпределенията на средствата; подготовка и реализация на нормативните промени, които се налагат.

- В момента базата, която е създадена през годините, позволява всички експертни и технически дейности да бъдат осъществени, посочи д-р Ваклинов.

От представените данни стана ясно още, че австралийският модел функционира успешно в съседни на България държави като Сърбия, Хърватска, Словения, Македония и Турция.

ФМ