Вие сте в: Начало // Всички публикации // Общественото здраве и подобряването на здравно-демографските показатели

Общественото здраве и подобряването на здравно-демографските показатели

На 13 юни т.г. под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-тото Народно събрание бе проведена кръгла маса „Здравето на българите през XXI век – тенденции и предизвикателства“. Форумът бе организиран от Националния център по обществено здраве и анализи.

В събитието участваха: д-р Даниела Дариткова, доц. Христо Хинков, проф. Тодор Кантарджиев, д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО в България, доц. Михаил Околийски, представители на отговорни държавни институции, РЗИ, съсловни организации в сферата на здравеопазването, професионални и пациентски организации, водещи български медицински специалисти и експерти.

Според огласените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни тенденции за намаляване на броя на населението и застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността, както и емиграцията на значителна част от младите българи. След 2009 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта в България, която е по-ниска от тази в ЕС. На 1000 души у нас през 2016 г. са се родили 9.1 деца, а средно в ЕС – 10.1. В същото време проблем за страната ни е високото ниво на смъртността. След 1964 г., когато е регистрирана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7.9‰), показателят трайно нараства. През 2016 г. общата смъртност е 15.1 на 1000 души, а за ЕС тя е 10.0 на 1000 души. Продължава да бъде висока и детската смъртност, независимо от изразената тенденция към снижаване с малки колебания. Детската смъртност у нас е почти два пъти по-висока отколкото в ЕС – 6.5 на 1000 живородени деца у нас, а в ЕС – 3.6 на 1000 живородени деца.

Финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, като разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности. Според директора на НЦОЗА доц. Христо Хинков цялата система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението.

Мнението му бе подкрепено и от доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас. Той посочи, че текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа, че ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве. Това се потвърждава и от статистиката, според която хоспитализациите за периода 2006-2015 г. се увеличават, докато за ЕС този показател не се променя и остава постоянен в рамките на 17 340 души на 100 хил. Това води до увеличаване на средствата за здравеопазване, които за периода 2001-2015 г. са нараснали с 450%. Ръстът на тези разходи е основно за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите на републиканския бюджет и общините не се променят съществено.

На форума бе представена и дейността на НЦЗПБ в контрола на инфекциите за опазване на общественото здраве. Директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев смята, че е преодолян спадът в имунизационния обхват на децата от 2015 г. Той припомни за случаите на безпрецедентно разпространение на морбили през последните две години в страните от Европейския съюз, като посочи, че България е единствената, която успява да ликвидира вносното огнище на болестта.

Данните на НЦОЗА показват, че има непрекъснато намаляване на средствата за национални програми в областта на общественото здраве през годините. Причините са недостатъчното финансиране или липсата на такова, както и твърде късното предоставяне на определените финансови средства – обикновено към края на годината. Според доц. Христо Хинков това не води до ефективно изразходване дори на недостатъчните средства, които се обезпечават. Често дейностите се определят от експерти на средно управленско ниво, без предварително широко обсъждане. Също така изпълнението на програмите няма системен и устойчив характер.

Друг съществен проблем за здравната система, който посочи доц. Хинков, е свързан с кадрите в националните центрове, работещи в областта на общественото здраве. Той настоя за изключително спешни мерки за увеличаване на финансирането, което може да доведе като начало до задържане на квалифицирания персонал, а в по-дългосрочна перспектива – и до наемане на млади високообразовани специалисти. Според доц. Хинков, ако се запази сегашното положение, през следващите 5-10 години системата на общественото здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира и да изпълнява в пълен обхват своите дейности.

– Инвестирането в общественото здраве трябва да се разглежда като инвестиция в здравето и благосъстоянието на цялото население, заяви доц. Хинков.

Положителни промени на здравно-демографските показатели, както и намаляване на рисковите фактори, на заболяемостта и смъртността могат да настъпят само при устойчиви усилия и действия на всички отговорни институции – такъв е основният извод на участниците.

– През последните години се подобриха условията и апаратурната обезпеченост за диагностика и лечение на акушеро-гинекологичните, неонатологичните и педиатричните услуги в страната. Успоредно с това с Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве са осигурени услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Всички политики, които предприемаме, са подкрепени с финансов ресурс от НЗОК, МЗ, европейски и международни програми. Като резултат наблюдаваме подобрение на показателите за детска и майчина смъртност – позитивна тенденция, за чиято устойчивост във времето трябва да работим. Това заяви министър Кирил Ананиев в дискусията.

К. Ананиев посочи, че основните предизвикателства пред българското здравеопазване са свързани с влошените показатели за здравно-демографското състояние на населението, наличието на здравни неравенства и необходимостта здравната система да отговори по адекватен начин на потребностите на гражданите. Ананиев подчерта, че преодоляването на тези проблеми е залегнало във водещия стратегически документ за развитие на здравеопазването в страната ни – Националната здравна стратегия‘2020.

Министърът заяви, че настоящият екип на МЗ е предприел редица действия за подобряване достъпа на пациентите до качествена и навременна медицинска помощ, част от които е и реализацията на проекта за модернизация на системата на спешната помощ.

– Работим и за преодоляване на дефицита от специалисти в системата на здравеопазването, като в момента сме фокусирани върху осигуряването на по-добри условия за специализация и продължаващо обучение, отчете още здравният министър.

Ананиев посочи, че друга важна стъпка за опазване здравето на гражданите е създаването на възможност за сключване на дългосрочни договори за доставка на ваксини. През тази година за първи път е обявена обществена поръчка, с която да бъдат осигурени ваксините за следващите 24 месеца.

Във връзка с опазването на общественото здраве у нас се изпълняват национални програми, планове и стратегии: за превенция на хронични незаразни болести, за борба срещу наркотиците, за профилактика на рака на маточната шийка, за лечение на ротавирусните гастроентерити, за превенция и контрол на ХИВ и туберкулоза, и други. През тази година бюджетът на националните програми в областта на обществено здраве възлиза на 4,3 млн. лв., а утвърдените разходи по политики в областта на превенцията, промоцията и контрола в бюджета на МЗ са в размер на 92,2 млн. лв., подчерта министърът.

Акценти от дискусията

- Регионалните здравни инспекции остават с все по-малко кадри, отчете доц. Христо Хинков. След обединението на регионалните центрове по здравеопазване и РИОКОЗ през 2011 г. щатните бройки в РЗИ намаляват от 3341 до 3005 души. Четири години по-късно персоналът в РЗИ достига  2500 души. Постоянното намаляване на заплатите е един от факторите, довели до непрекъснатото намаляване на числеността на специалистите в здравните инспекции. Проблемите в РЗИ са валидни и за националните центрове за обществено здраве.

- Финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, разходите за лекарства и за болнична помощ надвишават разходите за извънболнична и медико-диагностична дейност. Според директора на НЦОЗА цялата система е насочена изключително към лечебната дейност. Процесът на активното лечение обаче не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението. В същото време разходите за профилактика са недостатъчни.

- От 2011 г. е налице сериозен спад в средствата за национални програми за обществено здраве – преди 7 години те са били в размер на 7,4 млн. лв., докато през 2016 г. възлизат на 2,8 млн. лв.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.