Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Анестезиологията у нас се нуждае от спешна реанимация

Анестезиологията у нас се нуждае от спешна реанимация

Настоящето и бъдещето на една изключително важна медицинска специалност, каквато е анестезиологията, бяха тема на специална пресконференция, проведена по инициатива на Научното дружество по анестезиология в навечерието на 7 април т.г. Водещи специалисти в областта на анестезиологията, на хирургията и на трансплантологията, както и представители на академичните медицински среди коментираха проблемите в това медицинско направление.

В своите встъпителни думи началникът на ВМА ген. Стоян Тонев припомни, че през последните години броят на анестезиолозите в страната непрекъснато намалява. Това е една от причините в болници като ВМА да се правят все по-малко от т.нар. „големи анестезии“ за сметка на рязкото увеличаване на венозните анестезии. Ген. Тонев коментира още, че в своята работа анестезиолозите са подложени на изключително тежко психологично напрежение, което се отразява както върху качеството на живот на специалистите, така и върху тяхното психично здраве.

Председателят на Дружеството на анестезиолозите в България доц. Николай Петров коментира, че пациентът е мотивиращ фактор за развитието на анестезиологията. Той се спря на някои положителни промени в това медицинско направление през последните 20 години. Така например анестезиолозите в своята практика вече разполагат с нови модерни средства за инхалационна, за венозна и за локална анестезия, които осигуряват по-добро качество на манипулацията и сигурност за пациента. Благодарение на тези новости се подобрява и техниката, прилагана в звената по анестезиология и интензивно лечение. През годините се усъвършенства и квалификацията на специалистите.

Доц. Петров представи данни на СЗО за извършените анестезии в света. Тези данни показват сериозна диспропорция в броя на извършените анестезии в бедните и в богатите страни. Така например в богатите страни, в които се отделят достатъчно средства за здравни грижи и в които живее около 30% от населението на света, се извършват почти 75% от хирургичната, и съответно от анестезиологична помощ. В бедните страни живее около 35% от населението на земята, което получава едва 3,5% от хирургичната и анестезиологичната помощ в света – основна причина за това е липсата на анестезиологични услуги, подчерта доц. Петров.

По данни на НЗОК в България през 2011 г. са извършени повече от половин милион анестезии – 230 хиляди от тях са венозни, 203 хиляди – общи, а останалите около 90 хиляди– регионални. Подобно е и съотношението между проведените във ВМА анестезии. До 2009 г. броят на извършените в лечебното заведение анестезии непрекъснато нараства и достига до 17 хиляди, но след това е налице бавен, но постоянен спад, провокиран основно от дефицита на специалисти, коментира доц. Петров. Предполага се, че днес у нас работят между 700 и 800 анестезиолози, като на една болница се падат средно 1,6 специалисти.

Анестезиолози не достигат по целия свят, подчерта доц. Петров. У нас водеща причина за тази негативна тенденция е емиграцията, която е провокирана от ограничени възможности в страната, лоши условия на работа, липса на подкрепа от държавата, търсене на допълнителна квалификация и обучение, както и на по-добра работна среда и по-добър стандарт на живот. Доц. Петров отчете, че не са малко и специалистите, които работят в представителствата на фармацевтичните компании у нас, където получават по-добри условия на работа и по-добро заплащане. Налице е и неравномерно разпределение на анестезиолозите на територията на страната – специалистите са основно съсредоточени в големите университетски центрове. Друга причина за недостига на кадри е тяхното тотално изтощение – тези, които остават да работят в България, са пренатоварени, защото трябва да вършат по-голям обем работа.

Председателят на Столичната лекарска колегия проф. Милан Миланов коментира тежкия дисбаланс между анестезиологичните звена в големите и малките градове по отношение на апаратурата, консумативите и медикаментите. Според проф. Миланов не повече от 4 интензивни отделения у нас са от европейски тип, а около 10 операционни са оборудвани със съвременни анестезиологични принадлежности. Той подчерта, че въпреки еднакво високото ниво на квалификация на анестезиолозите у нас, специалистите в провинцията практикуват при крайно неизгодни условия на работа – те могат, но нямат с какво. Ето защо според проф. Миланов е изключително важно интензивно-анестезиологичните комплекси в цялата страна да бъдат изравнени по отношение на апаратура, консумативи и медикаменти.

Участниците в пресконференция коментираха и изключително сериозния проблем с подготовката на специалистите по анестезиология. Проф. Иван Смилов подчерта, че кадрите у нас се обучават на добро европейско ниво. Още преди 20 години в учебния план на студентите по медицина е въведено и обучение по анестезиология и интензивно лечение. Програмите за следдипломно обучение също са близки до изискванията на Европейския борд по анестезиология. Сега специализацията по анестезиология продължава 4 години, а скоро предстои да бъде удължена на 5 години, както е в останалите европейски страни, напомни проф. Смилов. Той подчерта обаче, че са налице недомислици по отношение на организацията на специализациите. Така например през тази учебна година за 18 университетски болници в София са отпуснати едва 25 места за специализация по анестезиология – 11 по държавна поръчка и 14 чрез платено обучение, при условие, че само в столицата има дефицит на поне 80 специалисти. И въпреки че МЗ позволи желаещите да специализират по такава тежка специалност да бъдат приемани без изпит, поради липса на места през тази година 41 кандидати не са били зачислени за специализация, подчерта проф. Смилов.

Ръководителят на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение към МУ в София проф. Силви Георгиев допълни, че във всяка болница в страната има поне по един свободен щат за анестезиолог. Освен това вече се чувства и недостиг на преподаватели в това медицинско направление. Не се прави достатъчно и за обучението и развитието на професионалисти по здравни грижи в областта на анестезиологията, стана ясно още от изложението на проф. Георгиев. Според него в спешен порядък трябва да се изработи програма с мерки за стабилизиране на специалността, която да се представи на политическо ниво, както и да се помисли за самостоятелен бюджет за укрепване и развитие на анестезиологията. Той подчерта, че един подобен документ трябва да съдържа анализ на състоянието на специалността у нас на базата на европейски критерии – колко анестезиолози трябва да има в страната, колко места за специализации трябва да бъдат отпускани и т.н.

Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов подчерта, че през последните няколко години лекарският съюз е положил усилия да осигури отделно самостоятелно заплащане за анестезиолозите за извършена медицинска процедура, но за съжаление отпусканите в момента средства за здравеопазване не позволяват това да се случи. Д-р Райчинов изрази надежда през тази година да бъде договорено такова допълнително заплащане и то да стане факт през следващата година.

Без добре подготвени специалисти по анестезиология не могат да се развиват редица медицински направления – около този извод се обединиха в изказванията си доц. Крум Кацаров – председател на Дружеството по гастроентерология, проф. Никола Владов – председател на Дружеството по трансплантология, доц. Коста Костов – председател на Дружеството по белодробни болести. Така например анестезията при процедури като гастроскопия и колоноскопия разширява значително полето за работа на гастроентеролога, подчерта доц. Кацаров. Проф. Владов пък изтъкна, че модерната медицина изисква мултидисциплинарен подход, в който мястото на анестезиолога е изключително важно. Той определи като мит твърдението, че между хирурзите и анестезиолозите съществува конфликт.

Светлана КОСТАДИНОВА

2 Отговори to " Анестезиологията у нас се нуждае от спешна реанимация "

  1. На нас българите за да ни дойде акъла в главата трябва да ни се случи нещо неблагоприятно за да си кажем-ей! Така не трябваше.Същото е и с проблема с наличието на анестезиолози.Не е вярно че е мит конфликта между анестезиолозите и хирурзите(и не само тях, а и другите които се обслужват от анестезиолога). Сега може да е мит когато станахме дефицитни. Отговорността на анестезиолога се излага на опасност като се изка от него например анистезия на момента без да има спешни показания за интервенцията и непотготвен пациент-например пълен стомах,липса на информация за рискови фактори и потготовка ако се налага такава-. Когато анестезиолога отказва или отлага анестезията за по-късно,бива упрекван в мързел, в некадърност,в некомпетентност.От анестезиолога се изкат също и ненужни в случая и криещи в себе си опасност реанимационни мероприятия-например ненужно кръвопреливане.И като стане после злополука се нахвърлят върху анестезиолога-ти ми умори пациента-. Освен това в анестезиологията има(макар и малко на брой)неща които я различават от всички останали области и не се знаят от тях,а се претендира че се знаят, и започват да се намесват в тях некомпетентно, а някои и грубо. Всичко това прави живота на анестезиолога изпълнен с неприятности и затова хората не изкат.

  2. Dr. Piperkov казва:

    Vsichko tova e viarno, no s kakvo pravo Sylvi Georgiev shte govori za prepodavane po Anesthesiologia, ta toi ne evijdal osven rodilka drug patient, kakvo znae toi sa anesthesia v drugite oblasti na chirurgiata ili sa intensivno lechenie. Za sajalenie nashite prepodavatelski kadri vapreki profwssorskite si titli sa na mnoog nisko nivo. Bomba zalojena veroyatno ot prof. Smilov, no te ne sa v chass sas savremennite koncepcii v specialnostta, vapreki che na vseki Euroforum sa na cockteilnata massa.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.