Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // До 10 години ДКЦ ще изчезнат

До 10 години ДКЦ ще изчезнат

Това предупреждава д-р Константин Иванов – управител на ДКЦ VIII в София

- В момента в София функционират около 30 диагностично-консултативни центъра, което според мен е повече от необходимото. През годините често са ме питали какво е нужно да се случи с тези структури. Много пъти съм предлагал различни решения, но всичко е оставало в сферата на разговорите.

Според мен на първо място е необходимо да бъде уточнено колко е населението на столицата и как то е разпределено на територията на града. После се налага да бъде направен анализ на заболяемостта, който да покаже от колко и какви специалисти се нуждаем. Налице е още един въпрос, изискващ решение – колко често хората се насочват към заведенията за медицинска помощ и каква е скритата обръщаемост. Известно е, че някои болни не  търсят личния лекар, защото смятат, че няма да получат направление за специалист и ще трябва да плащат много. Категорично мога да заявя, че в нашето лечебно заведение не съм бил свидетел на плащания „под масата”. Разбира се, за определени дейности и изследвания пациентите заплащат, но всичко е регламентирано. Не без значение е и въпросът с разпределението на самите специалисти на територията на града, както и с каква апаратура трябва да разполагат лечебните заведения.

След като бъде направен такъв анализ, ще знаем колко ДКЦ ще бъдат достатъчни, за да обслужват населението на града. По мое скромно мнение за София са необходими 11 или максимум 15 центъра. Какъв ще бъде техният брой обаче могат да определят хората, които разполагат с точната информация. Не без значение е и къде ще бъдат разположени структурите, за да бъдат удобни за пациентите. Наблюденията ми показват, че най-ниска е посещаемостта в централната част на София, а най-висока е в големите жилищни комплекси – Люлин, Младост и Надежда.

Когато бъде уточнено кои структури ще продължат да функционират като ДКЦ, представителите на Столичната община трябва да решат какво да правят с останалите – да ги „пуснат” за приватизация, да ги преобразуват в хосписи и т. н. Те могат да бъдат преструктурирани и в лечебни заведения за здравнонеосигурени, което обаче  изисква допълнителен ресурс. Само принципалът може да реши какво да предприеме, но според мен разходите по тези сгради са много големи сега, ще бъдат и в бъдеще.

Следващата стъпка е свързана със състоянието на сградния фонд и съответно нуждата ДКЦ да бъдат обновявани и ремонтирани. При повечето от сградите проблем са парната и водната инсталация, канализацията. Почти навсякъде тръбите за топлата вода и за парното са остарели и изгнили.

В ДКЦ VIII нямаме подобни проблеми, защото своевременно осъществихме всички видове ремонти. Поддържаме лечебното заведение в много добър вид и сме се постарали да предоставим добри условия както за персонала, така и за пациентите. За съжаление остава нерешен въпросът с подмяната на дограмата, защото са необходими около 460 хил. лв., които на този етап не можем да осигурим. Като принципал Столична община винаги е била добронамерена към нас, подпомагали са по различни начини. Но за съжаление не можем да разчитаме на финансова подкрепа.

Оборудването на лечебните заведения е друг важен въпрос, който изисква кардинално решение. Доколкото съм запознат, състоянието на рентгеновите апарати в софийските диагностично-консултативни центрове не е никак добро – повечето са закупени преди 25-30 години. Предполагам, че след 1-2 години Агенцията за ядрено регулиране най-вероятно няма даде лиценз на рентгеновите отделения и те ще бъдат затворени. А ДКЦ без отделение за образна диагностика престава да функционира, то може да бъде трансформирано единствено в медицински център. Разбира се, рентгеновата апаратура е само един пример. Трябва да обърнем внимание и на лабораториите, в които техниката също е архаична. Необходимо е също така да се помисли за ехографите. Ехографията до такава степен навлезе в световната медицинска практика, че не мога да си представя какво ще представлява лечебно заведение без ехокардиографи, специализиран ехограф за гинекологичната практика, електроенцефалограф, електромиограф и др.

Като се опираме на историческия опит, трябва да бъдем наясно, че е задължително да се снабдим с най-новото оборудване. Така например рентгеновата техника у нас се подменя на 20-30 години. Не можем да си позволим да закупим апарати втора ръка, с които да решим въпроса временно, а след 5 до 10 години пак да се нуждаем от подмяна. На практика този подход излиза по-скъп. Затова смятам, че като добри стопани трябва да купим най-скъпото и да знаем, че през следващите 20 години сме осигурени с рентгенова техника.

Струва ми се, че в България се отнасяме доста несериозно към проблема с недостига на кадри. Факт е, че  разполагаме с наследени много и качествени специалисти. За да се уверим в това, е достатъчно да погледнем как от различни европейски държави постоянно се интересуват от български лекари, което показва, че това са хора с много качествена подготовка. Ще си позволя едно отклонение. Докато на Запад колегите работят с много апаратура, доскоро нашите лекари бяха “въоръжени” само с една слушалка и апарат за кръвно налягане. И въпреки това диагнозите им не можеха да бъдат оборени, защото бяха перфектни.

Лекарите ни са добри, но лошото е, че тази група от хора застарява. В нашето лечебно заведение например средната възраст на специалистите е около 56 години. Това означава, че след около 7-8 до 10 години тези хора по естествен начин ще излязат от поликлиниките – ще се пенсионират, ще мигрират или за съжаление няма да бъдат между живите, защото е известно, че смъртността сред лекарите е доста висока.

Само след десет години изведнъж ще се окаже, че не разполагаме с достатъчно специалисти, защото никой не желае да специализира в момента. Действително, има специализиращи, но това са млади хора, които намират поле за развитие извън България. Много малко са тези, които остават тук и обикновено избират да продължат кариерата си в големите болници или в клиниките на медицинските университети.

Естествено, основният проблем е свързан с възнагражденията. Как бихме могли да задържим кадрите с такова ниско заплащане? На Запад младите започват работа със заплата от 3 хил. евро, като освен това получават и различни социални придобивки – например апартамент в близост до болницата. Много е трудно да накараме млад специалист да работи при нас за около 400 лв. стартова заплата. През изминалата година средната брутна работна заплата на лекарите бе 900 лв. Възнагражденията на медицинските сестри, лаборантите, акушерките и другия персонал варират между 400 и 450 лева. Логично е, че при толкова ниско заплащане е много трудно да бъдат задържани хората и за мен никак не е чудно, че медицински сестри у нас почти не останаха.

На този етап проблемът с кадрите изглежда нерешим. Изход от ситуацията може да бъде намерен само на най-високо политическо ниво. Необходимо е на специализиращите да бъдат дадени някакви преференции, да бъдат стимулирани. Известно е, че създаването на висши кадри е освен скъп, но и бавен процес. Неразумно е да ги изпускаме по такъв начин.

Независимо че животът върви напред, днес специалистите не са по-добре платени, отколкото бяха през 2000 година. От 2006 г. цената за преглед при специалист е една и съща – 14,50 лв. Ако сметнем само инфлацията, цената, която НЗОК заплаща, би трябвало да бъде 22,50 лв. Преди известно време министър Дянков заяви, че остойностяването не е работа на лекарите, а на финансистите. За остойностяване на лекарския труд се заговори още през 1976 г., но през всичките тези години досега не съм бил свидетел някой да е поставил реална цена на лекарския труд.

Известно е, че НЗОК заплаща за дейност и е логично средствата да отиват при специалистите и при хората, които подпомагат лечебния процес. Системата в България обаче е така направена, че от тези пари ние заделяме за поддръжка на сградата, за парно и т.н. Здравната каса се държи толкова монополистично, че без да искаме – я намразихме. Независимо че се наричаме договорни партнъори, отношението към нас не е партньорско. НЗОК не желае да чуе елементарни наши искания. През изминалата година представителите на Сдружението на управителите на ДКЦ организирахме среща с тогавашния директор д-р Румяна Тодорова. Но на всяко наше искане бе отговорено, че няма пари.

Многократно съм търсил в литературата и съм задавал въпроса “Колко трябва да бъде издръжката на медицината като цяло”. И досега съм срещнал само един задоволителен отговор, който гласи: “Медицината е нещо скъпо, консумира толкова, колкото й дадеш, и никой не може да определи колко пари са необходими”.

Разбира се, в България са налице много добри болници, в които условията за работа са отлични, разполагат с модерно оборудване, консумативи и т.н. Но не мога да си обясня защо в последно време, откъдето и да се намерят финансови средства, те се насочват към болничните структури, а за диагностично-консултативните центрове не се отпуска нищо.

Когато стартира реформата, тогавашният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев заяви, че въвеждаме модел на здравно осигуряване при вноска от 6%, които ще отиват в доболничната помощ. През 2006 г. част от средствата бяха пренасочени към болниците, но вноската се запази 6% и от това най-сериозно пострада бюджетът за специализирана доболнична помощ. В края на краищата с парите, предвидени за доболнична помощ, започна финансиране на цялата медицинска дейност у нас. През миналата година стана ясно, че финансовият ресурс не е достатъчен и вноската бе увеличена с 2%. Но и тези средства са недостатъчни, защото, ако не се лъжа, първоначалният замисъл включваше 6% за доболнична помощ и още 6 или 8% – за болнична.

Дано да изляза лош пророк. Но ако поставените проблеми не бъдат решени, след около 10 години в България няма да има ДКЦ. И тогава всички спорове около тези структури ще бъдат напълно излишни. И тогава специализираната доболнична помощ, която е по-ефективна от скъпото болнично лечение, ще остане само спомен.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.