Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Нова успешна комбинация за лечение на симптомите на долните пикочни пътища

Нова успешна комбинация за лечение на симптомите на долните пикочни пътища

От 9 до 11 ноември т.г. в София бе проведен VІІ национален конгрес по урология. Фармацевтичната компания Astellas бe генерален спонсор на научното събитие и по традиция запозна аудиторията с най-нови проучвания по най-актуалните урологични проблеми.

Сателитният симпозиум на тема „Solifenacin + Tamsulosin – новата успешна комбинация за лечение на симптомите на долните пикочни пътища”, бе открит от проф. Чавдар Славов, който припомни, че близо 2/3 от мъжете страдат от симптоми на долните пикочни пътища (СДПП), като при голяма част от болните се проявяват както симптомите на изпразване, така и симптомите на съхранение.

Форумът продължи с основна презентация на доц. Марин Георгиев от Клиниката по урология в Александровска болница, който коментира, че симптомите на долните пикочни пътища представляват дилема по отношение на диагностиката и на оценката на тежестта. Урологът напомни, че основните причини, водещи до симптоми на долните пикочни пътища, са:  доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), хиперактивен детрузор, никтурия, атоничен мехур, неврогенен мехур, инфекция, чуждо тяло, стриктура, тумор, конкременти, простатит. Редица научни проучвания показват, че най-честите причини са ДПХ, хиперактивен детрузор и никтурия. Според съвременната класификация най-общо СДПП могат да се разпределят в две групи: симптоми на изпразване на пикочния мехур (най-често свързани със симптоми на обструкция и ДПХ) и симптоми на съхранение на урината (отношение имат хиперактивният детрузор и свръхактивният пикочен мехур – СПМ). В голяма част от случаите на СДПП е налице конвергенция от различна по тежест и вид симптоматика, стана ясно от презентацията. Сред симптомите на изпразване на мехура са: тънка и вяла струя; прекъсване на струята; колеблива струя; напъване; доизпикаване на капки; чувство за остатъчна урина. Симптомите при съхранение на урината са: често уриниране; никтурия; императивни позиви; инконтиненция. Известно е, че около 2/3 от мъжете със СДПП имат симптоми и от двете групи.

Доц. Георгиев цитира данни от проучване, в което са включени над 14 000 мъже на възраст над 40-годишна възраст. 71% от тях страдат от симптоми на долните пикочни пътища. Урологът цитира и други данни, според които над 16% от мъжете в Европа са със симптоми на СПМ. Доказано е, че над 50% от мъжете с обструкция на долните пикочни пътища поради ДПХ са с хиперактивен детрузор. Освен това данните сочат, че СПМ може да се прояви в резултат на или независимо от обструкцията поради ДПХ. Доказано е, че симптомите на свръхактивен пикочен мехур нарастват с възрастта. Също така нараства честотата на случаите на инконтиненция при мъжете. От друга страна, симптомите на СПМ имат най-голяма тежест по отношение на качеството на живот.

На базата на тези данни доц. Георгиев обобщи, че традиционното разбиране, че СДПП са свързани с простатната жлеза, е безвъзвратно остаряло. Нито алфа-блокерите, нито 5-алфа редуктазните инхибитори имат действие върху хиперактивния детрузор, подчерта специалистът. Освен това налице е отчетлива група пациенти, които са лекувани с алфа-блокери, 5-алфа редуктазни инхибитори или с комбинация от двата препарата, при които симптомите на свръхактивен пикочен мехур персистират. Доскоро уролозите са избягвали антимускариновата терапия поради страх от увеличаване на остатъчната урина, нарастване на епизоди на остра уринна задръжка, засилване на обструктивните симптоми. Но най-новите научни доказателства от няколко проучвания показват, че няма статистически сигнификантна разлика по отношение на честотата на острата уринна задръжка, когато се използват антимускаринови препарати. Според данните антимускариновите препарати не увеличават значимо риска от остра уринна задръжка при пациенти със СДПП, както и при пациенти със СДПП и обструкция (с уговорката, че пациенти с обструкция трябва да бъдат проследявани сравнително често – на 4-6 седмици през първите 6 месеца, по отношение на количеството на остатъчната урина), коментира доц. Георгиев.

Лекторът подчерта, че при все повече пациенти уролозите диагностицират персистиране на симптомите на съхранение на урината, независимо от това, че те са започнали лечение с алфа-блокер. На практика хирургичното лечение е противопоказано при пациенти с тежки симптоми на съхранение на урината, припомни доц. Георгиев. И допълни, че тази група пациенти са истинско терапевтично предизвикателство

Ново проучване показва, че прилагането на комбинирана терапия на алфа-блокер с антимускаринов препарат води до статистически значимо подобрение на тези симптоми, а и на целия симптомокомплекс. Комбинираната терапия може да бъде ефективна и в случаите на едновременно наличие на симптоми на изпразване и съхранение на урината. По отношение на симптомите на изпразване на урината алфа-блокерът има статистически значимо предимство пред всяка друга терапия. Когато обаче стане дума за комбинирана симптоматика – симптоми на изпразване и на съхранение на урината, статистически сигнификантна разлика се получава чрез комбинираната терапия – опция, която може да се използва във всекидневната практика, подчерта специалистът.

Доц. Георгиев цитира данни и от проучването VICTOR при пациенти, при които се прилага комбинирана терапия с tamsulosin Tocas® и solifenacin. Комбинираната терапия значително подобрява някои показатели – IPSS, неотложни микции за 24 часа и др.

В момента се провежда фаза 3 на ново проучване, в което ключов въпрос е как комбинираната терапия влияе в зависимост от дозата на solifenacin, уточни доц. Георгиев.

При избора на най-подходяща терапия при СДПП клиницистът трябва да се ръководи от клиничните параметри за оценка на състоянието на пациента, от индивидуалните предпочитания на пациента, както и от очакванията, на които трябва да се отговори – бързина на действие на лечението, странични ефекти, риск от прогресия, повлияване на качеството на живот. Лекторът допълни още, че все пак някои фактори лимитират прилагането на антимускаринови препарати. Това са остатъчна урина повече от 200 мл, клинически значима обструкция (Qmax < 5ml/sec), гранични стойности на PSA, опасност от прогресия, нужда от хирургично лечение или остра уринна задръжка.

Според Европейската асоциация по урология за лечение на СДПП от 2011 г. алфа-блокерите се препоръчват за мъже с умерено изразени до тежки СДПП. 5 алфа-редуктазните инхибитори пък се препоръчват на мъже с умерени до тежки СДПП и уголемена простата, защото те могат да намаляват прогресията на остра уринна задръжка. Европейските правила препоръчват антимускариновите препарати да се прилагат при мъже с умерено до силно изразени симптоми, свързани със съхраняването на урината.

Доц. Георгиев подчерта, че в практиката специалистът се сблъсква най-вече с три възможни ситуации при пациент със симптоми на долните пикочни пътища. В първия случай пациентът има предимно симптоми на изпразване. При него се започва лечение с алфа-блокери. При персистиращи симптоми след 4 до 6 седмици се включва и антимускаринов препарат. Във втория случай пациентът има симптоми на изпразване и на съхранение на урината. Тогава при тежка симптоматика на съхранение може да се назначи директно комбинирана терапия. В случаите на симптоми, свързани предимно със съхранение на урината, се прилагат антимускаринови препарати с проследяване на 4-6 седмици.

В заключение доц. Георгиев коментира, че при прилагането на комбинираната терапия – алфа-блокер и антимускаринов препарат, честотата на остра уринна задръжка е изключително ниска и приемлива. Доказано е, че solifenacin не води до клинически значимо увеличаване на количеството на остатъчна урина, както и до статистически значимо понижаване на Qmax. Комбинираната терапия Solifenacin + Tamsulosin се понася добре без сериозни странични реакции. Монотерапията със Solifenacin е ефективна при пациенти със СПМ с липсващи или много леки симптоми на изпразване на урината. Комбинираната терапия със Solifenacine + Tamsulosin е ефективна при пациенти със СДПП и на СПМ, които могат да бъдат в резултат или придружаващи ДПХ. Solifenacin все по-често се прилага при мъже, лекувани с алфа-блокери, 5-алфа редуктазни инхибитори или с комбинация от двете с персистиращи оплаквания от често уриниране, никтурия, императивни позиви и инконтиненция. Комбинираната терапия Solifenacin + Tamsulosin повишава качеството на живот и намалява чувството на безпокойство и тревожност у пациента, обобщи накрая доц. Георгиев.

Симпозиумът на Astellas продължи с оживена дискусия по проблемите на диагностиката и оценката на действията при СДПП, както и по прилагането на нова комбинирана терапия – solifenacin и tamsulosin. Форумът за пореден път доказа колко успешен е този модел на сътрудничество между фармацевтичната индустрия, академичната общност и практикуващите специалисти.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.