Кръгла маса по актуалната тема за здравните услуги в условията на икономическа криза бе проведена на 22 март т.г. в София. Дискусията, организирана от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“, събра представители на синдикатите, на президентството, на МЗ, на съсловни и пациентски организации, мениджъри на софийски лечебни заведения.
Форумът бе официално открит от президента на КНСБ Пламен Димитров, който подчерта, че несистемното прилагане на известни принципи и добри практики е довело до натрупване на много проблеми в системата на здравеопазването. Заедно с влошаващите се социално-икономически показатели, всичко това се отразява върху достъпа до здравни услуги, коментира синдикалният лидер. Той допълни, че нарастващата безработица и ниските доходи на населението влияят върху обема на приходите от здравни вноски. От друга страна обаче, влошаването на демографската структура налага по-висок бюджет за здравеопазване. Сред пречките за ограничаване на достъпа Димитров изтъкна преките плащания и неравномерния достъп до здравни услуги в страната. В края на своето изказване синдикалният лидер обобщи, че за създаването на нов ефективен модел на здравна система у нас решение трябва да намерят 3 проблема: недостатъчният финансов ресурс, преките плащания лично от гражданите, неефективното използване на наличните средства.
В началото на дискусията съветникът към КНСБ проф. Любомир Иванов направи презентация, в която представи данни за проблемите в здравно-демографското състояние на населението, за финансирането и за качеството на здравните услуги в условията на икономическа криза. Той подчерта, че изграждането на консенсус между социалните партньори и разработването на потенциални решения е единственият път, чрез който могат да се предотвратят бъдещи икономически и социални сблъсъци.
Експертът направи подробна характеристика на социално-икономическата обстановка в условията на криза у нас, като коментира редица цифри и факти. По данни на КНСБ например безработицата в страната бележи ръст и вече е над 11%. От друга страна, издръжката на един човек за 2011 г. е нарастала с 4,9% на фона на влошаващ се жизнен стандарт на населението. 23% от българите имат доход до 202 лв., а 43,2% са с доход до 270 лв. На входа на здравната система се констатира влошено здравно-демографско състояние на населението – то намалява и застарява, налице са ниска раждаемост, висока обща смъртност и ниска продължителност на живот. Относителният дял на лицата над 65-годишна възраст у нас е 17,2%.
Проф. Иванов напомни, че през последните три години бюджетът за здравеопазване, който правителството отделя, не нараства и е в размер на около 4% от БВП. Бюджетът за 2012 г. в сравнение с 2011 г. е запазен, но на практика той е рестриктивен заради нарастващата инфлация, която е довела до повишаване на цените на лекарствата с 5,7%, на болничните услуги – с 11,8%, на лекарските услуги – с 12,6%, на основните хранителни стоки – с 5,7%. Като предизвикателство за здравната система синдикатите отчитат и нарастването на броя на здравно неосигурените български граждани. По данни на НЗОК към края на февруари т.г. неосигурени са 1,322 млн. души. Сред сериозните проблеми, поставени на кръглата маса, бяха и липсата на ефективна конкуренция, разпиляването на финансови ресурси, както и липсата на система за обвързване на сложността и качеството на работата на медицинските лица с размера на техните възнаграждения.
Отбелязано бе, че бюджетът на МЗ за 2012 г. е с 35,65% по-малък спрямо 2011 г., поради което не може да се осъществи ефективно опазване на общественото здраве. Според синдикатите намаляването на разходите за профилактични програми с цел осигуряване на повече средства за лечебните заведения за болнична помощ е погрешен и потенциално опасен подход. Изразена бе и тревога във връзка със закриването на около 10 общински лечебни заведения през последните години, както и неясното бъдеще за работещите в поне още 50 лечебни заведения в страната. Предприетите досега мерки в системата се фокусират почти изцяло върху разходната част, а не върху стойностите на здравните услуги, отбелязват експертите.
Проф. Иванов подчерта, че допусканите компромиси с качеството на здравните услуги водят не само до унищожаване на общественото доверие в системата, но и до значителни икономически загуби поради нарастване на случаите на неработоспособност, инвалидизация и смърт.
Като решения на коментираните проблеми синдикатите предлагат увеличаване на бюджета за здравеопазването, въвеждане на иновативни методи за финансиране в здравеопазването, включително повишени такси и акцизи за алкохол, захарни и солени изделия, както и пълна прозрачност и публична отчетност на парите за здраве. Трябва да бъде определена социално приемлива цена на труда в здравеопазването, като се създаде класификатор на лекарските специалности според сложността, риска и отговорността за съответните дейности и се въведе допълнително заплащане на лекарите за по-висока компетентност. Тези мерки могат да бъдат обобщени в Национална програма за подобряване на качеството на здравните услуги, заяви проф. Иванов.
Модераторът на срещата д-р Иван Кокалов коментира, че не съществува едно единствено решение на натрупаните през годините проблеми в здравеопазването. Той бе категоричен, че в нашата страна не може да се действа по схемата опит – грешка, тъй като не разполагаме с достатъчно финансов ресурс за това. Д-р Кокалов напомни, че през последните години фундаментални промени във финансирането и по отношение на качеството на здравеопазването не са направени. Според синдикалния лидер на болничната система не трябва да се гледа като на търговска дейност, а като на социална дейност, която има и икономическо измерение. Сред проблемите, които той засегна, бяха нарастващият брой на лечебните заведения, както и липсата на активен обществен контрол върху начина, по който се използва общественият ресурс за здравеопазване. Той подчерта, че здравната система функционира неадекватно и като структура, и като финансиране.
В хода на дискусията Емилия Тончева – управляваща офиса на СЗО в България, взе отношение по темата с преките плащания, като напомни, че докато в останалите европейски страни т.нар. out of pocket payments са около 20%, то у нас те са около 42%. Тя акцентира и върху друга тревожна тенденция, каквато е намаляването на броя на бременните жени, които посещават специализирана консултация. Тончева коментира още, че в условия на криза трябва да се обърне внимание на профилактиката и промоцията. Тя подкрепи идеята, представена от проф. Иванов, за повишаване на акцизите на стоки, които са вредни за здравето.
Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков подчерта, че няма друга система, в която да е налице такава въртележка на ръководни кадри. Той прогнозира, че през следващата година нищо добро няма да се случи в българското здравеопазване. В своето изказване д-р Ленков изтъкна, че от години в страната ни за първична и специализирана извънболнична помощ се отделя твърде малък процент от общите средства за здравеопазване, като по този начин българските граждани са лишени от профилактична дейност, а средствата отиват за лечение на късно диагностицирани заболявания.
С тревога д-р Ленков напомни, че все още няма визия за развитие на системата на здравеопазването, а българските лекари и професионалисти по здравни грижи са най-конвертируемата „стока“ в чужбина. Ето защо той смята, че е крайно време правителството да разбере, че здравеопазването трябва реално да бъде част от националната сигурност. Според него трябва да бъдат намерени кратки и бързи решения, които да допринесат за увеличаване на средствата в здравеопазването.
Според д-р Момчил Енчев – зам.-директор в V МБАЛ, проблемите на здравеопазването са провокирани от това, че в МЗ работят на парче, съобразно ограничен обем от информация и тесни интереси. Той напомни, че за диагностично свързани групи се говори от 11-12 години, но все още нищо не е направено за реалното им въвеждане в практиката. Според него ще ни бъдат необходими минимум 10 години за реализиране на този начин на отчитане на дейността на лечебните заведения.
Изпълнителният директор на II МБАЛ д-р Красимир Пандев подчерта, че въпреки проблемите българските лекари предоставят качествена медицинска помощ и работят по европейските медицински стандарти, които са залегнали в българските такива.
Маг.-фарм. Тодор Найденов от Българския фармацевтичен съюз (БФС) коментира, че в условията на криза в големите градове има пренасищане с аптеки. Той смята, че е нужна мъдра държавна регулация, за да могат лекарствените средства да достигнат до всички български пациенти. В условията на криза не бива да се подценява приносът на фармацевтичната грижа за обществото, защото тази услуга пести средства, подчерта още фармацевтът.
Според председателя на БФС маг.-фарм. Мирослав Ненчев, ако бяха спазвани принципи като експертност и прозрачност, нямаше да се стигне до коментираните на кръглата маса проблеми. Той подчерта, че в условията на криза трябва да има справедливо разпределение на средствата за здравеопазване и да бъдат взимани експертни решения.
В дискусията се включи и председателят на БАПЗГ Милка Василева, която подчерта, че заради липса на медицински сестри се е наложило някои отделения в болници из страната да бъдат закрити. Всяка година между 1300 и 1500 професионалисти по здравни грижи напускат страната, подчерта още тя. Според нея е крайно време държавата да реши дали има нужда от професионалисти по здравни грижи, защото скоро ще дойде моментът, в който дори и да има повече средства, няма да има кой да работи. Василева отправи апел към институциите да спасят сестринството у нас, за да спасят и здравната ни система.
Участниците в дискусията коментираха и актуалната тема за спешната помощ. Д-р Кокалов бе категоричен, че трябва да бъдат предприети спешни решения за спешната помощ, която „кърпи дупките“ на здравната система. Д-р Енчев отбеляза, че от 1996 г. насам всеки министър заявява, че спешната помощ ще бъде приоритет, но оттогава до днес се предприемат само повърхностни мерки. Той коментира, че през годините са разкрити много филиали на центровете за спешна медицинска помощ из страната, но на практика в някои от тях има по едва 1-2 спешни случая дневно. В същото време екипите в София са твърде малко и недостатъчно.
Обсъдена бе и идеята за включването в системата на спешната помощ на парамедици. Според д-р Кокалов в обществото не е проведена дискусия дали такива кадри трябва да бъдат обучени и съответно да започнат да обслужват населението. Той подчерта, че не бива да се влагат средства в нещо, което може да бъде отречено и отхвърлено от обществото. Генералният директор на БЧК доц. Красимир Гигов коментира, че парамедиците не са панацея за здравната система, но те от своя страна ще бъдат достатъчно подготвени за изпълнението на някои животоспасяващи процедури.
По-късно в дискусията се включи и зам.-министър Кирил Добрев, който увери, че ще запознае министър Атанасова с предложенията, обсъдени по време на кръглата маса.
Анна-Мари Виламовска – секретар по наука и образование на президента, коментира темата за необходимостта от постигане на консенсус по проблемите в областта на здравеопазването. Тя съобщи, че по инициатива на президента ще бъде организирана поредица от публични дискусии, на които ще бъдат обсъдени някои от наболелите проблеми на здравната система у нас.
В заключение д-р Кокалов обобщи, че натрупаните през годините проблеми изискват радикални решения, които да обединяват позициите на експерти и политици. Според синдикалния лидер е необходим обществен консенсус, в който да залегнат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни стратегии. Много от формулираните по време на кръглата маса предложения не изискват финансови средства, а именно консенсус и работа в съответната посока, подчерта д-р Кокалов. Той акцентира, че трябва да стане ясно как ще се реформира извънболничната помощ – като организация, заплащане на труда и ефективност. Според синдикалния лидер належаща е и реформа в болничната помощ, която да предвижда яснота по въпроса за здравната карта, броя на лечебните заведения, начина на финансиране. Не на последно място е и грижата за човешкия ресурс в здравеопазването. Д-р Кокалов подчерта, че българските граждани трябва да осъзнаят дълбочината на проблема с дефицита на лекари и медицински сестри. Той заяви, че здравеопазването е екипна дейност, която изисква ясни цели с отчитане и признаване на труда на работещите в тази система. Д-р Кокалов информира, че в най-кратки срокове аргументираните по време на дискусията предложения ще бъдат обобщени в документ, който ще бъде изпратен до всички институции, които имат отношение към обсъжданата проблематика.
