Вие сте в: Начало // Всички публикации, Научно-приложни статии // Новото обществено здравеопазване

Новото обществено здравеопазване

Новото обществено здравеопазване се приема  като комплексен подход основан на организираните усилия на обществото. В същността си това означава балансиране на санитарно-хигиенни мерки, разработване на програми и дейности, свързващи индивидуалното и обществено здраве. Интервенциите стоят в същността на общественото здравеопазване. Те са насочени към възможните рискове на околната среда, застрашаващи здравето на населението – въздух, вода, храна, чистота на водоемите и почвата. При инфекциозни заболявания здравните интервенции  имат за цел предотвратяване чрез ваксинации, дезинфекция, хлориране. При неинфекциозните болести – сърдечно-съдови, полово предавани и други, интервенцията е по-сложна. Причината е в необходимостта от широка гама от законови, административни и образователни мерки за постигане на поведенческа промяна. Такава промяна не настъпва бързо и лесно. Причините са много и са свързани с възпитание и образование, финансиране за профилактика, социална реклама, здравно възпитание и обучение – а всичко това изисква съответно финансиране. Факторите, влияещи върху здравето на човека, са биологични и наследствени, поведенчески – свързани с начина на живот, двигателна активност, хранене, употреба на алкохол и тютюнопушене, приемане на лекарства и психоактивни вещества. Външните фактори, влияещи на здравето, са околната среда, социално-икономическото и психологичното състояние на индивида, семейството и обществото, в което той живее. Други влияещи фактори на индивидуалното и общественото здраве са образованието, културата и религията.  Здравният статус на населението не е еднозначен резултат от дейността на здравната система, а следствие от влиянието на разнородни социално-икономически, поведенчески и екологични фактори. Всички те дават облика на общественото здраве, което включва: защитаване здравните права на всички хора, здравна помощ, основана на потребностите, да се осигурява достъпност, да се отчитат реалностите, да се търси оценката на потребителите, да се отчитат ценностите и политическите възможности за обществена подкрепа – от общинско до национално ниво. Отговорностите за общественото здраве са непосилни за отрасъла здравеопазване – те трябва да бъдат разпределени между всички структури,  реализиращи държавната политика.

Какво може да  бъде в подкрепа на общественото здраве? Това е изграждане на социален капитал, противопоставяне на социалното изключване, отчитане на културните препятствия, създаване условия за подходяща семейно-битовата среда, отчитане влиянието на психологически фактори, отчитане влиянието на институционалните препятствия, разширяване на гражданските права и гражданското участие.

Социалният капитал е нематериален. Хората се нуждаят от други хора за постигане на определени цели. Успешната дейност е плод на мрежи от интензивни социални контакти. В редица проучвания са установени причинно-следствени връзки между социалния капитал, икономическите резултати, здравето и благополучието, престъпността, образованието, правителството и ефективната държава. Проблеми на практическата социална психология са мобилизиране на наличните човешки ресурси за съзнателно участие в значимите обществени процеси за постигане на по-добра околна среда и по-добро обществено здраве. Получаването на гражданската подкрепа и гражданското участие цели формиране на отговорно отношение и реални действия към повишаване на здравната култура, здравословно поведение и укрепване на личната и обществена здравна сигурност. Това винаги е свързано с лични и обществени инвестиции за подобряване условията на живот. Трябва да се отчита винаги и  влиянието на институционални културни и психологически препятствия, отразяващи се на активното участие на определени социални групи или отделни граждани. Става дума за колективните действия на жени, младежи, хора със зависимости, социални групи със специфични здравни потребности, протестиращи срещу тежката и мудната администрация, явните или скритите форми на дискриминиране и социално разслояване, нарушаването на човешките права в общността. За овладяване на тези негативни процеси е необходимо изграждането на общодостъпни информационни масиви, поддържането на подходящи регистри и създаването на адекватна система за обществен контрол.

Философията на общественото здравеопазване споделя разбирането, че здравето е лична и обществена отговорност. Общественото здравеопазване поставя като своя идеална цел: защитаване здравните права на всички хора за постигане на възможно най-висок здравен статус. За съжаление във всяко здравеопазване по света винаги има нещо, което трябва да се развива и подобрява в социално-икономически, здравно-възпитателен или правно-етичен аспект. Съвременното общество допуска и не решава натрупването на проблеми, свързани с нездравословен начин на живот, нездрава околна, битова и работна среда. В това общество все още съществува различна логика при разпределението на „блага” и ”беди”. Бедността влече след себе си намалени ресурси за справяне с предизвикателства, породени от потребителските модели на съвременното общество и социалните неравенства. Нерешените здравни проблеми засягат всички, затова има пълно основание те да бъдат политизирани и поставяни своевременно в дневния ред на политиците.

Трудностите произтичат от това, че намаляването на болестния товар за обществото изисква не само финансови средства, но и повишаване ролята на индивида, повишаване ефективността на управление във всички обществени сфери. Необходими са повече обща култура, повече здравна култура, поемане на отговорност и реално инвестиране в дейности по профилактика и промоция на здраве във всички обществени и частни структури – това е пътят към устойчиво подобряване на общественото здраве.

Беше в началото на здравната реформа. На едно съвещание с ръководен състав от хигиенно-епидемиологичните заведения проф. Мирослав Попов (1928- 2011) направи оригинално сравнение между старата и нова парадигма на здравеопазването. В старата парадигма Болницата стои в центъра на системата като готическа катедрала, на която всички разчитат. Новата парадигма поставя там Пациента и около него здравните структури интегрирано гравитират. Лидерската позиция поема първичната медицинска помощ. Болницата решава конкретни лечебни проблеми, а не тези на общественото здраве. Откроява се новата, активна роля на Пациента, който знае своите права  и става отговорен за здравето си, става партньор на медицинския екип.

Какви са реалностите? България е в демографска криза, която се характеризира със стабилна депопулация – ниско ниво на раждаемост, високо ниво на смъртност, формиране на отрицателен естествен прираст. Здравето и бедността са свързани с неблагоприятните показатели за висока детска и майчина смъртност, заболяемост от туберкулоза, ниско ниво на знания и ръст на зависимостите от алкохол и наркотици. В структурата на смъртността по причини болестите на органите на кръвообращението заемат водещо място, следвани от новообразуванията. Ясно е изразена тенденцията към застаряване на населението. Очертаващата се неблагоприятна демографска тенденция води към нарастване на броя на възрастните лица, които са основен потребител на социални и здравни грижи. През призмата на основните детерминанти на здраве и техните сфери на влияние ще споменем само някои от водещите, с които в България имаме проблеми. Това са бедността, начинът на хранене и подценяването на здравословния стил на живот.

Промоцията на здраве

Промоцията на здраве като концепция, заложена в Отавската харта от 1986 г., поставя основите на една нова социално-здравна политика, съчетаваща разнообразни законодателни и административни мерки, интервенции и координирани действия насочени към създаване на възможности за равенство за всички хора. Целите на концепцията са насочени към рискове от епидемии, защита на околната среда, предотвратяване на травмите, насърчаване на здравословно поведение, борба с бедствията, поддържане на добър здравен статус на населението. Мерките за въздействие са директни като имунизациите и  индиректни – обществена подкрепа, безопасни водоизточници, подобрено хранене, ефективни системи за сметосъбиране. Промоцията на здраве насочва усилията към създаване на климат, стимулиращ придобиване на знания и нагласи, убеждения и практики за постигане на по-добри здравни резултати чрез организирано участие, включващо всички нива на здравната политикаот институциите на държавата и гражданското общество до отделната група, семейство и индивид. Промоцията на здраве е процес, при който хората получават възможност да увеличат контрола върху своето здраве и да го подобрят. Това е модел, насочен към всички, към човешката среда с мрежата от социални и здравни проблеми. Ударението в един такъв модел се поставя към създаване на коалиции за здраве и партньорства с участието на неправителствени организации и общински управи. Крайната цел на промоцията на здраве е постигане на позитивни и устойчиви промени в здравния статус на населението и околната му среда. Промоцията на здраве включва препокриващите се сфери на профилактика, протекция на здравето и здравно образование, които в своята цялост помагат за укрепване на позитивното и намаляване на негативното здраве. Профилактиката се фокусира към: намаляване на риска, ранно откриване на болестния процес, избягване на усложненията при изявената болест или профилактика на рецидивите. Профилактиката на болестите се основава на медицински модел, насочен към рисковите групи с конкретна патология; използват се убеждаващи подходи и мерки сред индивиди и групи с помощта на здравни специалисти. Протекцията на здравето е ориентирана към заобикалящата човека среда и включва дейности, насочени към контрол на факторите на риска от физическата и работната среда, храните и всичко друго, застрашаващо здравето. Протекцията на здраве се стреми да направи здравословния избор по-точен и лесен към насочени към укрепване на здравето: имунизации, профилактични прегледи за ранно откриване на болести, повлияване на рисково поведение със злоупотреба на алкохол, тютюнопушене, наркотици. Тук се отнасят профилактиката на болести, транспортни и битови травми, мерки за безопасност в среда с вредности, създаване на условия за здравословно хранене. Здравното образование използва методи на информиране, насърчаване, убеждаване, свобода на избора и авторитета на лидера. Целта е развиване на умения и формиране на субективна здравна култура, посредством която се вземат решения и действия за създаване на здравословен начин на живот. Концепцията за промоция на здраве изисква здравият или болният човек да се справят с динамичните промени в живота чрез съзнателен избор на цели и средствата за тяхното постигане, контрол на собствените здравни проблеми чрез вяра в ефикасността на личната грижа за здраве и убеждението, че здравето е всекидневен ресурс. Приоритетите на промоцията на здраве налагат да се преодолее пасивният подход към здравето. Не бива да се пропускат шансовете непрекъснато да подкрепяме нашето здраве със справящо се поведение. Промоцията на здраве и профилактиката на болестите са в основата на Европейската политика за здраве през XXI век. Тази стратегия е израз на стремежа здравната помощ да се превърне в система за здраве като приоритетна област на държавната здравна политика. Акцентът на стратегията е позитивното здраве, отговорност за здравето чрез хората и преминаване от традиционния медицински модел към широко сътрудничество с всички сфери на обществото за организирани усилия към  положителни въздействия за непрекъснато подобряване на общественото здраве.

Медицинската професия

Медицината е професия, която съчетава наука, изкуство и технологии. Медицината е екипна дейност, където интелектуалният труд е съчетаван с елементи на военната организация. Това е професия, която изисква създаване на законодателство, условия за обучение и упражняване на професията, създаване на норми и професионални критерии, които да защитават морални и етични позиции между здравната организация и общността. В лечебните заведения се провеждат широк спектър от дейности – скъп комплекс от диагностични, лечебни, оздравителни и профилактични процедури. Те са резултат от екипната дейност на голям брой професионалисти и поддържащ персонал. Здравният мениджър, независимо от нивото, на което управлява, въз основа на наличните ресурси и информация има нужда да фокусира вниманието си върху реалните възможности за постижения с подходящи методи. Целите следва да се проектират въз основа на баланс между “осъществимото” и “желаното”, адекватно на условията на заобикалящата социална и културна среда. Всеки лекар, упражняващ медицинска практика, сам утвърждава своя авторитет чрез нивото на своя професионализъм – т.е. чрез придобитите и упражнявани знания, умения и компетентност. Лекарят е повече от обикновен гражданин. Той е активен член на обществото, който популяризира здравословен стил и начин на живот, възпитава и следи за поддържане високо нивото на обществената хигиена.

Здравната организация

Здравната организация е автономна и специализирана професионална среда със своя мисия, конкретни цели, стратегии и мениджмънт. Тя се подчинява на законите и принципите на управление на големите и сложните организации. Те са динамични и изискват целенасочено управление, контрол и регулация чрез обратна връзка. Здравната организация трябва винаги да се разглежда в контекста на микро- и макросредата с всичките и присъщи фактори: географски, екологични, политически, законови, икономически, културни, социални и етични. Намерения, действия и устойчиви резултати обаче рядко намират своята хармония, защото политиката на  здравеопазването е винаги част от социалната политика, изискваща подкрепа на всички обществени нива. Здравеопазването винаги се е намирало на високо политическо равнище, отговорно за здравната сигурност като първостепенен национален приоритет. Това изисква последователна политика и дългосрочна стратегия, основана на промоция на здравето и профилактика на болестите, която да привлича широк личен и обществен ресурс за постигане на целите на общественото здравеопазване. Основните приоритети на медицината са останали стабилни във времето – опазване здравето, облекчаване на човешките страдания и предотвратяване на преждевременната смърт. Проблемите на ефективната медицина са как всичко това да става на поносима цена, как да се преодоляват социалните и здравните неравенства. Управлението на здравните системи има за цел задоволяване на здравните потребности на индивидите и обществото. Това трябва да става чрез: наличие на приоритети, смяната им според условията и пренасочване на ресурси според потребностите. Основно направление става постигането на социална и поведенческа промяна към здравословен бит и изграждане на екологична здрава околна среда. Постигането на такава цел изисква фокусиране усилията на обществото и индивидите към промоция на здраве и профилактика на болестите. Говорим за „ново обществено здравеопазване”, което предполага обсъждане на здравната сигурност в национален мащаб, където се обединяват усилията на индивидуално и обществено ниво.

Индивидуалното ниво в същността си е ангажиране на индивида по отношение на собственото здраве (чрез здравно възпитание, здравно образование и здравна промоция) за постигане на здравословна жизнена среда и здравословен начин на живот с участието на семейството, образователните институции, работното място, медиите и цялата общност. Общественото ниво включва дейности по промоция на здраве (съгласно Отавската харта на СЗО от 1986 г.) чрез обществото към гражданите във всички сектори и нива на управление за: създаване на социална политика, укрепваща здравето; създаване на жизнена среда, укрепваща здравето; засилване на общественото участие в здравни дейности; развитие на лични умения, знание и възможности за укрепване на здравето; преориентиране на здравните служби към промоция на здравето, междусекторно сътрудничество и партньорство за по-добро здраве.

Проблемът за качество

Проблемът за качеството в здравеопазването има много измерения: медицински, етично-хуманни, управленски, финансови интереси за ефективност и покриване на разходите. В здравеопазването стандартите дават такава  възможност за динамично проследяване на качеството, а не само за неговата моментна оценка по ограничени критерии. Всяка оценка на качеството не бива да бъде самоцелна, а следва да бъде насочена към установяване степента на постигане на заложените цели. Основните направления за развитието на качеството в здравеопазването се свързват с цялостния процес на работа с пациента, включваща връзката между първичната и специализираната доболнична и болнична помощ, във въвличане на всички участници от всички нива на здравната система. Оценката на качеството по тези критерии може да бъде средство за засилване отговорността в процеса на здравното обслужване. Оценката на качеството по необходимост изисква сравняването на конкретни здравни услуги с предварително определени и възприети стандарти за апаратура, легла, консумативи; стандарти за дейности, свързани с прегледи и изследвания; стандарти за измерване на постигнатия ефект от клинична и административна гледна точка (спазване на лимити). Стратегията на медицинските стандарти предполага не просто “санкция” спрямо отклоненията, а възможността чрез правила и препоръки да се решават проблемите на добрата медицинска практика. Оценката на медицинските дейности става относително по-лесна при наличието на стандарти. При оценяването на резултатите от голямо значение е да се посочи и факторът “време”, защото оценяването на краткотрайните резултати на базата на един скъсен престой в болницата могат да подведат – процесът на възстановяване и адекватното измерване на резултата би следвало да се отчита и по-късно. Стандартите в здравеопазването въвеждат ред в дейността на дадена медицинска област. Създаването и прилагането на медицински стандарти цели защитаване правата на пациентите и ограничаване на пропуските и грешките в процеса на медицинското обслужване. Те гарантират добрата медицинска практика и пазят правата на медицинските професионалисти от нереални очаквания,  немотивирани нападки и обвинения. В здравеопазването особено ценни са стандартите, които дават възможност за динамично проследяване на качеството, а не само за неговата моментна оценка по ограничен брой критерии. Регламентирането на стандарти е генерален проблем на всяка здравна реформа. Целта е измерителите за оценката на качеството да бъдат достъпни за здравните изпълнители, така че да  дават възможност  за извършването на  периодична самооценка.

Глобална информационна среда

Информационното осигуряване е съществена част от технологията и управлението на здравната система. То поставя трудни задачи по систематизирането и запазването архивирането на информационните масиви, техническото и кадровото осигуряване на информационните процеси в здравеопазването. На тази основа стъпва и електронното здравеопазване, където се очертават приоритети, изискващи документиране, кодиране, остойностяване и отчитане на услуги и дейности. Отдавна тече процес на непрекъснатото усложняване на медицинската наука, повишаване на професионалните стандарти за добра практика. Изискванията на здравноосигурителната система и стандартите за добра медицинска практика  определено натоварват персонала и затрудняват здравната мрежа поради недостатъчен информационен капацитет и трудно съчетаване на компютърната технология със зле поддържаната документална система. В продължение на години липсата на ефективна информационна система е причина да не бъдат ефективно управлявани финансовите потоци на НЗОК. Глобалната информационна среда ще помогне за повишаване оперативността, ефективността и качеството на медицинската практика. Това се очаква да стане по-бързо сега в Европейския съюз, където насоките на Е-здравеопазване  ще бъдат свързани с обединени действия за изграждане на свързани помежду си информационни системи и приемане на законодателно-административни мерки с цел изграждане на подходяща инфраструктура и достъп до обемните бази данни с медицинска информация. Трябва да си даваме сметка, че това е продължителен процес на внедряване, свързан с промени в здравното законодателство, разработването на правила и стандарти, ползване на различни информационни носители и технологии. Политици, професионалисти и граждани са участници във внедряването на електронното здравеопазване, което като съвременен инструмент поставя сериозни предизвикателства към обществото като инвеститор и потребител, а към мениджърите – висока култура и професионализъм.

Разходите за здравеопазване

Очакванията към непрекъснато увеличаване разходите за здравеопазване се оправдават. Разходите за здравеопазване навсякъде по света имат тенденция да нарастват, а резултатите за по-добро здраве не се виждат и се постигат много трудно. Причината е, че тези средства се насочват предимно към болестите и техните последици, а не към профилактиката им. Медицинският подход към здравето вече не е достатъчно ефективен. Повечето от детерминантите на здравето са в рамките на социално-икономическата сфера и условията на средата, а не в здравния сектор. Това налага стратегическа промяна към проблемите на здравето. Явно за справяне с „лошото здраве” медицинският модел трябва да отстъпи на друг модел, който да поставя фокуса сред хората. Там именно се изграждат нагласи и поведение от самите хора за здравето, там трябва да се разширяват обществените структури, съдействащи за по-добро здраве чрез промоция на здраве и профилактика на болестите. Един пример за САЩ. Там главните цели на здравеопазването се свеждат до увеличаване качеството и годините на здрав живот и елиминиране на здравните неравенства. При обсъждане реализирането на здравните програми се отчита като съществена слабост, че здравните програми не са успели да ангажират обществеността в изпълнението на здравните показатели. Координацията на усилията на цялата нация, на изпълнителните организации и институции е посочена като основното предизвикателство. Изводът е, че за постигането на по-висок здравен статус е задължително участието на всички обществени и частни сектори, всички граждани, цялото ни общество.

Измерители на общественото здраве

Здравето не е медицинска категория и зависи от много фактори като: икономическото равнище, образованието, околната среда, санитарно-хигиенните условия, семейното планиране и раждаемостта, достъпа до здравна помощ, необходимите ресурси за здравеопазване, квалификацията и техническата осигуреност. Обществото поема полето на общественото здраве, където отговорностите за здравето като основна човешка ценност се поемат на всички държавни и обществени нива. Това са: индивидуално и институционално ниво чрез координираните усилия на личността, семейството, организацията и обществото.

Медицината поема полето на болестите. Това различие в категориите здраве и болест прави създаването на комплексни оценки за практически цели твърде трудно. Изучаването на здравно-демографските процеси е важна изходна точка за определяне и прогнозиране на здравните потребности за населението.

Използват се показатели за „негативно здраве” и „позитивно здраве”.

Показателите за „негативно здраве” (отсъствие на здраве) служат за установяване на стари и нови заболявания, изоставане във физическото развитие на децата, злополуки, инвалидизиране, смъртност и др. Заболяемостта се изучава общо, по възрасто-полова структура, по видове заболявания.

Показателите за „позитивно здраве” дават представа за: моментно състояние, за отсъствие на заболявания за някакъв период от време сред групи от населението, физическата дееспособност, качеството на живот, изразено чрез средна продължителност на предстоящия живот в състояние на здраве. Системите за оценка на общественото здраве използват медикостатистически, демографски, социално-икономически показатели и влияещите върху тях фактори. Показателите са количествени и качествени и с тяхна помощ могат да се отчетат „ползи и разход” като израз на резултатите от положените усилия за по-добро обществено здраве. Използването на здравните показатели позволява международно сравнение по здравно-демографски и социално-икономически показатели.

Измерители на общественото здраве

Здравето не е медицинска категория и зависи от много фактори като: икономическото равнище, образованието, околната среда, санитарно-хигиенните условия, семейното планиране и раждаемостта, достъпа до здравна помощ, необходимите ресурси за здравеопазване, квалификацията и техническата осигуреност. Обществото поема полето на общественото здраве, където отговорностите за здравето като основна човешка ценност се поемат на всички държавни и обществени нива. Това са: индивидуално и институционално ниво чрез координираните усилия на личността, семейството, организацията и обществото.

Медицината поема полето на болестите. Това различие в категориите здраве и болест прави създаването на комплексни оценки за практически цели твърде трудно. Изучаването на здравно-демографските процеси е важна изходна точка за определяне и прогнозиране на здравните потребности за населението.

Използват се показатели за „негативно здраве” и „позитивно здраве”.

Показателите за „негативно здраве” (отсъствие на здраве) служат за установяване на стари и нови заболявания, изоставане във физическото развитие на децата, злополуки, инвалидизиране, смъртност и др. Заболяемостта се изучава общо, по възрасто-полова структура, по видове заболявания.

Показателите за „позитивно здраве” дават представа за: моментно състояние, за отсъствие на заболявания за някакъв период от време сред групи от населението, физическата дееспособност, качеството на живот, изразено чрез средна продължителност на предстоящия живот в състояние на здраве. Системите за оценка на общественото здраве използват медикостатистически, демографски, социално-икономически показатели и влияещите върху тях фактори. Показателите са количествени и качествени и с тяхна помощ могат да се отчетат „ползи и разход” като израз на резултатите от положените усилия за по-добро обществено здраве. Използването на здравните показатели позволява международно сравнение по здравно-демографски и социално-икономически показатели.

Новата роля на пациента

Колкото повече пациентите осъзнават своята автономност и права в системата на здравеопазването, толкова по-голямо е участието им в повишаване качеството на здравните грижи. Пациентът има право да определя какво да се извършва с неговото тяло и да му бъде предоставена подходяща информация, на която да се опират неговите решения. Информираното съгласие може да определим като процес на последователно информиране на пациента от медицинския специалист и последващо получаване на съгласие от пациента за определено медицинско въздействие, което ще се предприеме. Този процес има естеството на договор и отразява отделните етапи на общуването на пациента с медицинския персонал. Зачитане правата на пациента от страна на здравните специалисти повишава готовността на пациента за участие в здравните решения и за поемане на отговорностите за своето здраве. Кое е добро за пациента и неговото здраве се решава съвместно с медицинския специалист във връзка с реалните проблеми и интереси на пациента. В случая двете страни са на нивото на автономни личности, взаимно се уважават и създават помежду си атмосфера на доверие. Пациентът, който се намира в такова добро взаимодействие със своя лекар, очаква да получи: яснота и прозрачност, автономност, вярност и точност, хуманност. Когато нещата намират  своя точен и регламентиран вид, говорим за прилагане на договорен модел на взаимоотношенията “лекар – пациент“, при който ролите и отговорностите са  изяснени, задълженията се приемат за всяка от страните.

Стигмата е проблем за нашето общество

Отношението към болестта зависи и от етиологията: соматичните болести предизвикват по-скоро съжаление и склонност за помощ, докато психическите и поведенческите разстройства предизвикват предимно страх и пренебрежение. Хронично болните понякога са поставени в групата на тези с по-ниска социална стойност дори когато ходът на болестта е доброкачествен и е съпътстван от лек функционален дефицит. Да бъдеш пълен е било ценено в общество, където храната е оскъдна, но днес това действа стигматизиращо в съвременното общество. Превръща се в личен, естетичен и здравен проблем, разширява се като семеен и социалногрупов проблем. При епилепсия пристъпите представляват терапевтичен проблем за болния, който е обременен с рискове от съпътстващи психически разстройства и влошено качество на живот. Стигмата е значим фактор за общественото здраве. Стигмата може да стане причина за болест, за допълнителен стрес, който може да изостри заболяването, да направи организма по-податлив на заболяване и да намали съпротивителните сили. Такива пациенти се лекуват по-трудно и увеличават социалната тежест в семейството и обществото. Стигмата зависи от различни фактори, но водещи са сериозността на здравния проблем, ограниченията, които налага, начинът на възприемане, общата и здравната култура.

Вярата и доверието

Вярата и доверието стоят в основата на успешната комуникация между лекар и пациент. От времето на Хипократ нещата във взаимоотношенията при контакта лекар-пациент по същество не са променени – болният се доверява на лекаря, а той от своя страна трябва да оправдае тази вяра. Когато заболеем и се стигне до дългосрочно лечение, често не приемаме нашето съучастие в палитрата от негативни фактори. Толкова много неща претегляме и търсим най-изгодните решения в забързаното си всекидневие, че забравяме да отчетем хилядите пропуснати възможности да имаме по-здравословен начин на живот.

По въпросите за здравеопазването противопоставянето и конфликтът се наложиха като стил в нашия обществен живот. Търсенето на остър дебат, стигащ до враждебност, личи от заглавията във вестниците като : „Доктори-търгаши”, „И докторите ще дерат кожи”, „400 млн. лева рушвет получават годишно лекарите под масата”, ”И докторите ни посягат към джоба”. В такива материали нещата се опростяват с крайни и поляризирани становища. Никой не оспорва ползата и потребността от противопоставянето като подход. Лошото е, когато противопоставянето стига до лесно прикачване на обобщаващи етикети с акценти в морален или политически контекст. Противопоставянето става доминиращо, губи се баланс и пропадат добрите намерения за сътрудничество въпреки индивидуални и групови, професионални или политически различия. Очакванията към медицинската практика от страна на обществото, гражданите, отделния индивид са завишени и надхвърлят възможностите на медицината.  Упреците към здравеопазването са в посока липса на обществена прозрачност, недостатъчни доказателства за прилагането на закона, очаквания за по-високо качество, отсъствие на категорична оценка, ниско ниво на организация, неясна отговорност за неефективна управленска дейност. Ако се търсят първопричини, отклоненията може да се адресират към недоведените до край реформи, липсата на прозрачност на финансовите потоци, неизяснените тръжни процедури в лекарствоснабдяването, недофинансирането на необходими здравни дейности, отлив на кадрови ресурс (особено за сестринския персонал), нерегламентирани плащания за здравни услуги, неефективна система за контрол и др. Всичко това оказва негативно влияние върху авторитета на здравеопазването и сигнализира за потребността от една по-добра здравна политика, която да създава връзки и сътрудничество между институции и организации извън сферата на здравеопазването за подобряване  здравния статус на населението.

Роля на гражданското общество

Гражданското участие в сферата на здравеопазването трябва да се възприема като форма на демократично управление на „социалния капитал”, чиито цели са постигане на „сплотено общество” и средство за намаляване на „социалната изолация” в процеса на здравно обслужване. Мрежите от социални контакти са важно условие за стабилното развитие на съвременното общество. Социалният капитал е включен в културата на обществото, общите ценности, кодекси, закони и правила, създавани от държавните институции. Те са определящи за поведението на хората, изграждане културата на доверие, взаимодействие и подкрепа при решаването на социални и здравни проблеми. Всичко това определя ролята на гражданското общество като изключително важна в сферата на здравеопазването. Икономисти и социолози считат, че мрежите от социални контакти са важно условие за стабилното развитие на съвременните общества. В редица проучвания са установени причинно-следствени връзки между: социалния капитал и икономическите резултати, здравето и благополучието, престъпността и образованието, правителството и ефективната държава. Основното е да се залага на стратегията за промоцията на здраве”. С помощта на медиите следва системно да се работи в направление за: политическо въздействие на принципа „здраве във всички политики” и в противовес на неблагоприятните фактори, влошаващи общественото здраве; широк достъп до здравни знания и възпитание по обществено здравеопазване сред бизнес средите и публичните личности; проучване и формиране на обществените нагласи, стимулиране на обществено участие и партньорство за здравословно поведение; обучение на немедицински специалисти за промоция на здраве и психо-социална подкрепа в общността; създаване на мрежи от мотивирани социални партньори в групи за взаимопомощ и др. Ползите от гражданското участие се свързват с засилване чувството за отговорност и самосъзнание, равнопоставеност във взаимоотношенията, придобиване опит във вземането на решения, създаване на по-добри възможности за работа, по-честно разпределение на ресурси спрямо потребностите в общността. Ефективното гражданско участие допълва развитието на обществената политика, повишава доверието в правителството и повишава отговорността на правителството пред обществото.

Обществен дебат по здравните проблеми е необходим

Общественият дебат по здравните проблеми трябва да бъде фокусиран към добре обмислени тези, защото здравето на нацията не може да бъде обект на свободни съчинения и серийни опити на подхода „опит-грешка”. Разходите за здравеопазване нарастват навсякъде, а резултатите за по-добро здраве не се забелязват. Средствата се насочват предимно към болестите и техните последици, а не към профилактиката. По-голямата част от оказваната медицинска помощ е за състояния, които подлежат на профилактика. Друга част е за закъснели интервенции или редица обикновени състояния, които могат да бъдат лекувани по-рационално и с по-малко медикаменти. Медицинският подход към здравето не е достатъчно ефективен. Това налага промяна към проблемите на здравето. Повечето от детерминантите на здравето са в рамките на социално-икономическата сфера и условията на средата, а не в здравния сектор. Здравната сигурност не се повишава само с ръста на оказваните здравни услуги. Явно за справяне с „лошото здраве” е необходим не медицинският модел, а един по-широк, био-психо-социален модел, които да поставя фокуса сред хората – там, където се изграждат нагласи и поведение към здравословен начин на живот. Там, където организации и обществени структури могат да съдействат за постигане на по-добро обществено здраве. Отговорностите за общественото здраве трябва да бъдат разширени и разпределени между всички структури, реализиращи държавната ни политика, като те следва да бъдат точно формулирани, планирани и обсъждани на всички нива – професионални, политически, медии. Процесът на развитие на здравословна обществена политика изисква връзки и сътрудничество между различни структури, институции и организации, изграждане на коалиции и мрежи, създаване на нови умения, нови роли и отношения, както и надеждна система за наблюдение, оценка и контрол на здравния статус.

Доц. д-р Петър ЦОНОВ

1 Отговор to " Новото обществено здравеопазване "

  1. Защо проф.В.Борисов позволявате да изземват Ваши идеи и да ги приписват за свои!Потърсете правата си!!!Силно съм озадачена от факта, че нямате повече медийни изяви, които са най- прекия път и най- подходящ начин на въздействие и формиране на общественото мнение!!!
    Не забравяйте,че имате мисия/предадена информация/ и задължения към българският народ за коренна реформа в здравното и медицинско мислене и управление!
    Защо толкова лесно се отказвате?Нямате представа, колко хора застават зад Вашите идеи и Ви подкрепят!!!
    Цяло съсловие от здравни млади специалисти застава зад Вас и Ви подкрепя!Не ги разочаровайте!!!
    Не обръщайте внимание на професионалната завист и интриги на колегите Ви!!!
    Трябва да се посветите на корената здравна реформа в името на един народ,който няма на такова ниво здавен експерт!!!
    Смятам,че вече личноста Ви стана известна,въпреки неоценена досега!!!

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.