Природните бедствия винаги са били източник за страх поради своята сила и неконтролируемост. Те имат потенциала да разрушат всекидневието, да разкъсат социални връзки, да променят приоритетите на хората. Всичко това е свързано с огромно напрежение, страх за оцеляването, чувство за безпомощност, ужас от ставащото. Страхът е свързан с усещане за физическа застрашеност, а това е най-силното преживяване, защото засяга инстинкта ни за самосъхранение.
Непосредствено в момента на животозастрашаващото събитие възниква остра травматична стресова реакция, която води до психотравматична криза. Първата фаза е свързана с шока от случващото се и продължава от няколко минути до едно денонощие. Шокът е придружен от физически симптоми – учестено дишане, сърцебиене, виене на свят, дори временна амнезия. При някои хора тези физиологични прояви могат да се „фиксират” и да прераснат на по-късен етап в панически кризи, които изискват специализирана помощ. След излизане от ситуацията на криза симптомите затихват в рамките на 1-2 дни, а невъзможността да се преработят силните чувства и да се намали интензивността на преживяванията в следващите дни може да доведе до нарушения във функционирането.
Когато животозастрашаващото събитие е краткотрайно и не носи сериозни материални разрушения, преодоляването на стреса зависи от личностовите черти и степента на емоционална уязвимост на отделния човек. При намалена способност на човека да се справи със силните емоции като последствия на преживяното могат да възникнат състояние на повишена тревожност, безсъние, трудности в концентрацията, а в някои случаи и посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се с постоянно състояние на паника или повторно преживяване на травматичните моменти, кошмари, тенденция да се избягват определени места и дейности, физическо неразположение и депресия. Тези симптоми постепенно водят до нарушаване на личностовото и социалното функциониране.
В дните и седмиците след животозастрашаващото събитие най-честите реакции са страх и безпокойство, трудно концентриране и вземане на решения, дезорганизация или апатия, кошмарни сънища, а денят може да е изпълнен с раздразнителност, с гняв или тъга, с плач или депресия. Не са рядкост и соматичните оплаквания като загуба на апетит, промени в навиците за хранене, главоболие, стомашни проблеми, промяна в обичайния ритъм и качеството на съня, увеличена употреба на алкохол или на успокоителни.
Хора с по-високи нива на тревожност могат да отключат различни видове тревожни разстройства или депресивни реакции. Най-уязвими са децата, младите хора, самотните и емоционално уязвимите. Около 10 % от жените и около 5 % от мъжете след преживяно травматично събитие развиват посттравматично стресово разстройство.
Какво може да се направи в такива ситуации? Едно от най-важните неща е търсенето на социални контакти и говоренето за преживяванията с други хора, които споделят чувствата ни. Емоциите, които преживяваме, са естествени и не трябва да се борим с тях и да се опитваме да ги потискаме, а да ги признаем и обсъждаме. Приятната компания на приятели или семейството също възвръща чувството за контрол и сигурност. Грижата за себе си също е много важна – направете си план, организирайте всекидневието си, опитвайте се да спазвате обичайния дневен режим, създайте условия за физически натоварвания. Ограничавайте цигарите, кафето и алкохола, защото повишената им употреба води до усилване на тревожността, а тя се акумулира с тревожността от преживения шок. Не търсете непрекъснато информация за събитието (земетресение, наводнение) – това усилва и поддържа напрежението. Потърсете занимания, които да ви дистанцират от преживяното – книга, риболов, нов филм. Опитвайте да степенувате задачите си по важност и да ги изпълнявате в такъв ред. Хуманен жест (даряване на кръв, доброволна работа за възстановяване) може да възвърне чувството за цел и контрол. И най-важното – когато чувствата продължават да бъдат много интензивни и не се справяте с тях – потърсете помощ от роднина, приятел, професионалист. Не дръжте себе си отговорни за това, че не сте успели да направите едно или друго нещо, което да предотврати или намали последствията.
Медикаментозното лечение включва антидепресанти и тимостабилизатори, които повлияват тревожността, депресията и паническата готовност, намаляват импулсивността и агресията или суицидните мисли. Продължителното приемане на антидепресивно лечение е превенция на възможни рецидиви. Най-доброто лечение включва комбинацията от антидепресанти и психотерапия. Веднага след травмиращото събитие се прилагат кризисни интервенции, които имат за цел да помогнат за отреагирането на шока. Подходите в последващата психотерапия могат да бъдат индивидуални, семейни или групови и са насочени към подобряване на самооценката и разбирането на собствените емоции, споделянето им с други хора, научаването на нови стратегии за намаляване на напрежението и тревогата и подобряване на контрола върху травматичните спомени. Когнитивно-поведенческата психотерапия има широко приложение при лечението на паническите кризи, депресията и посттравматичните разстройства.
Добре е да се потърси консултация със специалист, когато симптомите продължават повече от седмица и когато е нарушено обичайното функциониране на личността. Ранното получаване на адекватна помощ ще предотврати развиването на по-сериозни симптоми или болестно състояние. Уменията на специалистите в доболничната помощ да разпознават и оценяват симптомите на стрес и разстройства, свързани с тревожност, са изключително важни поради предимно соматичните оплаквания на пациентите, характерни за други диагнози – главоболие, гадене, тежест в гърдите, замайване, стомашни проблеми, нарушение на съня и апетита.
