От 10 до 13 ноември т.г. в София бе проведен VIII национален конгрес по онкология с международно участие, организиран от Специализираната болница по активно лечение (СБАЛО) и Българската национална асоциация по онкология. Партньори на събитието през тази година станаха и Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, Българското медицинско дружество по клинична и трансфузионна хематология, Съюзът на българските медицински специалисти, Съюзът на учените в България и Международната изследователска фондация „Хасуми – България”. Участие във форума взеха над 460 специалисти от цялата страна, ангажирани с диагностиката, лечението и проследяването на онкологичните заболявания, както и експерти от други области на науката, проучващи рака.
Специално за „Форум Медикус“ доц. Здравка Валерианова – изпълнителен директор на СБАЛО и председател на Организационния комитет на конгреса, коментира основните теми, разгледани на научното събитие, новостите в онкологията, както и проблемите на специалността у нас:
- Осмият онкологичен конгрес се проведе на едно много високо научно ниво с изключително богата и наситена програма. В пленарните, научните и постерните сесии, на кръгли маси и сателитни симпозиуми бяха представени 162 доклада и 35 постера.
Гост-лектори на традиционния форум бяха 27 изтъкнати специалисти в областта на онкологията от целия свят – Франция, Италия, Испания, Австрия, Ирландия, Турция, Япония, САЩ, Русия, които представиха най-новите световни постижения в областта на рака.
Първите два пленарни доклада бяха посветени на разпространението на рака по света и в България. Проф. Питър Бойл – директор на Международния изследователски институт по профилактика в Лион, Франция, представи епидемиологични данни за рака, както и за други хронични неинфекциозни заболявания, които са сериозно предизвикателство за цялото човечество през XXI век. Проф. Бойл акцентира върху разпространението на диабета, на сърдечно-съдовите заболявания и по-специално на вирусни агенти, които се свързват с появата на някои видове рак (лимфом на Бъркит, първичен рак на черния дроб, рак на маточната шийка). Той се спря на последствията от късното диагностициране на т.нар. хронични неинфекциозни болести, особено в региони, в които населението няма достъп до медицинска помощ. Обърнато бе изключително внимание върху четирите основни фактора, които оказват влияние върху разпространението на тези заболявания, включително и на рака: употребата на тютюн и тютюневи изделия, нездравословното хранене, намалената двигателна активност и злоупотребата с алкохол. Постоянно говорим за тези фактори и въпреки това те продължават да са причина за около 80% от хроничните неинфекциозни заболявания. Както е добре известно, ракът е многофакторно обословено заболяване, т. е. възниква по различни причини и трябва да насочим нашите усилия именно към тях. За пореден път всички специалисти се обединиха около тезата, че неотложно, важно и спешно трябва
да се инвестира в профилактиката
Глобалните цели са ясни – една трета от хората, които заболяват от рак, трябва да бъдат спасени с профилактика; на една трета от засегнатите от тежката болест трябва да бъде осигурен достъп до своевременна диагностика и съвременно комплексно лечение. Също така усилията трябва да бъдат насочени и към онези хора, които са в напреднал стадий на заболяването и на които трябва да осигурим необходимите палиативни грижи и качество на живот.
По време на конгреса специално внимание бе обърнато на най-новите
авангардни методи и високотехнологични процедури
в онкологичната наука и практика. Проф. Григор Горчев представи мястото и ролята на роботизираната система „Да Винчи“ в съвременната гинекологична онкологична хирургия. В друг доклад бяха обобщени постиженията на лъчетерапията и новите методи за планиране и лечение, при които се облъчва конкретна зона, без да се засягат и увреждат околните тъкани и органи. Акцент бе поставен върху брахитерапията, споделен бе опитът на лъчетерапевтите от нашата болница. Засега у нас методът се прилага само при рак на простатата, но имаме амбицията да лекуваме и пациенти с други локализации. Интерес предизвикаха и докладите за ролята и мястото на PET/CT в диагностиката и проследяването на онкологично болни пациенти, както и тези за съвременните таргетни химиотерапии. Говорихме и за т.нар. индивидуализиран подход към всеки онкологично болен. Медицината е напреднала до такава степен, че за конкретния болен, в зависимост от неговото заболяване и състояние, се избира най-подходящото таргетно лекарство. Тези съвременни препарати навлязоха и у нас, онколози от цялата страна споделиха своя опит. Друга иновативна тема, която бе представена по време на конгреса, бе за приложението на туморните маркери за диагностика на онкологичните заболявания. Екип от Националната болница по хематологични заболявания представи доклад за трансплантационната активност на отделението по стволовоклетъчна трансплантация.
Специални сесии бяха предвидени за иновативни направления, каквито са имунната защита и ваксините срещу рака, както и нанотехнологиите и наномедицината. Учени от БАН говориха за наноонкологията – нова „неразорана“ нива в областта на онкологичната наука с много перспективи и надежди за приложение при онкологично болните. Стана ясно още, че предстои създаването на научен център по нанотехнологии в БАН, където ще продължи разработването на този терапевтичен метод.
Участие в конгреса взеха и професионалистите по здравни грижи, работещи в онкологичните звена, които също представиха интересни доклади и постери.
Споделянето на опита и знанията на световноизвестни учени по време на конгреса и представянето на нашите специалисти ми дава основание да отбележа, че нашите онколози също работят на световно ниво и са високо ерудирани. Изключително силно впечатление ми направи, че в очите на българските лекари ясно личаха познанията, научният опит, интересът и желанието да се помогне на болния човек. С радост мога да отбележа, че в залите присъстваха много млади хора, които демонстрираха задълбочени научни познания. Трудната обстановка, в която се намираме, недостатъчните средства, които се инвестират в науката и в здравеопазването, не са попречили на тези хора да останат в България, тук да приложат своите знания и да откриват нови методи в борбата с рака.
Естествено бяха коментирани и предизвикателствата при организацията на онкологичната помощ у нас. Оформи се становището, че трябва да се подобри нормативната уредба. Необходимо е да се регламентира пътят на онкологичния пациент – в кои лечебни заведения да се извършва лечението, как да се осъществява достъпът до специалистите, какви да бъдат критериите за контрол и оценка на структурите, в които ще се осигурява обгрижването на онкологично болните. Ето защо смятаме, че трябва да бъде изработен
единен стандарт
за диагностика и лечение на онкологично болните. Ще уточня, че този стандарт трябва да обхваща не само медицинската онкология, а целият комплексен процес по поставянето на диагнозата, лечението, палиативните грижи и проследяването на болния.
Друг наболял проблем у нас е късното откриване на онкологичните заболявания, което рефлектира и върху преживяемостта на нашите пациенти. Показват го и данните за 5-годишната преживяемост в сравнение с цифрите за Европа. Така например 5-годишната преживяемост при онкологични заболявания при мъжете у нас е 39%, докато в Европа е 46%. 5-годишната преживяемост при онкологични заболявания при жените у нас е 55,8%, а в Европа е 58%. Общата 5-годишна преживяемост у нас е 47,6%, а в Европа – 50%. Ще отбележа, че в САЩ отчитат още по-висока преживяемост, отколкото в Европа. Ето защо смятам, че час по-скоро трябва да бъде въведен скрининг за тези локализации, в които методът е доказал своето значение и ефективност. Това ще доведе до по-ранно откриване на онкологичните заболявания и намаляването на смъртността от тях. В своята лекция проф. Бойл подчерта, че в страните, в които се инвестира в профилактиката на онкологичните заболявания и са въведени скринингови програми, вече се констатира трайна тенденция за намаляване както на заболяемостта, така и на смъртността от злокачествените заболявания.
По традиция на конгреса бяха отличени най-добрите доклади и постери. Наградата за най-добро представяне на доклад отиде при авторски колектив от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна – П. Бочев, А. Клисарова, Ж. Данчева, Б. Чаушев, Я. Бочева, К. Йорданов, Ц. Йорданова, за „FDG РET/CT при пациенти с повишен туморен маркер и негативни образни изследвания“. За най-добър постер бе отличен „Prostate cancer cell line РС3 proliferation is delayed by bone marrow derived mesenchymal stem cells“ на авторски колектив: М. Мурджева, Т. Орешкова, И. Бошев, К. Белемезова, С. Кюркчиев, И. Алтънкова от БАН.
За най-добро представяне на доклад на професионалистите по здравни грижи бе награден Евгени Алдев от СБАЛО за „Участие на рентгеновите лаборанти в профилактиката, проследяването и лечението на кожни реакции при пациенти, провеждащи перкутанна лъчетерапия“. Кристина Димитрова от Специализираната болница по онкология във Варна получи отличието за най-добър постер на тема „Информиране, подкрепа и грижа за онкоболните“.
Накрая, но не на последно място, искам да благодаря на фармацевтичните компании, които подкрепиха конгреса. Във форума се включиха 4 платинени спонсора: AstraZeneka, Novartis, Pfizer и Roche; два генерални спонсора: Actavis и GlaxoSmithKline. Спонсор бе и Sanofi-Aventis. Други 20 компании участваха със свои фирмени щандове. Тази сериозна подкрепа ни даде възможност да организираме и да проведем конгрес на европейско ниво. Такъв форум прави чест на българската медицинска наука.
