На 25-27 май т.г. бе проведена редовната годишна национална конференция по клинична хомеопатия. Традиционно високият интерес към провежданите от Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО) и Европейската школа по клинична хомеопатия научни срещи за пореден път събра над 300 лекари хомеопати и фармацевти. Гости на събитието бяха представители на академичната общност, на БЛС и БФС, на пациентски организации, а също депутати и утвърдени чуждестранни специалисти. Организаторите и участниците във форума получиха поздравителни адреси от д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в НС и лекар хомеопат, от медицински университети, съюзи и организации в здравеопазването.
По време на 3-дневната наситена научна програма бяха презентирани и дискутирани съвременни теоретични и практически подходи, споделен бе терапевтичен опит и успешни случаи по основните теми „Хомеопатията като поддържаща и палиативна терапия в онкологията“ и „Приносът на хомеопатията в гериатрията и педиатрията“.
Като начало свои размисли и изводи след 30-годишна хомеопатична практика сподели д-р Ф. Шефдьовил от Франция, преподавател и автор на книги и учебни помагала, издания на френския Център по обучение и развитие на хомеопатията и на Лаборатории Боарон. Гостът изтъкна, че от съвременна гледна точка класическата хомеопатия на Ханеман, която се увлича по езотерични практики и конкурира алопатичната медицина, мисловно е застинала в XIХ век. Клиничната хомеопатия обаче е интегрирана в медицината съвременна дисциплина – единствено разумната за ХХI век.
Научната програма започна с презентацията на проф. Н. Бояджиева, д-р Р. Томова и д-р С. Грудева – „Хомеопатията като поддържаща и палиативна терапия в онкологията. Клинични проучвания“. Авторите отбелязаха, че хомеопатията има своето място за преодоляване на нежеланите ефекти от конвенционалната онкологична терапия и за подобряване качеството на живот на пациентите. Акцентираха върху пет рандомизирани проспективни и ретроспективни проучвания, проведени в периода от 2009 г. до 2017 г. в различни страни – Великобритания, Италия, Австрия и др. Проучванията проследяват както нагласите на пациентите към хомеопатичното лечение, така и резултатите от приложението на конкретни хомеопатични препарати. Установени са били данни за удължена продължителност на живота с поддържаща и палиативна хомеопатична терапия.
На база на натрупания положителен опит Международното хомеопатично дружество за поддържаща терапия в онкологията (SHISSO) през 2017 г. е подготвило съответните терапевтични протоколи.
В лекцията „Палиативна терапия в онкологията и приносът на хомеопатията“ д-р П. Загорчев представи нова концепция, която развива идеята, че раковото заболяване не е изолирана нозологична единица с определени болестни симптоми. Според авторите на концепцията малигненият процес обхваща различни органи и системи – отключват се патологични имунни реакции, ятрогенни увреди и т.н. Оформя се онкологична полиморбидност с ново болестно състояние от раково свързани синдроми (Cancer-related syndromes, CRS) – умора, депресия, болка, кахексия. Обвързаността в порочен кръг, малката ефективност на конвенционалните методи в последните етапи на страданието налагат една нова парадигма – включване на хомеопатично лечение като безвреден холистичен подход в овладяването на CRS. Авторът разгледа възможностите на редица медикаменти и представи клинични случаи, илюстриращи ефективността на хомеопатията в палиативната онкологична практика.
В обзора „Лъчев дерматит. Възможности на хомеопатичната терапия“ проф. П. Троянова и д-р П. Загорчев поставиха акцент върху най-честата нежелана реакция на дефинитивната лъчетерапия – лъчевия дерматит. Известно е, че той се превръща в лимитиращ фактор и може да доведе до прекъсване на лъчетерапията. Лечението на лъчевия дерматит изисква мултидисциплинарен подход и намесата на различни специалисти. Настоящите практики се основават повече на институционални протоколи и личен опит, тъй като липсват достатъчно данни за определяне на политики и единни препоръки, основани на доказателства, в тази област. Затова се налагат комплексни превантивни мерки. Практиката показва, че редица хомеопатични средства имат добри възможности за благоприятно повлияване на лъчевия дерматит в профилактичен и в терапевтичен аспект…
Известно е, че сред разнообразната палитра от нарушения на съня централно място заема инсомнията, която засяга 30-40% от населението в трудоспособна възраст, като при всеки трети от тях хронифицира. В „Приложение на хомеопатията при безсъние при възрастни“ д-р Д. Карабелова подчерта, че медикаментозната терапия със седативни и сънотворни средства може да предизвика нежелани реакции, зависимост и привикване, отслабване на вниманието и на условните рефлекси, лекарствата не могат да се прилагат за продължителен период и предизвикват редица лекарствени взаимодействия.
Хомеопатичното лечение – ефективно и безопасно, се прилага както самостоятелно при преходна психофизиологична инсомния, така и успоредно с конвенционалната терапия при хронично безсъние.
На темата „Деменция в напреднала възраст. Приносът на хомеопатията“ се спряха проф. Р. Шишков и проф. Л. Пейчев. Те напомниха, че генетични и екзогенни фактори лежат в основата на невродегенеративните заболявания на ЦНС и водят до прогресивно развиващи се когнитивни нарушения и деменции. Най-широко разпространените типове деменции са Алцхаймерова болест (60%), последвана от васкуларна деменция (20%), деменция тип Lewy bodies (5%) и фронтотемпорална лобарна деменция (5%). За лечение на тези нарушения съвременната медицина използва инхибитори на ензима холинестераза, антагонисти на NMDA-рецепторите и други фармакологични средства. В комплексния подход за овладяване на прогресивната загуба на невронални клетки в ЦНС се използва и хомеопатия. Наши и чужди експериментални проучвания определят редица симптоматични медикаменти за всекидневен прием в зависимост от етиологията на невродегенеративните проблеми, от екстремалното ментално натоварване, както при парализираща нерешителност и слабоволие, потиснат гняв и неекстериоризирани емоции, и др.
Сравнително редки допреди няколко десетилетия, атопичните болести вече представляват сериозен здравен и социален проблем. Проф. М. Бошева и д-р С. Филчев представиха актуалната тема „Атопия при децата и мястото на хомеопатията“. Концепцията за „единния дихателен път“ определя алергичния ринит и астмата като проява на един и същ патологичен процес – алергично имунно възпаление. При атопичните болести съществува феноменът „коморбидност“ – наличието на клинична експресия на алергичния процес в повече от един орган. В детска възраст динамиката за ангажиране на нови органи и системи от атопичната болест се демонстрира от „алергичния марш“ – от атопичния дерматит и хранителната алергия в кърмаческа и ранна детска възраст през алергичния ринит до бронхиалната астма при по-големите деца.
При изписване на хомеопатична терапия се прилага общоприетият подход за подбор на медикаменти – симптоматични, теренни, отразяващи типичния хроничен начин на реакция. Подобно на поведението в алергологията, първостепенна цел на профилактиката е намаляване на алергичната настройка на организма чрез третиране с пренебрежимо малки дози изотерапевтици. Това е така наречената „хомеопатична специфична хипосенсибилизация“.
Достойнства на хомеопатичната терапия са липсата на странични действия, доказаната ефективност, индивидуалният подход. Добре подбраните хомеопатични медикаменти повлияват не само основното, но и коморбидните атопични състояния.
В презентацията на проф. Д. Близнакова и д-р Е. Вълчева „Семиотика на кърмаческа възраст и хомеопатична стратегия“ бе подчертано, че доброто познаване на особеностите и заболяванията в кърмаческия период дава възможност на лекарите педиатри и хомеопати да поставят диагноза и да направят правилен избор на терапия. Клиничната практика показва, че водещи симптоми в кърмаческата възраст се повлияват много добре от хомеопатични медикаменти. Авторите посочват над 50 хомеопатични монопрепарати и специалитети.
„Нерегулярни маточни кръвотечения през пубертета. Възможности за хомеопатично повлияване“ бе темата, представена от проф. Бл. Пехливанов и д-р Р. Томова. Те напомниха, че пубертетно-юношеската възраст е характерна с основни промени в биологичните, психологичните и психосоциалните параметри на девойката. Ключов момент е появата на менструалната функция и нейното установяване. Върху процеса влияят различни видове нерегулярности, които се обясняват с несъвършена регулация на системата хипоталамус-хипофиза-яйчник, в резултат от което около 50 % от менструалните цикли са монофазни ановулаторни. Диагностично уточняване трябва да се започне, ако менструалните нарушения са извън спектъра на физиологичната вариабилност. Повечето от лекостепенните или умерените нарушения са преходни и самоограничаващи се. Терапевтични действия се предприемат в случаите на тежки или персистиращи отклонения, съпроводени с анемия и засягане на общото състояние. В зависимост от силата и продължителността на кървенето лечението включва антифибринолитици, утеротоници, антианемични и общоукрепващи медикаменти, хормонална хемостаза.
Ролята на хомеопатията се изразява в меко въздействие върху хормоналната нестабилност с хомеопатични разреждания на хормони, а също и в овладяване на кървенето и последиците от него.
За „Аденопатия при децата. Хомеопатична терапия“ и за своя терапевтичен опит говори д-р К. Бачовска. Тя отбеляза, че лимфоаденомегалиите (ЛАМ) са сериозен диференциалнодиагностичен и терапевтичен проблем в педиатричната практика. В детската възраст над 70% от случаите с ЛАМ са резултат от прекарани вирусни и бактериални инфекции. Конвенционалното лечение включва антибиотична и имуностимулираща терапия. Проблем обаче представляват остатъчните лимфни възли, които безпокоят родителите и не се повлияват добре от конвенционално лечение.
Клиничната хомеопатия притежава богат набор от медикаменти за повлияване на ЛАМ, но трябва да се има предвид, че увеличените лимфни възли са симптом, а не заболяване. Важно е да се направи добра диференциална диагноза и преценка кои ЛАМ подлежат на хомеопатично лечение. То е подходящо при възникнали в хода на вирусни и бактериални инфекции, при остатъчни лимфни възли, а също и като комплементарно лечение на бактериални лимфаденити.
„Гастроинтестинални нарушения в детската възраст. Хомеопатично повлияване“ бе тема на лекцията, в която д-р А. Пандурска напомни, че гастроинтестиналните нарушения са едни от водещите оплаквания в детска възраст. За приложение при най-често срещаните инфекциозни и неинфекциозни болести авторът представи подробна класификация на медикаментите в Материя Медика, които имат патогенетично подобие с основните гастроентерологични симптоми в детска възраст.
С внимание участниците в конференцията се запознаха с представените в постерна сесия случаи от практиката на свои колеги.
След завършване на научната програма на лекари хомеопати и фармацевти бяха връчени награди за добра практика.
У нас интересът към клиничната хомеопатия не намалява – 381 лекари и фармацевти са се обучавали през академичната 2017-2018 г.
Новозавършилите хомеопати с вълнение получиха своите дипломи.
