Има един прекрасен филм с участието на Бен Кингсли. Синът на героя във филма вдига температура. В няколко болници, пълни с пациенти, отпращат родителите, накрая те дълго чакат реда си, а детето издъхва в ръцете на бащата. Диагнозата – усложнения на апендицит. Бащата – яростен и сломен в скръбта си, застрелва всички виновни за смъртта според него. Възможно ли е това днес в държава като Америка, а и навсякъде другаде по света? Само филмов сюжет ли е историята или действителност?

Не правех подобни аналогии преди срещата си с Петя Стойчева – главен секретар на Изпълнителната агенция „Медицински одит“. Юрист по образование, от 12 години в сферата на здравеопазването. Няма проблеми в системата – медицински или юридически, които да са й чужди.

- В много неща съм участвала, в много събития. Опитвали сме се да правим различни неща – понякога по-успешно, понякога проектите са спирали своето развитие, но в крайна сметка такава е динамиката на живота. Нещо започва или свършва, друго се ражда наново…

Така започна разказа си Петя Стойчева. Една непрекъсната нишка движеше мислите й от минало към настояще, от законодателство към медицина, от професионален и човешки морал към реалностите на живота.

- Всяко образование има две страни – продължи събеседничката ми. – Хубавото е, че понякога можеш да се дистанциращ от чисто медицинските проблеми, да ги пречупиш през друга призма, призмата на закона. Но пък недостатък е, че понякога законът и човешкото здраве нямат своите допирни точки, т.е. логиката на живота не винаги следва логиката на закона и обратно.

Една от стратегическите цели, които агенция “Медицински одит” е обявила за приоритет и по която вече една година работим, това е партньорството ни с всички субекти в здравеопазването. Дали това са съсловните или пациентските организации, дали това са държавните или общинските органи, целта, която агенцията си е поставила, е всички тези субекти да работят за подобряване качеството на медицинското обслужване. Защото в крайна сметка целта на всички ни е една и съща – да има достъпна и качествена медицинска помощ и правата на пациентите, на българските граждани да бъдат защитени. И в този аспект нека условно разделим нещата, т.е. нашите взаимоотношения, в две посоки. Едната е институционалните взаимоотношения, а другата – връзките и работата ни с научните дружества, със съсловните и пациентските организации, т.е. със субектите от неправителствения сектор.

Във времето ние създадохме много добри взаимоотношения на първо място с регионалните здравни центрове, бившите РЦЗ, тъй като работим в една и съща система с едни и същи цели. И макар постигането на тези цели да изисква различни подходи и различни възможности, ние решаваме въпросите заедно. Работим много в областта на качеството, в областта на проверките, взаимодействията ни са просто всекидневни. Експертите по места са тези, които ни подават първоначалната информация, за да можем ние максимално бързо да се ориентираме в конкретен проблем или в конкретен случай. Едновременно с това изключително добре си сътрудничим с Изпълнителната агенция по трансплантация, с екипите и експертите, които работят там. Имаме извършени съвместни проверки в областта на трансплантациите. Всеки проверяваше своята област, движен от собствената си компетентност, но взаимоотношенията бяха изключително професионални, изключително колегиални.

Извън сферата на здравеопазването взаимоотношенията ни се развиват с всяка една институция, която има малко или много общо с проблемите на здравеопазването. Сериозен дял са взаимоотношенията с органите на досъдебното производство и съда. Изключително добро партньорство постигнахме с прокуратурата. Радвам се, че през годината, която мина, ние успяхме да докажем своя професионализъм, особено когато работехме по тежките проверки на прокуратурата по повод на смъртни случаи и особено, когато се касае за дела с висок обществен интерес.

Съвместно с прокуратурата и с Българския лекарски съюз стартирахме дискусия в обществото за определенията за лекарски и медицински грешки. Лично аз се радвам, че тази дискусия получи сериозен отзвук и предизвика много коментари, което означава, че проблемът е поставен не напразно и не самоцелно. Имаме сериозни взаимоотношения с Комисията за финансов надзор, тъй като те са контролният орган на дружествата за доброволно здравно осигуряване, докато медицинската част на дейността на тези дружества се контролира от ИАМО. Имаме подписано споразумение с Националната агенция по приходите – те ни помагат с уменията си да съберат задълженията на некоректните платци, които са признали, че са направили пропуски в своята дейност, но после са забравили да платят наложената им санкция. Това са в основната част междуинституционалните взаимоотношения.

Работим и с омбудсмана на Република България. Това е самостоятелна институция, която е мост между хората, държавните институции и неправителствения сектор. Взаимодействаме изключително активно не само по проверките, които извършваме по изпратените сигнали. Става дума за взаимоотношения, които са създадени между двете институции по повод проблеми в национален мащаб, не само за конкретни хора. Имахме съвместно участие в четири обсъждания, включително и в дебата за медицинската лекарска грешка. Както и в дискусията за финансирането на лечебните заведения, чиито приходи се осигуряват от държавния бюджет, и за качеството на медицинското обслужване там. Участвахме и в дебата за съдебномедицинските проблеми и експертизите – за лекарите експерти и взаимоотношенията им, за тяхното място и контрола върху дейността им. Непрекъснато поддържаме връзка с хората от екипа на омбудсмана, които се занимават с правата на пациентите. Започнахме активно да си сътрудничим и с Агенцията за закрила на детето в частта за проверка на домовете за медико-социални грижи или т.нар. деца в неравностойно положение. На първо място следим за качеството на медицинската помощ, която се оказва на децата в тези домове.

Да преминем към неправителствения сектор, който между другото е изключително активен.

Действията на Изпълнителната агенция “Медицински одит” много сериозно се наблюдават и анализират, коментират и критикуват от самото начало точно от неправителствения сектор. Веднага след структурирането си агенцията установи изключително полезни, ползотворни връзки с научните дружества. Ние отправихме официално запитване до всички научни дружества с молба да ни посочат консултанти, които можем да ползваме, защото не сме компетентни във всичко и не можем да знаем всичко.

Всички дружества изпратиха хора, които са съгласни да работят с нас, а не просто „извадени“ от някакъв списък. При всеки случай, когато имаме нужда от тясно професионална помощ, от квалифицирана помощ, ние се обръщаме и разчитаме на тези хора. Предстои следваща стъпка от развитието на тези взаимоотношения – започват съвместните срещи, съвместните дебати по проблемите, които като информация вече сме събрали от съответните проверки в страната. Защото заедно смятаме, че ще бъде полезно да кажем и да обсъдим проблемите в съответната медицинска специалност. Това е опит, който ще даде възможност да се промени и „добрата медицинска практика“, включително да бъдат направени предложения за промяна в стандартите като критерии за качество.

Изграждаме, доразвиваме стратегията си за взаимоотношенията с пациентските организации. Вярно е, че някои пациентски организации изразяват мнение, че има какво да се желае още от закона що се отнася до взаимоотношенията и партньорството между пациентските организации и ИАМО. Има една единствена разпоредба, която дава статут на наблюдатели на пациентските организации. Мисля, че това е преодолим проблем, който с добра воля и желание от двете страни може да създаде алгоритъм на взаимодействие. По този начин и пациентските организации да бъдат спокойни, да бъдат сигурни за това, че когато има проблем с пациент, този проблем се разглежда обективно и безпристрастно. В същото време ние да знаем, че можем да разчитаме на пациентските организации.

- Много хора от гилдията в самото начало още съзираха в агенцията някакъв жандарм, наричаха ви „медицински ДАНС“… Вие работите за качеството и за правата на пациентите, но и за някакъв морал, за справедливост в отношенията. Цялата тази схема ви поставя непрестанно в центъра на обществения фокус, на общественото внимание?

- Изключително трудно се работи в такава обществена среда – продължи главният секретар на ИАМО Петя Стойчева. – На колегите, които активно участват в проверките, им е много трудно. Особено в началото, когато ги посрещаха с недоверие, дори с прикрита агресия, че някой идва да ти вади „кирливите ризи“. Даже пациентите в началото също проявяваха недоверие, съмнение. Има пациенти, които очакват повече, отколкото е реалността на живота. Ето защо винаги има недоволни и от едната, и от другата страна. Но самият факт, че до този момент жалбите са толкова, колкото за изминалата цяла година, означава, че хората по един или друг начин ни се доверяват, вярват,че можем да решим техния проблем.

Имаме случаи, когато самите лечебни заведения желаят да направим одит. Това означава, че те започват да ползват резултатите, изводите и препоръките, които им даваме, като коректив на собственото си поведение. Изводът е, че има полза от нас, има смисъл от работата ни като цяло.

Ще посоча и конкретните цифри – за изминалата година жалбите бяха точно 531. Към края на май т.г. те са около 450.

Всяка жалба е една съдба, един живот.

Преглеждаме всеки сигнал, всяко оплакване. Стига да не е безкрайно лаконичен и неясен. Но дори и тогава, ако има адрес, ние връщаме на адресата писмо с молба за повече подробности. Така че и в този аспект всеки сигнал се разглежда. Взаимодействието ни с РЗИ в страната е изключително полезно. Тъй като щатът на агенцията е много малък, нямаме териториални структури, на колегите им е трудно да бъдат „Хвърковатата чета на Бенковски“ и да покриват всички региони. Затова съдействието на регионалните здравни инспекции е от изключителна полза – да съберат материалите, да направят проверка и да ни изпратят становище, за да можем съответно да вземем своето решение за това какво „се случва” с този проблем.

Имаме допирни точки и с БЛС и Комисията по етика, защото в част от жалбите на пациентите освен несъгласието с качеството на медицинската помощ има и обвинения за грубо, за неморално отношение. Работим с регионалните колегии, успоредно правим проверки – те със своята компетентност, ние с нашата, за да може на пациентите да им бъде даден обобщен отговор по проблема. Когато Етичната лекарска комисия прецени, че тя ще поеме случая изцяло, ни уведомява, и съответната проверка е тяхна грижа.

Всеки човек е склонен да мисли, че е могло да бъде направено още нещо за неговите близки.

В крайна сметка ИАМО може да се произнесе по това, дали е оказана адекватна медицинска помощ в конкретната ситуация, но дали има причинно-следствена връзка между лечението и настъпилата смърт, това вече е въпрос на съдебномедицинска експертиза и не е редно законово да навлизаме в чужда територия. В разговорите, които сме водили с прокуратурата, сме се договорили да работим съвместно по проверки, в които става дума за смъртни случаи. Защото всички проверки по определени жалби реално не е възможно да бъдат направени. Така или иначе при смъртен изход винаги се извършва проверка.

Убедена съм, че имаме възможността и професионалния капацитет да дадем предварителната оценка за поведението на конкретно лечебно заведение или на конкретни лекари за всеки отделен случай. А какво ще се случи в съдебна зала – това е друга история.

- Много институции се затварят за медиите, когато става дума за контролни функции. Колкото може по-малко информация да “изтича” в обществото…Здравеопазването като цяло и вашата дейност са натоварени с обществен интерес. Как работите с медиите?

- Затварянето навътре в себе си вреди и на обществото, и на институцията. Създава се впечатление, че криеш нещо. Нормален е диалогът, нормално е отварянето, но пък не е полезно и да бъдеш максимално отворен – понякога започваш да вредиш на тези, на които искаш да помогнеш. Не можем да разкажем историята на един пациент, да му кажем имената, да му огласим проблемите и т.н. Вредим на пациента. Диалог има, а това, че на някои медии, на някои определени журналисти нашата дейност им се струва недостатъчна, неквалифицирана, в крайна сметка е право на мнение. Аз се радвам, че повечето медии се стараят да бъдат обективни в оценката към работата на агенцията. Ние държим на професионалното мнение, на отношението на медиите и се радвам, че когато става дума за здраве и човешки живот, за контрола и качеството на услугата, която е оказана, ние до този момент нямаме политическа оценка, а само професионална. Това също е успех.

Много интересен е начинът на взаимодействие между медиите и агенцията, между Съвета за електронни медии, Комисията за защита на конкуренцията и ИАМО. Имаме официални сигнали, запитвания от СЕМ, относно реклами на лечебни заведения, относно рекламирани медицински дейности, които се извършват в тези лечебни заведения. Доколко те не са подвеждаща информация на потенциални пациенти и доколко те не представляват нелоялна конкуренция. Ние даваме становища по тези запитвания, изпращаме всички събрани материали в Комисията за защита на конкуренцията и до момента на мен са ми известни 2 образувани дела срещу 2 лечебни заведения за нелоялна реклама в телевизионни предавания.

На финала ще ви разкажа конкретен случай по повод сигнал, изпратен ни от национално представена пациентска организация. Фактите наистина са много тревожни. Първата фраза в писмото е следната: „нормално ли е млад човек да умре от апандисит в ХХI век?“. Сигналът беше подаден през януари т.г. През март извършихме проверка, проследихме пътя на пациента. Оказа се млад мъж, който освен този остър хирургичен проблем е имал и хронично съпътстващо заболяване, което е било следено постоянно от личния лекар. Когато възниква проблемът с апандисита, има официално подписано становище от личния лекар, че майката е отказала медикаментозно антибиотично лечение, след което състоянието на момчето се е влошило. То е преведено в областна болница. При проверката се оказа, че има нарушение. Жалбата на майката в тази част е основателна, защото е нарушено правото на пациента да му бъде оказана своевременна медицинска помощ, т.е. има забавяне. Оттам, след като състоянието на момчето е влошено независимо от операцията, явно лекарите са преценили, че не могат на място да се справят и го превеждат в Пловдив в Университетската болница, където за съжаление момчето умира. В този случай е установен пропуск в лечението на пациента и именно закъснялата реакция е довела до този смъртен изход.

Ние сме наложили на лечебното заведение акт за административно нарушение. Ако се установи, че конкретен лекар със своето действие или бездействие е довел до смъртта на това момче, ще последва наказателна отговорност, която е от компетентността на прокуратурата. Ние разполагаме с конкретиката по случаите и ако има по-нататък развитие, тя ще бъде предоставена на съответните органи, за да използват тези материали.

Това е сложната верига на взаимодействието – от неправителствената организация, пациентската организация, минава през нас и в един следващ момент може да завърши в следващата институция – прокуратурата. В този случай реално имаме точно прилагане на взаимодействието между три различни власти в държавата – неправителствения сектор, изпълнителната власт в наше лице и съдебната власт, прокуратурата, която също е независима. Накрая идват и медиите – четвъртата власт, ако в пълнота разгледаме един случай.

Сложна е цялата верига от взаимоотношения между различните субекти, но си струва да извървиш пътя в името на пациента.

Направих тази аналогия между американския филм и българската действителност в края на разговора с главния секретар на ИАМО Петя Стойчева. Защото навсякъде по света има лекарски грешки – болезнени и неизбежни. Част от живота, неща от живота, които понякога ни правят тъжни, друг път яростни.

Колкото по-малко са те в една здравеопазна система, толкова по-високо е общественото мерило за професионално свършена работа.