В края на август т.г. в „Пирогов“ бе извършена микрохирургична операция на ръката на 30-годишен мъж. Пациентът е преживял катастрофа с мотор, вследствие на която е бил изтръгнат мишничният нервен сплит на дясната му ръка. Интервенцията, продължила около 8 часа и 30 минути, е извършена от доц. Маргарита Кътева и проф. Роберт Шмидхамер от Виена, който е оперирал напълно безвъзмездно. По време на операцията е направена реконструкция на изтръгнатите нерви, като са взети автотранспланти от краката на пациента. На пострадалия предстои 5-годишен възстановителен период.

Първите три години от професионалния път на доц. Маргарита Кътева преминават в екип на бърза помощ в град Елин Пелин. От 1987 г. тя постъпва в „Пирогов” и започва да работи като хирург на ръката. През 1992 г. младата лекарка придобива специалност по ортопедия и травматология, а през 1990 г. започва специализации в чужбина. Стипендия на немска фондация за млади научни работници я отвежда в Центъра по микрохирургия в Мюнхен при световноизвестния проф. Бимер, който е един от създателите на това медицинско направление. През същата година започва да специализира при проф. Милезе във Виена. От тогава до днес всяка година доц. Кътева посещава тези центрове, за да усъвършенства своите знания и оперативна техника. Преди 2 години доц. Кътева се хабилитира. Днес амбициозната специалистка работи в Първа травматологична клиника на „Пирогов“.

На страниците на в. „Форум Медикус” доц. Маргарита Кътева коментира иновативния оперативен метод, както и бъдещето на микрохирургията у нас:

- Травмата, причиняваща откъсване на мишничния нервен сплит, е често срещана предимно при млади хора не само в България, но и в целия свят. Типична е при всички катастрофи, но най-вече сред мотористите. На практика травмата води до преразтягане до степен на откъсване на нервния сплит, който е отговорен за функциите на горния крайник.

Досега съм приложила този микрохирургичен оперативен метод при четирима души у нас, но за пръв път получи гласност операцията, в която участва и проф. Шмидхамер. Първата операция направих преди около година и половина. Но както всяко ново нещо в света на медицината и тази интервенция се приема с дълбоки резерви.

Хирургичната дейност започва с ревизия на плексуса от мястото на изхода му от шийните прешлени, като се проследява дали са прекъснати нервите или са само контузени, в резултат на което се предприема съответната интервенция. Ако нервите са прекъснати, се взимат нервни интерпонати от друго място в тялото, без да се нарушава неговата функция. Операцията продължава много дълго време, тъй като структурите се шият под микроскоп. Интервенцията е изключително деликатна, а специалистите трябва да бъдат много екзактни в поведението си – да помогнат, а не да навредят.

Ще отбележа, че при травма, причинена  от катастрофа, манипулацията не се извършва веднага. Изисква се време, за да се успокои нервът. Теренът е изключително неблагоприятен. Ето защо препоръчително е да се изчака около 2 месеца, за да се прецени състоянието. В повечето случаи нарушението е съпроводено и с артериална увреда. Ако има прекъсване на кръвоносен съд, нервният сплит се притиска от голям кръвоизлив. Ако кръвоизливът не се евакуира навреме, той се превръща в твърда тъкан, която започва да притиска нерва. Даже нервът да не е бил прекъснат, а само контузен, във времето тази тъкан продължава да притиска нерва и да го унищожава. Ето защо ние сме длъжни на втория месец от травмата да направим ревизия и да отстраним всички излишни тъкани около нерва.

След като в медиите бе отразена операцията, проведена с колегите от Виена, ме потърсиха много пострадали. Ще отбележа, че в някои случаи до две години след травмата може да се възстанови дейността на крайника, в зависимост от това доколко е увреден нервният сплит, дали във времето все пак някой от нервите е функционирал и е поддържал до някаква степен тонуса на мускулатурата. Всеки случай е строго индивидуален и се преценява от специалиста.

След хирургичната интервенция лечението продължава с години, тъй като възстановяването на нервната тъкан е много бавно. В този дълъг период се правят редица нови операции, които засягат не нервната тъкан, а мускулатурата, която се инервира от съответните нерви. Налага се например да се извършват мускулни транспозиции. Основната цел на всички тези манипулации е горният крайник да възвърне в някаква степен нормалната си функция – да изпълнява основните движения в лакътната става, в китката, а пациентът да може да се храни и да пише.

През целия период на лечение се провежда и рехабилитация. Още в началото изпращаме пациента на физиотерапия за т.нар. електростимулация, с която изкуствено се поддържа тонусът на мускула – след като възстановим нерва, мускулът да бъде готов да поеме функцията си. Ето защо микрохирургът работи тясно и с физиотерапевтите.

Този вид хирургия може да се прилага и при деца, родени с т.нар. родова парализа. Тази вродена малформация обхваща доста голям контингент от новородените деца.

В световен план микрохирургията е много напреднала и непрекъснато се развива. Стигна се дотам, че през миналата година за пръв път в света проф. Бимер трансплантира ръка от трупен донор. По целия свят микрохирургията е изключително скъпо платена медицинска дейност. Така например в Центъра по периферна нервна хирургия във Виена прегледът струва 200 евро, а операцията е на стойност 30 хиляди евро. „Най-скъпото” при тази операция е специализираният лекарски труд. Защото всеки микрохирург е вложил изключително много в своето изграждане като специалист.

За съжаление обаче у нас на този етап няма кой да финансира такава дейност. Не съществува клинична пътека на НЗОК, по която да бъдат заплатени тези операции. Това е проблем, който ще трябва да решим в бъдеще. Ние от „Пирогов” сме решили да поемем инициативата. Знаем, че ще трябва да извървим дълъг път, но това трябва да се свърши. Защото сега емоциите и желанието да се докажем са големи, но в края на краищата това е скъпа високоспециализирана дейност. Сумата за операцията в чужбина наистина е много голяма – тя включва и висока цена за самия болничен престой. Но смятам, че има начини да бъде заплатена дейността според условията в България. Нелогично е микрохирургът у нас да работи денонощно и въпреки това да се чуди как да преживява. В първите дни след като оперира един пациент, микрохирургът е неотлъчно до леглото на пострадалия. Той следи непрекъснато състоянието на пациента и трябва да реагира светкавично, тъй като в ранния следоперативен период дори и един тромб може да провали постигнатия резултат.

Записа Светлана КОСТАДИНОВА