Храненето
е един от най-важните екзогенни фактори, които оказват влияние върху нормалния растеж. Храната трябва да задоволява напълно нуждите на организма и да бъде съобразена с възрастовите особености.
Най-важната физиологична особеност при кърмачето е неговият интензивен растеж. До края на първата година след раждането детето утроява теглото си, израства с 25–27 см, обиколката на главата се увеличава с 12–14 см. Няма друг подобен период в човешкия живот. Такова интензивно развитие изисква достатъчно енергия и пластични вещества за растеж, както и за т.нар. химическо узряване на тъканите. През неонаталния и кърмаческия период организмът е с морфологична и функционална незрялост.
При определяне на
хранителния режим
се вземат предвид анатомо-физиологичните особености на новороденото. Оптималният режим е 7-кратно хранене на 3 часа, защото съответства както на времето, нужно за преработване на храната, така и на физиологичния обем на стомаха.От втория месец – 6-кратно хранене през 3 часа. След 5 навършени месеца – 5-кратно – през 3 ½ часа.
След въвеждане на т.нар. “преходна храна” в края на първата година дневният хранителен режим се променя на 4-кратно хранене през 4 часа.Така прилаган режимът съответства на физиологичните изисквания за добро храносмилане.
Важен акцент е спазването на баланс между нуждите на организма и приетите с храната вещества. Защото при децата той може да бъде нарушен много по-лесно, отколкото при възрастните. Това е причината в детската възраст да се срещат много по-често болести, свързани с храненето – хиповитаминози, анемия, малнутриция, затлъстяване.
През първите 6 месеца след раждането съществува риск от
недоимъчно хранене,
което води до нарушения не само във физическото, но и в нервно-психическото развитие. Доказана е връзката между тежката малнутриция и забавянето на интелектуалното развитие.Установяват се и някои особености в поведението в по-късна възраст.
Желязодефицитните състояния
/анемия, латентен дефицит и прелатентен дефицит/ са най-често срещаното хранително недоимъчно състояние. Среща се толкова често, колкото всички останали недоимъчни състояния, взети заедно.
Не на последно място е
затлъстяването,
характерно с увеличение на телесната маса за сметка на повишение на мастната тъкан. Причините за него са комплексни: генетични, биологични, екзогенни. Телесната маса се увеличава при формиране на енергиен излишък – прием на повече енергия /преяждане или прехранване/ и/или намален разход на енергия /хипокинезия/.
Въпреки че неговите неблагоприятни въздействия върху детския организъм са широко известни, наднорменото тегло продължава да бъде проблем. Нещо повече, честотата му през всички периоди на детската възраст нараства.
През кърмаческата възраст най-важно за профилактиката е продължителното естествено хранене и правилното своевременно захранване.
Ранната детска възраст е период и за създаване на навици за здравословно хранене.
Пълноценното хранене
е от съществено значение за устойчивостта на организма към инфекции и за намаляването на тежестта на тяхното протичане.
Най-често допусканите грешки през първата година са:
- необосновано преминаване на смесено и изкуствено хранене;
- ранно захранване /преди 4 месеца/;
- късно захранване;
- добавяне на сол и много захар;
- твърде дълго приемане на пасирана храна.
До 4-5-ия месец кърмата задоволява напълно нуждите на кърмачето.
След тази възраст обаче резервите на организма от желязо са изчерпани и е необходим допълнителен внос чрез храна. Най-подходящ източник е месото.
Утвърдена практика в европейските страни е от 4-ия до 6-ия месец да се въвеждат пюрета, последвани от плодово-млечни каши и пюрета с месо. Препоръките на Американската академия по педиатрия не се различават съществено.
Водата
През последните години за съжаление се разпространява „препоръка” да не се дава вода на новородените и кърмачетата. Дали има основания за подобни идеи? Това може най-убедително да се разбере чрез особеностите на организма по отношение на съдържанието на вода, сравнени през различните възрастови периоди:
Ембрион на 3 месеца 95%
Ембрион на 5 месеца 87%
Доносено новородено 80%
Кърмаче 70%
След 1 година 65%
Възрастен 60%
Известно е, че обмяната на водата при кърмачетата се извършва 3-4 пъти по-бързо, отколкото при възрастните. Например за 24 ч при тегло 7 кг кърмачето обменя ½ от извънклетъчната течност, а възрастен с тегло 70 кг – само 1/7.
Водно-солевата обмяна на телесни течности при кърмачета е 80% срещу 60% при възрастни. По-висок е и относителният дял на извънклетъчната течност в сравнение с възрастните, налице е и физиологична незрялост на бъбреците. Освен това кърмачетата губят течности през белите дробове, защото дишат от 40 до 60 пъти в минута.
На базата на всичко това определените нужди от вода при най-малките са 160–200 мл на кг/тегло.
През първите 7–10 дни след раждането майчината коластра е в количество от 50 до 150 мл за 24 часа. Следователно само с кърма потребностите от вода не могат да бъдат задоволени и нейният прием е задължителен.
Популярната причина, с която обикновено се обяснява лишаването на кърмачето от вода, е, че тя е повод за намаляване продължителността на кърменето. Наблюдение върху голям брой деца в две клиники в Швейцария в продължение на 11 месеца показва, че това твърдение е неоснователно, защото даването на вода и биберон залъгалка не влияят отрицателно върху продължителността на кърменето.
